Едва ли е новина – само в последната година и нещо горе-долу всеки неуспех на “синия” клуб се оправдаваше с намеса “отгоре”, “отстрани” и от всевъзможни посоки, само не и от мажоритарните етажи.

То не бяха закани, че “камък върху камък няма да остане”, не бяха агресивни жалби до Апелативната комисия, призиви за оставки и конгреси, та да се стигне до кървави писма в социалните мрежи, кое – налично, кое – грижливо закътано в онлайн архивите.

Най-актуалният залп идва с гръмка позиция – че Левски няма да толерира нито ден повече гаврата с любимия на милиони клуб – но и с пасивно-агресивно намигване, че на “бъдещ конгрес” на централата гласът на клуба е равен на гласа на ФК Злокучене.

Какво четем между редовете?

Дали е призив за двоен стандарт, тъй като Левски е обичан от милиони – факт, който се препотвърди в последните години въпреки войната с ръководството? Дали е заплаха за свикване на извънреден конгрес и зачеркване на “40-годишното приятелство”? Или пък е просто най-удобна предпоставка за замитане на пролетните случки по оста Лудогорец – Левски под килима?

Факт – реферът Георги Гинчев обърка редица ситуации, повечето – в ущърб на домакините. Спести и някои по-тежки наказания на Левски. Страхлив съдия в напечен мач, което си е предпоставка за проблеми и, очевидно, последващи декларации.

Любопитно е, че случката идва ден-два след най-големия съдийски гаф, разтърсил най-атрактивното и комерсиално първенство на планетата. Скандално отмененият гол на Ливърпул срещу Тотнъм остави цяла Европа в ступор, а в този шампионат, често завършващ с фотофиниш, подобна грешка може да коства десетки милиони. Вместо да прехвърли топката към Висшата лига или към съдийските шефове обаче мениджърът на Ливърпул Юрген Клоп чистосърдечно заяви: “Каквото и да кажа, няма да ни върне точките. Убеден съм, че никой не иска нарочно да бърка в отсъжданията.”

Да уточним – Ливърпул, също като Левски, има огромна фенска база. Ливърпул, подобно на Левски, се цели в трофеи и се опитва да прекъсне хегемонията на абонирания шампион. Но Ливърпул предпочита да се фокусира върху собствената си игра, вместо да прехвърля топката и отговорността другаде. Отново повтаряме – в първенство, в което подобна грешка може да има катастрофални последствия.

Всъщност показателна е и реакцията на “сините” фенове след озадачаващите фейсбук-активности на Илиана Раева и последвалата декларация от високите етажи.

Огромна част от тях припомниха услужливия юношески гастрол в Разград през пролетта, когато всячески бе попречено на вечния враг да триумфира с титлата. “Размразен” бе и сравнително скорошният трансферен “удар”, при който един от най-силните футболисти на Левски бе продаден именно на Лудогорец. Но най-вече – коментирана бе плахата игра на състава на Николай Костов пред пълните трибуни на “Герена”; пропуснатата победа във възможно най-удобния момент и при всички предпоставки за успех.

Броени часове по-рано левскарската общност сътвори същински празник с откриването на паметника на Георги Аспарухов, незнайно защо – неглижиран от ръководството на клуба. Вероятно точенето на ножове и оправдания е по-важно от почитта към най-голямата легенда на Левски? За това публиката също чака отговор, вероятно – в социалните мрежи.

Иначе – Левски скочи на БФС след поражението от Лудогорец.

Едва ли е новина.

Все пак трябва да има (дежурно) виновен, нали така?

Наско Георгиев/webcafe.bg