Георги АТАНАСОВ

(„Арена Подкаст“)

ЦСКА в последните месеци има определено спортно-техническо подобрение. Фактът, че се добра от зоната на изпадащите до челото на класирането, показва, че при Христо Янев тимът осъществи скок. Ако не овчарски, то поне дълъг. Но отборът още е в суров вид и това личи и с невъоръжено око. За хора като мен, за които двубои с определени отбори на „Армията“, в София, а и извън София бяха въпрос на протокол и разгром, сега всеки мач на ЦСКА е за валидол или по-голяма доза питие. Тимът побеждава благодарение на индивидуално майсторство на няколко силни единици и добрата психологическа работа на доказан мотиватор като Христо Янев. Веднъж Питас, друг път Годой, трети Ето’о, после Жордао. Перейра започна добре, но в латиностил се позагуби. Пиедраита направи шедьовър, който няма да се повтори в следващите 50 години. Но отборът е като синусоидата на кардиограмата – движи се нагоре-надолу. Няма устойчива доминация, спокойно реализиране на класата, довършване на съперника. Като му вкараш един, вкарай три и се къпи, казваха старите футболисти. А сега всеки мач е на нокти до последните минути. Това значи, че отборът е суров, че нещо липсва. А има играчи, които наистина са много добри за българското първенство. Класата е солидна. И от Лапухов ако тръгнем, Пастор и Мартино не са никак лоши, Делова е качествен играч, Жордао, Ебонг и Ето’о са силни футболисти, вече споменахме Питас и Годой.

Тук изниква един важен въпрос. Една от основните причини, за да се стигне до това състояние на отбора, е престъпното, непрофесионално, некадърно управление на т.нар. директори, преди да бъдат сменени от Вангелов и Величков. Ръководството в преходния период между Гриша Ганчев и Папазки за нула време разруши работещата клубна структура, установена дълги години от Ганчев, с всички плюсове и минуси в селекцията. Но плюсовете бяха много повече. И в този момент се появиха някакви абсурдни директори. Филип Филипов беше и преди това, но нямаше такава ключова роля. Изведнъж се явиха те, както и един изпълнителен шеф, дошъл незнайно откъде във футбола и непознат за обществеността. В което няма нищо лошо, но той се оказа напълно незапознат с материята. И човекът не е виновен, проблемът е кой го е назначил и му е поверил най-успешния български клуб в ключов момент, преход на властта, строеж на стадион и търсене на спортно-технически рестарт след отсъствието от Европа. Изключителна професионална несъстоятелност! Невъзможност да направиш нормална селекция, макар и с наличие на финансови ресурси, и след това, за да угодиш на феновете и медиите, които те притискат, в 12 без 5 правиш няколко идиотски трансфера! Тотални автоголове ала големия български футболист Иван Вуцов на световното първенство в Англия през 1966-а…