Франсоа ВЕРДЕНЕ
EQUIPE

Оливие, как минаха празненствата?

– Всичко беше изключително след края на мача със Сасуоло (3:0). Дори на техния стадион имахме повече от 18 000 фенове, все едно играхме у дома. Миланистите чакаха този трофей 11 години.

Разкажете ни повече отвътре?

– Вдигнахме страхотно парти още в съблекалнята, всички запалихме пури! После само Златан излезе навън с пурата за награждаването. Единствено той можеше да направи това. Очевидно беше толкова щастлив, колкото и при първата си титла. На следващия ден дефилирахме с двуетажен автобус в продължение на 4 часа пред десетки хиляди хора. Дори Силвио Берлускони дойде, а много от феновете плакаха от радост.

В края успяхте да удържите Интер и да го лишите от неговата титла…

– Сценарият с Интер беше невероятен. Всеки уикенд играхме финал. Постоянно спирахме дишането! Тази битка увеличи още повече значението на титлата, защото оставихме зад нас нашите големи съперници.

Вие на практика решихте всичко с два гола в последния кръг срещу Сасуоло.

– Исках да завърша добре, защото излизах от период, в който не бележех толкова много. Това скудето е успех на група, която никога не се предаде. Бяхме обединени, винаги се подкрепяхме един друг. От Леао, който бе коронован за най-добър играч на сезона, до Майк Менян на вратата, минавайки през Тонали или Калюлю, който направи страхотна втора половина на сезона. Добавяйки към Менян и Калюлю страхотните изяви на Тео Ернандес отляво, скудетото ни има

приятен френски акцент

Завършихте заедно с Леао като голмайстор №1 на отбора, това сигурно е още едно лично удовлетворение?

– В началото на есента имах деликатен период заради коронавируса. След това изпитвах болки в гърба, но стиснах зъби и бях решаващ в ключови мачове като този с Интер (2 гола). Също така се разписах в гостуванията на Наполи и Лацио и накрая всичко свърши с попаденията в Сасуоло. Беше напрегнато, но си заслужаваше. Общо във всички турнири вкарах 14 гола.

Представяхте ли си този щастлив край, когато подписахте с Милан през юли 2021-ва?

– Тази титла и този сезон доказват моя избор. Малко по малко махнах етиката на дубльор на Златан, за да си заслужа моето място. В главата на треньора никога не съм бил резервата на Ибра. Ротацията между нас винаги беше балансирана, когато сме били на линия. Свършихме си работата. Ибрахимович вкара 8 гола и все още върши работа на 40 години. Аз пък на 35 показах, че мога да изкарам още няколко сезона.

Спечелихте шампионска титла точно 10 години след триумфа ви с Монпелие във Франция. Могат ли да се сравняват двата успеха като емоция?

– За Монпелие това беше първа титла в историята на клуба и нещо абсолютно неочаквано. За Милан пък скудетото е 19-о, но пък цяло едно поколение очакваше да изживее това! Треньорът Пиоли беше първият, с когото говорих, преди да дойда. Той успя да ме убеди за 2 минути. Напомня ми за Рене Жирар, защото ръководи със сърцето си.

Пиоли е архитектът

на тази титла, влагайки в нея много енергия.

Не попаднахте в националния отбор на Франция. Заболя ли ви от тази новина?

– Не, изобщо. Когато излезе списъкът на националите, все още в главата ми беше само мисълта да помогна на Милан да стане шампион. Приемам всичко със спокойствие. Има малко разочарование, но не и горчивина. Знам, че все още ми остават хубави неща, които да направя. Ситуацията е ясна. Треньорът познава моята роля и манталитет. Направил е своя избор, но аз няма да се откажа. Оставам на разположение на националния отбор на Франция.