Кой вратар е отказвал да излезе от игра във финал за английска купа?

Това е доста нишов въпрос и първият човек, за когото повечето от нас се сещат, е Кепа Арисабалага.

Но бившият стаж на Челси не е единствен по рода си и не е първият, позволил си такова своеволие на “Уембли”.

28 години преди Кепа да опъне докрай нервите на треньора си Маурицио Сари, нещо много сходно прави Лес Сийли във финала за ФА Къп между Манчестър Юнайтед и Шефилд Уензди.

Сийли за малко да плати твърде висока цена за неразумната постъпка и да загуби крака си. По-късно съдбата на този култов за английския футбол вратар е трагична и той умира едва на 43 години от инфаркт.

Преди това прави дълга кариера по английските терени, която започва още през 70-те години в Ковънтри, минава през множество клубове и завършва към края на 90-те.

Едни от най-паметните моменти на Сийли несъмнено са с екипа на Манчестър Юнайтед, където той е привлечен първоначално под наем през 1989-а за резерва на Джим Лейтън.

Сър Алекс Фъргюсън взима едно от големите си треньорски решения, като се доверява именно на Сийли в момент, когато преследва първия си трофей на “Олд Трафорд”.

Лейтън губи доверието на Фърги с няколко грешки при равенството 3:3 срещу Кристъл Палас във финала за Купата на Англия през 1990 г.

Няколко дни по-късно следва преиграване, което решава съдбата на купата, и в него мениджърът изненадва всички, залагайки на резервния си страж.

Сийли се отблагодарява за шанса, като прави няколко ключови намеси и опазва суха мрежа при триумфа с 1:0 – а победата най-вероятно спасява Фъргюсън от уволнение и по този начин променя съдбата на Манчестър Юнайтед за десетилетия напред.

“Беше ли той по-добър вратар от Джим? Не, но вярваше, че е по-добър, а понякога това може да бъде важно”, обяснява решението си треньорът. В резултат, Джим Лейтън повече никога не проговаря на сър Алекс, но всъщност няма лоши чувства към самия Лес Сийли.

Впоследствие Лес предлага своя златен медал на титулярния страж, но Футболната асоциация все пак урежда медали и за двамата, а те остават приятели.

През 2001 г. Джим даже носи ковчега на погребението на Сийли, който остава в паметта на всички с огромната си увереност, смелост и стоицизъм.

Тези негови качества му носят титулярното място в Юнайтед през сезон 1990/91 когато е привлечен за постоянно. И сякаш осъзнавайки, че времето му под рамката на “червените дяволи” няма да е дълго, той прави всичко необходимо да даде максимума си и да се наслади напълно на периода.

Затова по-късно през годините привържениците винаги го посрещат с овации и стават на крака, когато той посещава “Олд Трафорд”.

През 1991 г. Сийли достига до финала за Купата на лигата с Юнайтед, където обаче всичко се обърква.

Съперникът Шефилд Уензди води с 1:0 12 минути преди края на мача.

Пол Уилямс е изведен сам срещу Сийли в опит да реши мача и разбира се, стражът е готов на всичко, за да го спре.

Лес се хвърля напред без никакъв инстинкт за самосъхранение и изглежда успява да повлияе на нападателя, който стреля доста неточно.

Само че двамата се сблъскват много тежко и след отправения удар, Уилямс влиза директно с бутоните в коляното на стража.

Когато физиотерапевтът Джим Макгрегър дотичва на терена, той вижда дълбоката рана на коляното на Лес и веднага му съобщава очевидното – че трябва да бъде заменен.

“Коляното му беше разрязано до кокал. Но той отказваше да излезе, по-късно отчаяно искаше да играе и във финала за КНК. Имаше огромно сърце”, разказва един от съотборниците на вратаря Клейтън Блекмор.

На терена Лес Сийли влиза в разпалена дискусия с физиотерапевта и със съотборниците си, които напразно опитват да го убедят да напусне терена.

Накрая играчът прави “компромис” и позволява на Макгрегър поне да бинтова коляното му, но и дума не може да става за извършване на смяна.

Физиотерапевтът свършва работата си и се връща на скамейката, където дава да се разбере, че е настоявал вратарят да излезе. Сър Алекс изглежда бесен, но се въздържа да замени своя №1.

Сийли видимо изпитва болка и едвам стъпва на левия си крак, но дори не дава на съотборник да изпълни последвалия аут и сам се нагърбва със задачата.

Куцащият вратар наистина издържа до края с надеждата, че тимът му ще изравни, но атаките на Юнайтед така и не дават резултат.

Финалът завършва при 1:0 за Шефилд и накрая Сийли изкачва мъчително стълбите до официалната трибуна на “Уембли”, за да получи сребърен, а не златен медал.

“Обикновено след всеки финал си правехме парти или поне събиране в Лондон, дори да сме го загубили, но този път нямаше такова, защото ни предстоеше полуфинал за КНК”, разказва друг от играчите на Юнайтед, Лий Шарп.

“Така че се запътихме право към летището и там Лес припадна. Предполагаха, че ако се беше качил на самолета, щеше да развие гангрена и щеше да загуби крака си”.

Манчестър Юнайтед достига до финала за КНК и там среща Барселона, а Лес Сийли няма как да пропусне този мач, макар и все още с превързано коляно.

Стражът отново се представя геройски и Барса успява да го преодолее единствено с доза късмет при един пряк свободен удар на Роналд Куман.

Юнайтед триумфира с 2:1, а мачът се оказва последен за Сийли с екипа на “червените дяволи” през този период.

Клубът привлича бъдещата легенда Петер Шмайхел, докато Лес се насочва към Астън Вила.

През 1993/94 Юнайтед връща Сийли, за да бъде резерва на Шмайхел и англичанинът изиграва два последни двубоя за клуба.

А публиката завинаги го запомня заради отношението, което показва на терена – и което феновете често ценят повече от чисто футболните качества./webcafe.bg