Георги АТАНАСОВ

Много се изрече само за часове по повод триумфалната победа на ЦСКА над Макаби в Батуми, така че не е нужно да се повтарят вече изразените емоции и комплименти. Няма спор, че 31-кратните шампиони изиграха един от най-силните си европейски мачове през настоящия век, но сериозните хора имат навика да виждат по-далеч от щастливата вечер в Грузия. Успехът срещу водещия тим от Израел и постоянен участник в основната фаза на евротурнирите през последните години отваря нова страница в очакванията към ЦСКА и визията за клуба. Ясно е, че предвкусваното участие в същинския етап на Лига Европа или Лигата на конференциите поне до Коледа ще бъде най-добрата промоция на новата „Българска армия“ с всички съпътстващи публични, маркетингови и социални бонуси. Но тъй като почти всичко във футбола се решава на терена, нека погледнем спортно-техническия елемент под звуците на фанфарите и блестящия десант на източния бряг на Черно море.

Основният акцент е какво трябва да направят червените, за да превърнат европейския празник в български делник и в нашето първенство ЦСКА да изглежда по начина, по който изглеждаше край Каспийско и след това край Черно море. Сигурно е, че с подобен психологически и емоционален допинг и с такава мобилизация няма как да се играе в делничните мачове в Първа лига. А трябва! Треньорският щаб, ръководството и целият клуб е нужно да направят всичко възможно, за да се трансферира енергията и класата, която ЦСКА безспорно показа срещу Карабах и Макаби Тел Авив, и в кръговете в България. Червените са длъжни да свият амплитудата, защото наистина е крещяща разликата между изявите на тима в Лига Европа и родния шампионат.

Тук се стига и до сакралния въпрос за ресурса на състава. Не е пресилено да се каже, че в момента ЦСКА разполага с 15-16 боеспособни играчи. А това по никакъв начин не е достатъчно за т.нар. според модерната терминология „ротация“, особено когато играеш на два фронта. Да не говорим, че има и турнир за Купата на България, който никак не е за подценяване като директен излаз в Лига Европа. Както и вечно дерби с Левски в спора за суперкупата. Но най-важната цел за ЦСКА е да ознаменува завръщането в своя исторически дом в Борисовата градина с шампионска титла у нас. А за да се случи това, паралелно с добро представяне в есенната и зимната фаза на европейските турнири, трябва да се разшири потенциалът на отбора. В защита вакуумът е очевиден, а по крилата ситуацията е драматична. Без окомплектоване с още две или три нови попълнения ще бъде много трудно за армейците да постигнат целите си.

Като заключение на тези разсъждения – тази пренастройка от международните турнири към вътрешния календар трябва да мине с много фина и в същото време сурова регулация от страна на треньорския щаб. На футболистите трябва да се внуши, че в ЦСКА всичко е максимализъм и няма как след един триумф в Европа да разчиташ на „иху-аху“ и „оле“ в първенството. Защото само след часове идва нов мач и победата е без алтернатива.