Вече 100 години Фиорентина е символ на артистичност и аристократизъм

Юлиян ДИМИТРОВ

Точно преди век е създадена Фиорентина. Клубът е на 6-ото място в италианската футболна пирамида и макар да не може да се похвали с успехите на миланските и торинските грандове, се е превърнал в символ на артистичност и аристократизъм. Елегантният Джанкарло Антоньони (рекордьор с 429 участия) с право е смятан за символа на Фиорентина, клубните цветове са защитавали италиански знаменитости като Джулиано Сарти, Серджо Червато, Енрико Албертози, Клаудио Мерло, Джанкарло де Систи, Лучано Киаруджи, Роберто Баджо, Франческо Толдо, Лука Тони, Джорджо Киелини и много други. Виолетовият екип е бил носен и от българин – Валери Божинов (2005-07). Сред ярките чужденци личат имената на Курт Хамрин (Шв) и Габриел Батистута (Арж), които заедно държат головия рекорд с по 208 попадения, Рамон Диас (Арж), Даниел Бертони (Арж), Даниел Пасарела (Арж), Мануел Руи Коща (Порт), Сократес (Бр), Дунга (Бр), Едмундо (Бр), Амарилдо (Бр), Педро Петроне (Ур), Адриан Муту (Рум), Борха Валеро (Исп), Франк Рибери (Фр), Щефан Ефенберг (Гер), Хидетоши Наката (Яп), Душан Влахович (Сър)…

На 29 август 1926 г. след сливането между Palestra Ginnastica Fiorentina Libertas и Club Sportivo Firenze, подкрепено от маркиза с фашистки убеждения Луиджи Ридолфи, който става и първият президент, е основана Associazione Calcio Firenze, която на следващата година е наречена Associazione Calcio Fiorentina. Цветовете са на града – бяло и червено райе, а от герба е взета лилията. На 22 септември 1929-а тимът

за първи път излиза

във виолетово

в контрола срещу Рома, тифозите го харесват и така до днес. Според легендата това се случило след изпиране на фланелките в реката, но истината е доста по-прозаична – Ридолфи харесал този цвят, гледайки мач на унгарския Уйпещ.

Първоначално тимът играе на стадион „Велодром Либертас“, а от 1931-а се мести на „Джовани Берта”, прекръстен на „Комунале”, впоследствие „Артемио Франки”. През 1940 г. Фиорентина печели първия трофей в историята си – Купата на Италия, след 1:0 срещу Дженоа. Под ръководството на Фулвио Бернардини тосканците ликуват и със скудетото през сезон 1955/56. Това им дава право на участие в новосъздадената надпревара за КЕШ, където стигат до финала, губейки от Реал Мадрид (0:2) на „Бернабеу“. Следващите 4 кампании в Серия А виолетовите неизменно финишират втори.

Начело с унгарската легенда Нандор Хидегкути Фиорентина печели през сезон 1960/61 първото издание на надпреварата за КНК, надделявайки във финала срещу Рейнджърс (2:0, 2:1). 60-те години на миналия век са считани за златното десетилетие в историята на клуба. Тимът е в челото на Серия А, печели трофея Митропа и два пъти Купата на Италия, а през сезон 1968/69 ликува и с второто си скудето. Отборът, сформиран от много млади таланти, заради които е наречен „Фиорентина Йе-Йе“, триумфира с титлата под ръководството на Бруно Пезаола.

70-те години не са толкова богати на успехи, а следващото десетилетие президентът Раниери Понтело предприема действия с промяна на химна и емблемата, които не са приети добре от тифозите. През сезон 1981/82 виолетовите водят до последния кръг

битка с Ювентус

за скудетото

През 1990-а тимът достига до финала за Купата на УЕФА, където губи от Старата госпожа (1:3, 0:0). Преминаването на местния любимец Роберто Баджо при бианконерите разпалва войната между привържениците на двата отбора, която продължава и до днес.

Семейство Понтело продава мажоритарния си дял на Марио Чеки Гори и през сезон 1992/93 след 54 г. в елита Фиорентина изпада в Серия Б, но веднага се завръща. Филмовият продуцент и синът му Виторио управляват до 2001 г. През цикъла резултатите са смесени (две трети места, Купа и Суперкупа на Италия), като са привлечени звезди като Бриан Лаудруп, Щефан Ефенберг, Франческо Баяно и превърналият се в икона Габриел Батистута. През сезон 1999/00 Фиорентина дебютира в Шампионската лига, а през следващата година начело с Роберто Манчини печели Купата на Италия (1:0 и 1:1 срещу Парма) за шести и последен път.

През лятото на 2001 г. гражданският съд във Флоренция започва производство по несъстоятелност срещу клуба, който въпреки продажбата на най-известните си играчи Батигол, Руи Коща и Толдо е в сериозна финансова криза. Виолетовите изиграват една от най-лошите си кампании и изпадат за първи път от 1993-а насам. Впоследствие поради неизплащане на заплатите на играчите и невъзможността да се поддържа икономически клубът не успява да се регистрира за Серия Б за сезон 2002/03 и

е обявен в

несъстоятелност

На 1 август 2002-а кметът на града Леонардо Доменичи основава Фиорентина 1926 Флоренция. Новият клуб е регистриран в Серия C2 и купен от Диего дела Вале, който го прекръства на Флоренция Виола, а скоро приема сегашното наименование ACF Fiorentina. През сезон 2003/04 виолетовите се завръщат в Серия А след спечелен плейоф срещу Перуджа. Заради скандала Калчополи тосканците пропуснаха две издания на евротурнирите. През сезон 2007/08 виолетовите загубиха след изпълнения на дузпи от Рейнджърс в полуфинал за Купата на УЕФА.

Следващото десетилетие Фиорентина стигна до полуфинал в Лига Европа 2014/15 (0:2 и 0:3 срещу Севиля). На 6 юни 2019-а ерата на Дела Вале приключи след 17 години, а клубът премина в ръцете на италианско-американския предприемач Роко Комисо. При него отборът загуби финал за Купата на Италия (1:2 срещу Интер) и два в Лигата на конференциите (1:2 срещу Уест Хем и 0:1 срещу Олимпиакос). На 16 януари 2026 г. Роко Комисо почина, а клубът премина в ръцете на сина му Джузепе.