Адам БЕЙТ

„Скай Спорт“

След като изведе Рома до първо евроотличие от повече от шест десетилетия, Жозе Мауриньо обсъжда подхода си към лидерството и обяснява какво го мотивира да продължи отвъд 1000-ия си мач в ексклузивно интервю за Sky Sports. Тези, които смятат Лигата на конференциите за незначителен трофей, нека го кажат на привържениците на вълците, които дочакаха континентален трофей след Панаирната купа през 1961-ва. От Тирана до „Олимпико“ имаше само необуздана радост. Забележителното е, че първото европейско отличие за италиански клуб от десетина години беше доставено от същия треньор, който спечели предишното. Някой си Жозе Мауриньо…

Репутацията му не е такава, каквато беше през 2010-а, когато изведе Интер до Шампионската лига. Победата над Фейенорд (1:0) в Албания обаче беше първият му трофей от пет години. Жозе обаче няма грешка, след като е спечелил всичките 5 континентални финала, в които е участвал. В хода на интервюто той обяснява какво го движи, наближавайки 60-те.

„Мотивацията ме води. Това е моята природа на човек, който иска да бъде във футбола в продължение на много години. Ако не си влюбен във футбола и си постигнал всичко, просто се отказваш и се

любуваш на

медалите си

Или се наслаждаваш на живота си извън играта. Но ако обичаш футбола, не искаш да спираш и не усещаш, че остаряваш. Чувстваш се свеж, млад и това продължава до последните ти дни.“

В някои от отговорите му има нотки на старата войнственост. Очевидно има предвид определени съвременници, когато бъде помолен да разсъждава върху рекорда си за спечелени титли (б.р. общо 8) в Португалия, Англия, Италия и Испания.

„Нещо повече, аз спечелих в тези четири страни много, много рано. Не ми беше нужно да съм там три, четири или пет години, за да успея. Беше веднага. В първия или максимум втория сезон. Мисля, че това е така, защото се опитах да разбера екипа. Учих. Опитах се да извлека най-доброто от разликите, да реализирам собствените си идеи, но в същото време, уважавайки местните култури и в моя случай също местното усещане и подход към играта.“

Но може би има и готовност за промяна.

„Младият човек от 2000 г. е различен от този през 2022 г. Има промени по отношение на лидерството. Сега става въпрос по-скоро за участие. Лидерството означава, че хората трябва да те следват. А за да го правят, трябва да вярват в теб. Получава се, ако изпитват съпричастност, ако чувстват честност. В моя конкретен случай това означава отговорността

да не подведеш

хората си

Трябва да си с тях и за тях през цялото време.“

Когато Жозе пристигна в Рома миналото лято, подозренията бяха за потенциален проблем. Двама от бившите му играчи в Юнайтед – Крис Смолинг и Хенрих Мхитарян, бяха тартори, припомниха се и трудните му отношения с арменеца. Притесненията не се оправдаха, а според Лоренцо Пелегрини сякаш светкавица е преминала през клуба. Италианският национал го нарече точния човек в точния момент. От това се нуждаеше както Рома, така и Мауриньо.

„Всеки има нужда от различен начин за общуване, обратна връзка и мотивация. Най-важното е наистина да познаваш природата му, да знаеш всичко за него. Тогава можеш да общуваш с тях почти на индивидуална основа. Бих казал, че е нещо като когато отидеш в ресторант и ядеш „а ла карт“, както се казва на френски. „А ла карт“ е основно това, което трябва да правиш с играча. Не гледаш на тях, сякаш са еднакви, защото всички са различни.“

Може би изненадващо Жозе не смята себе си за естествен лидер.

„Не бих го определил така. Всъщност като млад бих казал, че бях мълчалив лидер. Но работата не ми позволява да бъда мълчалив лидер, което е моята природа. Трябва да съм в очите на обществото през цялото време, трябва непрекъснато да общувам през медиите и това прави голямата разлика.“

Бразилският защитник Рожер Ибаньес посочва, че Мауриньо знае всичко за него. Детайлът продължава да е важен.

„Ключът към успеха остава същият – всичко е в стратегията. Не можеш да предвидиш всичко, но колкото по-подготвен си, шансът се увеличава. Може да намалите тази непредсказуемост и това създава усещането, че правите избора и решенията си по-лесни. Знаете, че мачовете крият известен риск, но трябва да се опитате да го намалите, като подготвите най-доброто, което можете.“

Когато Мауриньо постигна бърз успех в началото на треньорската си кариера, влиянието му е толкова голямо, че намирането на предимство пред останалите сега трябва да е по-трудно.

„Играта се промени през последните две десетилетия. По отношение на обучението и методологията имаме много

нови различни

инструменти

за анализиране на мача дори от пейката. Днес имам нещо, което беше забранено преди 20 години, а именно монитор с тактическа камера, който дава различни гледни точки на терена. Появиха се нови измерения на треньорския щаб. Сега има много хора, които се специализират в различни области, за да можете да споделяте работата. Това е различна ситуация. Един пример – преди време имахме фитнес треньор. Сега има кондиционен, по възстановяването, индивидуален и за превенция. Това е лудост! Така работата ни стигна до невероятно измерение. Сега трябва да се справяте с много хора с различни характери и его. Освен това трябва да се справяте с много повече информация. Понякога трябва да избера най-важната, защото просто не можем да се справим с всичко.

Това е доста подобно на Формула 1. По време на състезанието отборите разполагат с толкова много данни, че трябва да бъдат много селективни. Те не могат просто да предадат цялата информация на пилота.“

Футболът се промени, но целта остава същата. Да вкараш гол и да спечелиш. Най-известният победител в европейския футбол, човекът, който е синоним на успеха, все още е в играта, жаден за още трофеи.