Теодор БОРИСОВ

(ЧАСТ ОТ ПОРЕДИЦАТА “НАЙ-ГОЛЕМИТЕ ФУТБОЛНИ ДЕРБИТА)

С наличието на една дузина отбори от Лондон в професионалния футбол е изключително трудно да се посочи най-голямото дерби на английската столица. В последно време най-сериозно е напрежението между Челси и Тотнъм, както показа скорошната размяна на „любезности“ между Томас Тухел и Антонио Конте. Класиката обаче си остава Дербито на Северен Лондон между Арсенал и Тотнъм.

Началото на Тотнъм е поставено на 5 септември 1882 г. от група ученици, начело с Боби Бъкъл. Новият тим първоначално носи името Хотспър ФК, но тъй като по това време има и друг отбор с това наименование, през април 1884 г. то бива сменено на добре познатото днес Тотнъм Хотспър. Колкото и да е странно, Горещата шпора, каквото в превод означава Хотспър, всъщност е прякор на английския пълководец Хенри Пърси, сражавал се по време на Стогодишната война срещу Франция (1337-1453). Произходът на Арсенал е съвсем различен – те се появяват през октомври 1886 г. като отбор на работниците в оръжейния комплекс Роял Арсенал в Уулич. Техен водач е шотландецът Дейвид Данскин, а първоначалното им име е Дайъл Скуеър, както се казва тяхната работилница, но в края на годината го променят на Роял Арсенал.

Първото дерби

между двата тима се състои на 19 ноември 1887 г. на тогавашното игрище на спърс „Тотнъм Маршес“. При резултат 2:1 за шпорите двубоят е прекъснат 15 минути преди края заради настъпването на тъмнината. През февруари 1888 г. двата отбора успяват да завършат мача си, който се играе на терена на Арсенал в Плъмстед,  тогава част от графство Кент. Спърс успяват да съберат едва 9 души за срещата и логично губят с 2:6. Тотнъм домакинства дербитата си в Нортъмбърленд парк до 1898 г., когато по време на дерби с Арсенал една от трибуните поддава и едва не довежда до смъртта на стоящите там. Затова година по-късно тимът се мести на „Уайт Харт Лейн“, докато Арсенал ще чака до 1913 г., за да бъде изграден „Хайбъри“.

Първата среща между двата тима в първенството е на 4 декември 1909 г. и завършва с победа на Арсенал – 1:0. Идването на Първата световна война обаче временно прекъсва съперничеството с изключение на един благотворителен мач, игран на 22 август 1914 г., който Арсенал печели с 5:1. След края на глобалния конфликт е взето решение за разширяване на Първа дивизия с 2 отбора, но впоследствие мястото остава само едно, след като Челси е оставен в елита. При гласуването Арсенал събира повече гласове от Тотнъм (18:9), въпреки че е част от втория ешелон, а шпорите са били в елита. Мнозина фенове на Спърс смятат, че собственикът на артилеристите сър Хенри Норис е

подкупил останалите

да гласуват за тима му, но нищо не е доказано. Случката изиграва изключително негативно влияние върху Тотнъм, който в периодите 1928-33 и 1935-50 е част от второто ниво на английския футбол. При краткото си завръщане през 1935 г. те губят с 0:6 дербито и окончателно припознават Арсенал като основен съперник.

През 1971 г. Арсенал гостува на „Уайт Харт Лейн“ в последния кръг и се нуждае от задължителна победа, за да вземе титлата, докато равенство облагодетелства Лийдс. Единственият гол на Рей Кенеди носи шампионски празненства на артилеристите в дома на големия съперник – нещо, което ще се повтори през 2004 г. През 90-те враждата навлиза в нова фаза, след като Арсенал губи два европейски финала след попадения на бивши играчи на Спърс (Наим бележи за Сарагоса във финала за КНК през 1995 г., а Георге Попеску реализира победна дузпа за Галатасарай в този за Купата на УЕФА през 2000 г.). В

отговор на подигравките

на своя съперник феновете на артилеристите въвеждат в своя календар Сейнт Тотерингъм дей – денят, в който те и на теория завършват пред големия си съперник в класирането. Той неизменно се чества между 1996 и 2016 г., когато предимството на Арсенал е осезаемо, като през 2008 г. това се случва още на 9 март. Кулминацията обаче идва през 2001 г., когато звездата на Тотнъм Сол Кембъл избира да не продължи договора си с шпорите и подписва с големия съперник като свободен агент, въпреки че в миналото е заявявал, че никога не би играл за тях. Това идва в повече на феновете на Спърс, които излизат с недвусмислени плакати с надпис „Юда“ по негов адрес. Преди години подобно преминаване не би направило впечатление, доказателство за което е фактът, че през 1977 г. цели трима играчи на Тотнъм отиват в Арсенал – Пат Дженингс, Уили Йънг и Стив Уолфорд. Дори и в най-неконкурентния си период Тотнъм създава затруднения на своя градски съперник и на 13 ноември 2004 г. двата тима предлагат истинско зрелище на „Уайт Харт Лейн“, което в крайна сметка е спечелено от  Арсенал с 5:4.

Новите времена раждат и големите герои на дербито. Въпреки всички очаквания водещ реализатор на Арсенал в мача да е Тиери Анри, нападателят има цели 3 попадения по-малко от своя сънародник Робер Пирес. Емануел Адебайор има общо 10 гола, като те са отбелязани с екипа на двата отбора.

Головият крал

на Северен Лондон обаче се казва Хари Кейн, който до този момент се е разписал 13 пъти. Познатият на младото поколение като мениджър на Лийдс Дейвид О‘Лиъри има най-много изиграни мачове за Арсенал – 35, докато Гари Мабът и Стив Периман са отличниците за шпорите. Добрият старт на настоящия сезон за тима на Микел Артета и големите амбиции на Тотнъм ще направят сблъсъците между двата тима по-вълнуващи от всякога.