Теодор БОРИСОВ

Езикът на спортните журналисти често е изпълнен с откровени хиперболи – вратарите не сушат мрежите си по време на среща, бомбените удари на нападателите не се взривяват, а играчите на нито един отбор не трябва да показват способностите на Райнхолд Меснер и да изкачват планини при негативен резултат. Когато обаче говорим, че дадени футболисти са като скачени съдове, веднага в съзнанието ни излиза триото на Барселона Лионел Меси, Шави и Андрес Иниеста. Испанците обикновено са в сянката на аржентинския си съотборник, но на Мондиал 2010 Ла Фурия печели световната титла, а Иниеста е главното действащо лице.

Андрес Иниеста Лухан, както е неговото пълно име, е роден в селцето Фуентеалбия, което понастоящем наброява 1804 жители. Семейството му държи бар, който се управлява от майка му Мари, докато бащата Хосе Антонио е строителен работник. Иниеста-старши всячески насърчава любовта към най-великата игра на своя син и спестява 3 месеца, за да купи първите му футболни обувки „Адидас“. Първоначално поради липсата на подходящи терени в родното си място младокът е принуден да играе футзал, но

нещата се
променят

когато става част от академията на Албасете. Двамата с баща му постоянно трябва да пътуват по 86 км за тренировки и мачове, което вероятно е карало по-малката сестра на футболиста Марибел да се чувства пренебрегната. Все пак Иниеста е можел да разчита и на подкрепата на двама свои братовчеди, които също са част от Албасете, и скоро той успява да изпъкне. Това се случва на Националния младежки турнир в Брунете през 1996 г., след който попада в полезрението на водещите испански отбори. Първоначално родителите му са склонни да приемат офертата на Реал Мадрид, но впоследствие виждат, че местата за настаняване на играчите от школата на Белия балет са близо до популярна локация за любителите на платената любов. Това ги разколебава, а познанството им с треньора в академията на Барселона Енрике Орисаола предопределя пътя на Иниеста към Ла Масия.

В школата на каталунците той е „осмица“, а дебюта си за първия отбор на блаугранас прави на 29 октомври 2002 г. срещу Брюж в Шампионската лига. Под ръководството на Франк Рийкард той е основно резерва, а между 2006 и 2009 г. на няколко пъти

Реал Мадрид се
опитва да го вземе

в редиците си, но отново без успех. С идването на Хосеп Гуардиола Иниеста заема все по-централно място в тима, като в сезон 2008/09 бележи победен гол в полуфиналите в Шампионската лига срещу Челси на „Стамфорд бридж“ и трасира пътя към требъл. В спора за трофея с Манчестър Юнайтед получава контузия в адукторите, която оставя отражение върху представянето му в навечерието на Мондиал 2010.

С различните юношески формации на Испания халфът печели 2 европейски титли, а с тима до 20 г. играе на финала на Мондиал 2003, като по пътя към спора за трофея бележи победни голове срещу Узбекистан и Колумбия. По ирония на съдбата дебютът му за мъжкия представителен тим идва в Албасете на 27 май 2006 г. в контрола срещу Русия. Истинската заявка за място

на голямата сцена

идва на Евро 2008, където Испания печели европейската титла, а освен че започва като титуляр във всеки мач, Андрес попада в идеалния отбор на надпреварата. Две години по-късно в ЮАР той отново ще е част от всеки мач на тима си, с изключение на успеха с 2:0 над Хондурас. Именно негов гол носи победата с 2:1 над Чили, гарантирала първото място в групата на Ла Фурия. Ако трябва да сме напълно честни, играчите на Висенте дел Боске не впечатляват особено по пътя към финала в Йоханесбург, но успяват да наложат волята си над Португалия, Парагвай и Германия с гол разлика. Сблъсъкът с Нидерландия не излиза от този шаблон, но за щастие на футболния свят в 116-ата минута Сеск Фабрегас намира Иниеста и той преодолява Маартен Стекеленбург. „Футболни богове! Още един Иниестасо. Това е рецитал, който винаги ще се помни“, изпада в делириум коментаторът на Canal+ Карлос Мартинес.

Докато съотборниците му го преследват да го прегърнат, халфът приковава вниманието, показвайки фланелка с надпис „Дани Харке винаги с нас“. Смъртта на играча на Еспаньол на 8 август 2009 г. оставя

незаличима
следа

в съзнанието на гениалния футболист, който признава, че след тази случка е преминал в период на депресия.

След края на турнира Иниеста попада в идеалния отбор, определен от феновете, но пък липсва в този, базиран на оценките за всеки един мач. В края на годината се състои първата церемония на обединените награди на ФИФА и „Златната топка“ на „Франс футбол“ и за пръв път от времето на великото нидерландско трио на Милан Ван Бастен-Гулит-Рийкард тройката е от играчи на един отбор. Оказва се, че 60-те гола на Лионел Меси за календарната година тежат повече от победно попадение на световен финал и той печели с 22,65% срещу 17,36% за Иниеста и 16,48% за Шави.

„Честно казано, не очаквах да спечеля тази вечер, но се радвам, че съм тук редом до двама мои съотборници“, казва аржентинецът. Две години по-късно героят на нашия разказ е определен за най-добър играч на победното Евро 2012, печели наградата на УЕФА за Играч на сезон 2011/12, но остава трети за „Златната топка“ след Меси и Роналдо. През 2015 г. Андрес е капитан на Барселона по време на требъла и е избран за играч №1 на финала в Шампионската лига срещу Ювентус, но в битката за най-добър футболист в света е… девети. Наистина е впечатляващо как играч в основата на толкова много отличия на отборите, за които е играл, остава недооценен на индивидуално ниво. В случая може да използваме едно друго клише – „Пазарът реши“, тъй като очевидно във футбола освен умения на терена е необходимо да имаш такива и извън него.