Това е трагичната история на Алекесей Воропаев, който от нищото се издига до съветски герой, но приказката му приключва без щастлив край. Олимпийският шампион се пропива и посяга към дрогата, която довършва падението му и той умира в забрава.

Бившият руски шампион е роден в обикновено съветско семейство през 1973 г. Още в предучилищна възраст майка му започва да го води на тренировки по спортна гимнастика, където треньорите веднага забелязват таланта му. Самият той ходи с удоволствие на тренировките и показва завидни способности.

Още на 12 обаче го спохожда първата голяма трагедия в живота му. Момчето остава без майка. Но Леша, както го наричат, не тъжи дълго и решава да насочи мъката си в посока на спорта. Вече има още една причина да се отдаде напълно на гимнастиката.

Алексей тренира в спортното училище на Динамо под ръководството на Витали Ломтев, с чиято помощ се превръща в кандидат за националния отбор, когато е на 19 г. И успява да го направи, въпреки че конкуренцията в СССР по онова време е убийствена.

През 1991-ва печели първата си голяма награда – златен медал в отборното класиране на Световното първенство. Но големият му триумф тепърва предстои.

Няколко години по-рано Алексей пада тежко и усеща остра болка в рамото. Тя обаче не го тормози сериозно и руснакът не отива на допълнителни прегледи да провери състоянието на контузията. Воропаев смята, че става въпрос просто за охлузване и решава да се състезава въпреки болката. Гълта болкоуспокояващи преди всяко състезание, освен преди големите.

Веднага след Олимпийските игри в Барселона през 1992-ра става ясно, че Воропаев е със счупена ключица и трябва да се подложи на операция. Въпреки че не успява да влезе в Топ 10 на нито един от уредите, Алексей става олимпийски шампион в отборното класиране.

През цялата 1993-та Леша не се състезава никъде. Най-накрая решава да се подложи на операция, а след това прекарва много време във възстановяване. Впоследствие завоюва два сребърни медала от световни първенства, както и още една олимпийска титла – отново в отборното от Атланта ’96.

Но, паралелно с успехите, около Воропаев започват да витаят странни слухове. Говори се, че гимнастикът започва да проявява странно поведение. По време на тренировките изглежда разсеян и че изобщо не мисли за случващото се в залата. Според някои Алексей е бил „под влиянието на нещо“.

Съименникът му и негов съотборник и негов съотборник в националния отбор Алексей Немов споделя странна случка.

„Един ден Леша Воропаев, мир на праха му, влезе в столовата, седна до мен и ми изяде закуската. Директно пред мен – споделя Немов пред „Спорт-Експрес“. – Тогава дори започнаха да ми текат сълзи от яд. Но когато сме били по състезания, винаги сме се представяли като едно цяло. Когато ставаше въпрос за отбора, нямаше място за предатели.“

Последния си голям медал Алексей Воропаев печели на 24 – на Световното първенство в Лузана през 1987-а, когато печели бронз в отборното. След това се изпарява от обществения живот. Феновете му нямат идея какво се случва, а години по-късно шокира всички, заявявайки в едно интервю, че врачка му е предрекла всички негови успехи.

„Преди Олимпиадата ме заведоха на врачка – разказва Алексей. – Тя ми каза: „Не се страхувай от нищо, тренирай нормално, ще влезеш в отбора и ще станеш олимпийски шампион.“ Така и стана. След това ми предрече още доста неща.“

След 1997-а Воропаев спира да бъде викан в националния отбор, но не слиза от медийните заглавия – този път със зависимостта си към наркотиците. На няколко пъти се опитва да се „изчисти“ и влиза в рехабилитационни клиники, но нито първият, нито вторият, нито третият път му носят успех.

Воропаев не само употребява, но се появяват информации за участието му в схема за наркотрафик. Те обаче така и не биват потвърдени.

Капката, която прелива чашата за Алексей, е смъртта на близкия му приятел и колега гимнастик Евгени Шабаев. За разлика от Воропаев, Шабаев не се радва на бляскава кариера, заради което още на 25 Евгени решава да приключи с активния спорт. Отказва се от гимнастиката, но подписва договор с немски клуб, където започва работа.

За съжаление, в нощта преди да замине за Германия е намерен мъртъв на автобусна спирка. Официалната причина за смъртта е сърдечен удар. Родителите му винят Алексей за смъртта му. Според тях Воропаев е замесил сина им с наркотици. Според тяхната версия няколко часа преди смъртта на Евгени двамата гимнастици са били заедно.

Осем години по-късно – през 2006-а, само на 33, Алексей е приет в болница в критично състояние. Диагнозата: хепатит Ц и пневмония. В продължение на три месеца лекарите се борят за живота му. Но така и не успяват да го спасят.

На 5 ноември 2006 г. Воропаев издъхва. Някогашният съветски герой, който става олимпийски шампион със счупена ключица, е прекършен от живота и наркотиците до такава степен, че едва на Христовата възраст да се окаже неспасяем.

изт. webcafe.bg