6:0 за Левски на „Герена“ срещу непредсказуемия Локо София няма как да бъде повторен 

Желю СТАНКОВ

Хубаво му беше на Николай Костов през лятото, когато 6:0 с Локо София си му беше някак като аперитив в квартална кръчма на фона на заобикалящата го европейска действителност, със скъпите изискани питиета и както се пишеше едно време – с тънки мезета. Сега треньорът на Левски едва ли се топли с международните летни спомени, точно в началото на голямата снежна зима, когато никой на „Герена“ не говори нито за миналалата Европа, нито за следващата като евентуалност. Но насреща е отново Локо София и точно този съперник трябва задължително, дори повече от задължително да оправи самочувствието на сините в голяма степен и да подобри точковия актив в по-малка. Три точки са си точно три точки и биха затвърдили сините в горната плейофна група, макар и в дъното на тази елитна компания.

Тук задължително трябва да извадим бакалския тефтер и да върнем малко времето назад. Седмо място като платформа за европейска квота е реална перспектива, но нека припомним как предшественика на Костов направо презираше подобен вариант – Левски да мишкува с такива дребни сметчици, които са далеч от принципите да се играе винаги за победа. Тогава сините сложиха на масата опцията да се борят след редовния сезон с най-силните, въпреки че като бюджет Левски съвсем не беше равностоен на претендентите. Няма как да държиш интереса на феновете, да държиш не отборната, а клубната синя машина в обороти, ако си правиш планове да останеш на 7-о място и така почти да си гарантираш европейска квота. Тук вмъкваме забележката, че през купата сега има по-квалитетна евровиза с участие в Лига Европа (в предварителните кръгове, разбира се), но поради спецификата на тази надпревара, сметки не се правят. Левски на седмо място е бягане от състезание с някаква друга цел. Да обидиш спорта не е най-коварната подигравка на света, но не отива на Левски нито идейно, нито по стечение на остоятелствата да се мотае в тази зона на класирането.

Локо София сега трябваше да е доста по-различен от онзи мач с шестте инкасирани гола на „Герена“, но всъщност верните фенове на тима са си все така обезверени за състоянието и перспеткивите пред този тим. В „Надежда“ отдавна не говорят за европейски участия, но винаги могат да объркат сметките на Левски и често го правят. Дори понякога железничарите сами за себе си нямат обяснение как го правят. Тимът на Данило Дончич е типичен представител на категорията непредсказуеми отбори и трудно някой би се наел да им постави екикет какъв тип отбор са. Един път са стегнати и дисциплинирани, следващия път са направо медузи и понякога президентът им Иван Василев несправедливо е обект на какви ли не нападки и подигравки. Сякаш той го иска това, но като става дума за възможности и капацитет, Локо София от доста време насам с две думи е – там някъде. Сега хората от „Надежда“ могат да си направят хубавото като за пореден път сложат прът в колелата на Левски и оттам нататък да си успокоят обстановката в клуба. Ясно е, че мачът, ако се играе, няма да е спектакъл, а още по-ясно е, че напрежението е в Николай Костов. Не в клуба, не в отбора, а при него, защото в последния месец някои негови действия около избора на състав и тактическа постройка, както и някои фрази с изчистването на главите и разделения в клуба и фенове, не са плюсове в бележника му. Но само за 90 минути Николай Костов има предпоставки да си направи хубавото. Иначе обратно – хубавото за Данило Дончич би означавало още по-снежни и студени зимни дни за Левски.