Левски, ЦСКА и Лудогорец са попаднали в зона на странна тишина

Желю СТАНКОВ

Много интересно затишие е настъпило в българския футбол от няколко дни. Като в това понятие за цялост включваме и националния отбор, който така или иначе играе мачове колкото да не ни изключат от системите на ФИФА и УЕФА. Но въпросът ни е за клубовете и по-конкретно за така наречените ни грандове.

Можем да разгледаме затишието като след буря. Левски прекъсна хегемонията на Лудогорец на шампионатно ниво и след 17 години взе титлата, като празненствата и обявяването на новия собственик поставиха клуба под светлината на сините прожектори. След това ЦСКА взе купата, като преди финала това също постави в ъгъла Лудгорец. Еуфория в червено, драми с Янев и феновете, после нов договор за треньора, регистрация преди пускане на абонаментните карти и изобщо всичко е почти цветя и рози.

За Лудогорец аха да кажем едно голямо нищо, но в края все пак последното разградско влакче качи отчайващо махащия на перона изнемощял пътник.

Аудиторията обаче иска новини, иска нещо да се случва, иска надграждане, иска оптимизъм. В Левски ваканцията протича някак доста тихо, а синята футболна общност иска да чете за нови имена, вече от по-високия финансов калибър. Ясно е, че чисто новият спортен директор иска време да влезе в час и да си извоюва правото да бъде истински спортен директор по смисъла на тази длъжност. Но публиката иска Георги Костадинов вече да се снима с попълнения от категорията основна фаза на евротурнири. Друг път по това време Левски вече бе обявил едно-две попълнения, за още едно-две се шушукаше, а този път подготовката трябва да е едно ниво по-интензивна и целенасочена. От високо се пада най-лошо и на „Герена“ го знаят. Пари има, действайте, казва новият собственик. Но действията, поне видимите, липсват. Но знае ли човек, може би бурята в селекцията предстои.

Червената аудитория също чака новини, но вече по-малко рутинни от стадион, база, инфраструктура и техническа част, а ексклузивни в спортната. Христо Янев както подписа новия си договор, така си е с особено мнение от част от публиката, която е наясно, че за да бъде ЦСКА конкурентен на Левски, трябват още футболисти пак от скъпите и много работа в правилна посока. Явно е необходимо червените да вземат толкова и такива играчи, че догодина напролет да не се стига до момент Янев да посяга към списъка с резервите. Още един такъв случай и собственикът спешно ще търси резервен треньор. Но не по смисъла на човек от втори план, а нов от категорията табела.

В Лудогорец пък е скандално тихо. Не е било друг път да напуснат двама титуляри като свободни агенти, отборът да няма треньор (официалните версии ги подминаваме), лятната подготовка да е от скромния диапазон и изцяло в България и на всичкото отгоре да няма обявено ново попълнение. Поне един-двама „обещаващи“ бразилци трябваше да има снимани със зеления екип. Няма и външни сделки, освен че Станич, който наистина има цена, уж го искат в средната част на Европа. Но пък без него как точно Лудогорец ще се върне на върха, не виждаме. В Разград най-много важи това за затишието, но не след буря, а след наводнение. А дали предстои избухване, по-скоро сме скептични.