Старши треньорът на Левски Хулио Веласкес говори пространно пред авторитетното испанско издание „Mundo Deportivo“ след спечелената шампионска титла от столичния клуб след 17 години пауза. Той говори за пътя към успеха на Левски, както и за целите пред тима оттук насетне.

Ето какво каза Хулио Веласкес за големия триумф, който постигна начело на Левски със спечелването на 27-ата титла от сините.

– Пристигнахте само преди 16 месеца и вече успяхте да промените историята. Какъв беше процесът, за да го постигнете за толкова кратко време?

Пристигнахме миналия сезон и нещата се получиха много добре. Заложихме на този клуб, защото има много красива история, въпреки че от много години не беше печелил. Целта беше да се опитаме да донесем радост на тази публика. Поехме отбора на 4-то или 5-то място, много далеч от лидера, и завършихме като вицешампиони, нещо, което не се беше случвало от 9 години. Освен това класирахме отбора за Лига Европа. Този сезон всичко се разви много позитивно. От самото начало отборът показа много ясна идентичност: да бъдем проактивни с топка и без топка, да търсим противниковата врата и да играем дълго време в противниковата половина. Правехме много ротации, за да се чувстват всички важни и да са в добра физическа форма. Отдадеността на играчите беше прекрасна от първия ден и в крайна сметка успяхме да го постигнем.

– Всичко, което коментирате за вашия отбор, част ли е от вашата идентичност като треньор?

Да. През тези два сезона се чувствам много идентифициран с това, което отборът показва на терена. Човек усеща футбола по определен начин, но най-важни са инструментите, с които разполагаш, а тези инструменти са играчите. Трябва да има връзка между това, което човек чувства, и възможностите на футболистите. Проактивността с топка и без топка е нещо, с което много се идентифицирам. Но също така е вярно, че съм бил треньор много години в много сложни ситуации, борейки се за избягване на изпадане, и там трябва да приоритизираш други неща. Една от причините, поради които подписах с този клуб, беше именно да се опитам да се боря за спечелване на мачове, а не само за избягване на загуби.

– Като треньор, помага ли фактът, че президентът на Левски е футболен човек като Наско Сираков?

Най-много помага това, че е добър човек, почтен и уважителен. Това е фундаменталното. За президента и неговото семейство мога да говоря само хубави неща заради начина, по който се отнесоха към мен и моето семейство. Очевидно е, че той е човек на футбола и има чувствителност да разбере от какво се нуждаят групата и щабът в ежедневието, и това е много важно. Но отвъд това, че е играл на Световно първенство, същественото е човешкото качество.

– Как започна всичко за вас, след като ставате треньор едва на 15 години?

Винаги съм бил истински луд по този спорт. Едновременно играех и учех. От много малък знаех, че искам да бъда треньор и да видя докъде мога да стигна. Започнах да тренирам деца на 15 години и това ми позволи да натрупам много опит. Тренирал съм във всички категории в Испания, от най-малките до Първа дивизия, а също и в Нидерландия, Италия, Португалия и България. Това са много обогатяващи професионални и житейски преживявания. Синът ми, например, се роди в Холандия. Всичко това ти помага да растеш постоянно. С времето научаваш, че най-важното е да се наслаждаваш на ежедневието. Преди мислех твърде много къде ще бъда след една или две години, а това те кара да губиш фокус и енергия. Сега се опитвам да се съсредоточа единствено върху настоящето и ежедневната работа.

– Най-важното за един треньор е да не забравя, че работи с човешки същества. На 44 години вече имате много опит като треньор. Кое беше най-доброто и кое най-трудното преживяване?

Най-важното е никога да не забравяш, че работиш с човешки същества. Управлението на хора е фундаментално в тази професия. Всеки играч има различна история и лична конструкция, особено днес с толкова международни съблекални. Не обичам да говоря за „най-лош опит“, но имаше един много труден и същевременно много обогатяващ етап: Бетис. Пристигнах много млад в огромен клуб, в изключително сложен момент, с институционални, съдебни и спортни проблеми. Беше истински житейски „мастър клас“. Този момент може да те унищожи или да те направи по-силен. В моя случай ме направи много по-силен и ме накара да обичам тази професия още повече.

– Каква е следващата цел за Левски и за Хулио Веласкес?

Сега е време да се наслаждаваме, защото често не знаем как да го правим. Имаме договор до 2028 г. и сме много щастливи тук. Голямата цел е да се подготвим за следващия сезон. Тази година успяхме да се класираме за Шампионската лига, въпреки че, тъй като сме от България, ще трябва да играем много предварителни кръгове. Би било прекрасно да влезем в групова фаза на европейски турнир, макар да знаем, че е много трудно. Дори достигането до Лигата на конференциите би било нещо огромно за този клуб, който не е играл в европейска групова фаза от почти 20 години.

– Кое ви донесе най-голяма емоция след спечелването на шампионата?

Това, че можах да прегърна и целуна съпругата и сина си на терена. Това е нещо несравнимо. След това, да видя толкова много хора щастливи: играчи, служители, фенове, президент и ръководство. Мнозина плачеха от емоция, защото това не беше просто една титла. Прекъсването на хегемонията на клуб, спечелил 14 поредни титли, придава огромна стойност на този успех за всички.