Ник РАЙТ, Адам СМИТ/Sky SPORTS

Пеп Гуардиола се очаква да напусне Манчестър Сити в края на сезона, слагайки край на десетгодишния си престой, по време на който оказа трансформиращо влияние върху английския футбол.

55-годишният специалист ще си тръгне като вторият най-успешен мениджър в историята на Висша лига, като неговите шест титли (до момента) го поставят единствено зад бившия наставник на Манчестър Юнайтед Сър Алекс Фъргюсън.

От стилистична гледна точка обаче никой мениджър в модерната ера не може да претендира за по-голямо влияние от Гуардиола. Ето как неговото влияние оформи английската игра такава, каквато я познаваме днес.

Незабавното влияние на Пеп

Първият мач на Гуардиола начело на Манчестър Сити – победа с 2:1 над Съндърланд, решена от автогол на Пади Макнейр на „Етихад“ през август 2016 г., не беше особено запомнящ се. Но дори тогава имаше признаци за предстоящата трансформация.

Джо Харт беше оставен на пейката, тъй като не пасваше на стила на Гуардиола. Появи се и новаторската гледка бекове като Гаел Клиши и Бакари Саня да влизат навътре към халфовата линия. Делът на владение на топката от 77.7% беше четвъртият най-висок в историята на клуба във Висшата лига.

„Това е първата стъпка“, каза новият мениджър след мача. Това наистина показа неговите намерения. Гуардиола, разбира се, завърши този сезон без трофей за първи път в кариерата си. Но преходът към предпочитания от него стил, базиран на доминиране чрез притежание на топката, беше незабавен.

Манчестър Сити премина от средно 55% владение на топката и 487 къси паса на мач в последния сезон на Мануел Пелегрини до 65% владение и 584 къси паса в първия сезон на Гуардиола, докато той започна да променя стила на отбора.

Скъпи индивидуални грешки породиха скептицизъм относно неговата отдаденост към изнасянето на топката от защита. Гуардиола даде допълнителен повод на критиците, когато каза „Аз не тренирам шпагати“ след загуба с 4:2 от Лестър през декември на този сезон.

Но проблемите около изграждането на играта на Манчестър Сити бяха изгладени в първия им шампионски сезон във Висшата лига през 2017/18, подпомогнати от серия нови попълнения, включително вратаря Едерсон, чиято изключителна игра с крака се оказа революционна.

С Едерсон, способен да организира изграждането на атаките на Гуардиола със спокойствие, подобно на Мануел Нойер в Байерн Мюнхен и Виктор Валдес в Барселона, показателите на Манчестър Сити за пасове, серии от 10 или повече подавания и изградени атаки рязко се увеличиха.

Неговото отлично разпределение на топката на дълги разстояния също осигури безценен начин за преодоляване на пресата на съперниците.

Манчестър Сити успя да докаже ефективността на подхода на Гуардиола извън всякакво съмнение още през втория му сезон, когато спечели титлата във Висшата лига с рекордните 100 точки и 106 отбелязани гола – категорично потвърждение на методите на своя мениджър.

Клубовете от Висшата лига следват примера му

Някои отбори във Висшата лига, като Суонзи на Брендън Роджърс и тимовете на Маурисио Почетино в Саутхемптън и Тотнъм, вече бяха започнали да прилагат принципи, вдъхновени от Гуардиола, още преди неговото пристигане в Манчестър Сити.

Но играта, започваща от защита, стана масово разпространена именно в годините след това. Средният брой подавания в собствената половина на отборите от Висшата лига започна постепенно да нараства след неговото назначение, след като преди това беше в спад.

Същата тенденция се наблюдаваше и при средния брой последователности от 10 или повече паса, както и при изградени атаки, което подчертава как отборите постепенно възприеха стила на Гуардиола, преди в последните два сезона да се наблюдава известен завой обратно към по-директна игра.

Влиянието достига и до по-долните дивизии

Влиянието на Гуардиола скоро стана видимо и извън Висшата лига, в по-долните нива на английския футбол.

Тенденцията се прояви по-бавно, но не след дълго средният брой подавания в собствената половина в Чемпиъншип, Лига 1 и Лига 2 започна да следва същата посока като във Висшата лига.

Показателите достигнаха своя връх едновременно във всички четири дивизии през сезон 2023/24, след требъла на Манчестър Сити през 2022/23, което ясно показва мащаба на влиянието на Гуардиола върху английската игра.

Ролята на вратаря се трансформира

Преходът към стила на Гуардиола оказа влияние върху играчите на всички позиции. Най-силно това се усети при вратарите, от които вече се изискваше да действат като допълнителни полеви играчи при владеене на топката, способни да подават под напрежение в и около наказателното поле.

Джо Харт беше двукратен шампион с близо 350 мача за Манчестър Сити зад гърба си, но не притежаваше техническата сигурност, необходима за играта на Гуардиола. Неговото отстраняване в полза на Клаудио Браво, а впоследствие и на Едерсон, подчерта променящите се изисквания към тази позиция.

При Гуардиола броят на успешните подавания на вратарите в половината на Манчестър Сити се утрои само за два сезона – от 7 на мач при Пелегрини до 19 в първия сезон на Гуардиола и 21 във втория. Средната стойност достигна връх от 27 на мач през сезон 2023/24.

В по-широк план промяната не беше незабавна. Увеличението на подаванията на вратарите в защитната половина в останалите отбори от Висшата лига между 2015/16 и 2017/18 беше малко. Но след това показателите нарастваха постепенно, тъй като клубовете започнаха да търсят вратари, способни да играят с крака.

Средният брой подавания на вратарите в защитната половина във Висшата лига достигна пик от 19 на мач през 2023/24 – увеличение от 140% спрямо средно 8 на мач през 2016/17. Точността на тези подавания следваше подобна тенденция.

Джо Харт беше първата голяма „жертва“, но далеч не последната. Сред тях беше и Давид Де Хеа в Манчестър Юнайтед, чиято неспособност да играе отзад в стила, популяризиран от Гуардиола, в крайна сметка доведе до неговата замяна с Андре Онана, чиято игра с крака беше ключова за избора му.

Значението на пресата

Гуардиола оказа огромно влияние върху начина, по който отборите в Англия играят без топка, както и с нея. Координираната, персонално ориентирана висока преса беше ключова част от неговата философия и се превърна в основен инструмент във Висшата лига за нарушаване на изграждането на атаките на съперника.

До сезон 2019/20 Манчестър Сити правеше средно малко под 10 високи отнемания на мач, в сравнение с под 8 в последния сезон на Мануел Пелегрини.

Високата преса изисква и висока защитна линия, за да се ограничи пространството между линиите. Манчестър Сити започна да играе по-напред на терена още от самото начало при Гуардиола, което се вижда по показателя „начална дистанция“ – колко далеч от собствената врата започват атаките на отбора средно.

Данните показват устойчиво увеличение на тази дистанция, както и на високите отнемания във Висшата лига по време на периода на Гуардиола, тъй като отборите възприеха пресата като средство за противодействие на все по-популярното изнасяне на топката от защита. Впоследствие обаче настъпи нов тактически завой.

Прегръщане на директната игра и физиката

Гуардиола винаги се е определял като прагматик, а не като идеалист. „Моите тактики се адаптират към качествата на моите играчи“, каза той при представянето си като мениджър на Манчестър Сити през 2016 г.

Тази прагматичност се прояви още по-ясно в последните години от неговия престой. Манчестър Сити остава отбор, базиран основно на притежание на топката и способен да разбива съперници чрез къси комбинации, но също така разви и други начини за побеждаване на персоналното маркиране, като направи играта си по-разнообразна.

Привличането на Ерлинг Холанд отбеляза рязка промяна спрямо модела с „фалшива деветка“, който Гуардиола използваше преди това, и даде на отбора ценен изход за директна игра и бързи атаки, особено с нарастването на физическата интензивност във Висшата лига и усъвършенстването на системите за персонално пресиране.

Този сезон Манчестър Сити владее по-малко топката и прави по-малко дълги комбинации от пасове, отколкото във всеки друг сезон под ръководството на Гуардиола. В същото време броят на бързите атаки се увеличава, тъй като той поставя акцент върху преходите и индивидуалните качества на играчи като Жереми Доку и Антоан Семеньо, вместо само върху подаванията.

Няма съмнение, че пристигането на Гуардиола в Манчестър Сити предизвика по-широка промяна към неговия стил на игра в Англия. По-скорошното отдалечаване от тези принципи изглежда по-скоро като реакция на развитието на играта.

„Можеш да се оплакваш или трябва да се адаптираш“, каза наскоро Гуардиола.

Неговата готовност да се адаптира може да е насърчила и други да направят същото, макар това да е трудно да се докаже със сигурност. Това, което е сигурно, е, че с приключването на неговия престой в Манчестър Сити, влиянието му върху английския футбол остава без аналог.