За 375 дни си отидоха и последните трима. Идеалният тим на XX в. се събра на небето
През 1999-а година списание “Онз Мондиал”, тогава правещо анкетата за най-добър играч в света, предприе една от най-трудните си инициативи. Да определи отбор на отиващия си XX в. във футбола. След дълги колебания как да го състави във времена, в които интернет, социални мрежи и онлайн вотове нямаше, изданието се допита до спортни журналисти, бивши и настоящи капитани и треньори на националните отбори от всички страни-членки на ФИФА, до легендарни играчи. И освен това използва факти като постижения, глобално влияние, представяния на световни първенства и т.н. Разбира се, субективно е. Освен това в онзи списък с идеалните 13 (при две смени тогава, това бе състав) не попаднаха реално никакви играчи от 90-те години, а Зидан, Роналдо Феномена, Ромарио, Баджо, Малдини, Стоичков и още един-двама, за които се сещаме на първо четене, биха имали поне претенции да са около този състав.
Днес си отиде от света Франц Бекенбауер, папата на футбола в Германия и най-популярно лице на този спорт в страната, която е огромна сила в него. В годината, в която там ще има европейско първенство, Кайзера тръгна към небесния отбор с негови добри приятели, съперници от славни битки и хора, с които заедно писа историята на футбола.
Ето ги онези, които тогава в своя състав нареди “Онз Мондиал”, а и с които е трудно да се спори. Всички до един вече не са сред живите, след като днес Бекенбауер си отиде на 78.
Вратар: Лев Яшин (СССР, 1929-1990 г.)
Единственият, печелил “Златна топка” на този пост. Черният паяк си отиде първи от този великолепен състав, но е преди да донесе на СССР европейската титла от първия шампионат на континента. И да вземе най-ценния индивидуален приз във футбола.
Защитници:
Карлос Алберто Торес (Бразилия, 1944-2016 г.)
Считан за патриарха на модерната игра на краен бранител, останал в историята си с невероятното представяне в несравнимия бразилски тим, световен шампион от 1970 г.
Джачинто Факети (Италия, 1942-2006 г.)
Изключителният бранител, стълб на Интер и Италия за близо 20 години. Втори е за “Златна топка”, която почти никога реално не се дава на защитници. Два пъти шампион на Европа като лидер на този “синьо-черен” отбор на Еленио Ерера, наричан “подвижна крепост”. Една от причините е именно Факети.
Франц Бекенбауер (Германия, 1945-2024 г.)
Кайзера печели световна и европейска титла с ФРГ, три пъти шампион на континента с Байерн през 70-те. През 1990-а стана световен първенец и като национален селекционер на Германия. Печели два пъти “Златна топка”, още два пъти е втори и веднъж трети. Велик лидер в най-силната ера на германския футбол – на клубно и национално ниво.
Боби Мур (Англия, 1941-1993 г.)
Около него е изграден най-силният английски отбор. Елегантен и непримирим, той е капитан на клуба си Уест Хем през цялата си кариера, както и на “трите лъва”, които през 60-е и началото на 70-те са водеща сила. Печели световната титла на “Уембли” през 1966-а с лентата на ръката.
Халфове и нападатели (не се е спазила никаква тактическа постройка при съставянето на отбора):
Йохан Кройф (Нидерландия, 1947-2016 г.)
Един от най-великите в историята на футбола и като играч, и като треньор, и като разбирания за играта и визия, с която опитваш да я промени през 90-те.
Трикратен носител на “Златна топка”, но и много повече от това.
Диего Марадона (Аржентина, 1960-2020 г.)
Геният на световния футбол, често неразбран, нерядко отричан заради неща, които нямаха нищо общо с играта на терена.
Марадона направи аржентинците световни шампиони с най-яркото индивидуално представяне, виждано някога на Мондиал (1986 г.).
Боби Чарлтън (Англия, 1937-2023 г.)
Изгубихме го съвсем наскоро, преди по-малко от три месеца. Митична фигура от отбора на Бебетата на Бъзби, възцарил на европейския трон Манчестър Юнайтед и на световния тима на Англия.
Джентълмен на игрището.
Едсон Арантес до Нашименто – Пеле (Бразилия, 1940-2022 г.)
Краля угасна два дни преди новата 2023-а да настъпи по света, след като дълги години имаше здравословни проблеми. Спорно е дали някога ще има по-прочут футболист на планетата, както и такъв, който е оказал по-голямо влияние глобално върху играта. При това във времена, в които интернет не е помагал за такъв ефект.
Пеле е трикратен световен шампион, печели първата си титла на 17 и е първата звезда, позната реално във всяко кътче на Земята.
Ференц Пушкаш (Унгария, 1927-2006 г.)
Великият левичар, около когото е изграден първият митичен отбор във футбола след Втората световна война.
Очши, както е наричан в Унгария, така и никога не печели “Златна топка” (противоречива фигура е, след като е избягал отвъд Желязната завеса).
Но пък печели три пъти Купата на шампионите с Реал Мадрид, вкарва над 700 гола в почти толкова мачове и изпуска световната титла в лудия финал в Берн през 1954-а с Летящите маджари, победени от ФРГ с 2:3.
Алфредо ди Стефано (Аржентина, 1926-2014 г.)
Символът на Реал Мадрид. Първата звезда на футбола, за която са платени колосални пари като трансферна сума, Ла Саета Рубия – Русата стрела, става лидер на Ел Гранде Реал. Отборът, спечелил първите пет издания на Купата на шампионите поред. Два пъти носител на “Златна топка”, дългогодишен почетен президент на колоса от Мадрид.
Резерви:
Еузебио (Португалия, 1942-2014 г.)
Перлата от Мозамбик или Черната пантера – суперзвездата на Бенфика и Португалия от 60-те и 70-те години логично е в този списък. Носител на “Златна топка”, извел страната си до трето място в света, а клубния тим – до Купата на европейските шампиони.
Джордж Бест (Северна Ирландия, 1946-2005 г.)
Неговото място в този тим вероятно е най-обсъждано и всеки има мнение. Крилото изгрява съвсем млад в Манчестър Юнайтед, а на 22 г. е шампион на Европа с тима, в който блестят още Чарлтън и Денис Лоу. Печели и “Златна топка”, преди през 70-те да загасне бързо, повлечен от изкушения извън терена. Славата му по света обаче е колосална, той е един от първите – редом с Пеле, Кройф и Бекенбауер, поканени да играят в лигата на Щатите за популяризиране на спорта там през 70-те.
