В четвъртък започва турнирът за Купата на България по баскетбол. Финалната осмица ще се проведе в „Арена Ботевград“ от 19 до 22 февруари. Какъв по-добър събеседник преди началото от Асен Великов. Зад гърба си той има 7 трофея (5 с Левски и по един с Лукойл Академик и Черно море) и е най-успешният действащ играч в надпреварата. От новия сезон той е с екипа на Академик, а пловдивчани влизат в турнира като аутсайдер срещу Рилски спортист. Двата отбора ще се срещнат утре от 19:00 часа.

Хари ЛАТИФЯН

Как се чувстваш в Пловдив, след като премина в Академик през лятото?

– Чувствам се много добре тук. Организацията в клуба е на много добро ниво, момчетата и ръководството са страхотни. За съжаление доскоро не играехме така, както ни се искаше, не сме там, където ни се иска като класиране. Предстои обаче Купата на България и заключителния етап на първенството, а ние влизаме в много по-добър игрови ритъм. Вече показваме лицето, което трябва да имаме и се надявам, че ще можем да изтрием лошото ни представяне до полусезона.

Новината че напускаш Левски в посока Академик бе изненадваща. Бързо ли взе това решение?

– Имах нужда от промяна. Беше хубаво да сменя малко обстановката. Доста бързо взехме решението заедно със съпругата ми. Едно местене, с две деца, не е много лесно. Но Пловдив ни харесва като град. Имах наблюдение върху работата в клуба и не беше трудно да направим тази промяна. Благодаря на Академик Бултекс 99, тъй като те имаха огромно желание да играя за тях. Надявам се до края на сезона да оправдаем очакванията и доверието което имат към нас.

Беше отвикнал да играеш в дербита, а ето, че сега участваш в пловдивско такова…

– Много е приятно. Изиграхме два мача през сезона, получава се баскетболен празник. Локомотив разполагат със страхотна подкрепа от феновете си, които създават невероятна атмосфера в залата. Това провокира и нашите привърженици да идват, и е голямо удоволствие да играем в такива условия. Предстои още едно дерби и съм сигурен, че ще бъде много интригуващо и ще бъде празник за града.

Предстои турнир, който е особено приятен за теб – Купата на България. Ти си с най-много трофеи в надпреварата от всички, които ще вземат участие. Какво очакваш в Ботевград?

– Очаквам да е интересен и непредсказуем турнир. Силите са доста изравнени. Ако можем да отличим два отбора като фаворит – Рилски спортист и Балкан, всички други са много равностойни. Купата винаги ражда изненади. Предвид жребия, който ни изправя срещу Рилски, се надявам ние да сме изненадата тази година.

Предвид опита, който имаш, какво би казал на онези, които за пръв път ще играят?

– Това е съвсем различен турнир от редовен сезон и плейофи. В него си опрян до стената и една загуба означава край на участието. Тези мачове се печелят изключително много с желание, битка и себераздаване. Ако даден отбор даде всичко от себе си, шансовете му за победа са по-големи, отколкото ако се надява тактически да надиграе съперника. Това е интересното и хубавото на купата, защото дава възможност на по-слаби отбори в един мач да имат ден, а напрежението може да скове по-силните. Залата в Ботевград е чудесно съоръжение, баскетболен град, ще има фенове и на другите отбори, което прави турнира страхотен празник. Дано спортът ни да покаже добро лице и станем автори на баскетболен спектакъл.

Преди 3 години с Левски спечели точно такъв турнир, в който сините не бяха сред фаворитите, а накрая бихте ЦСКА в София…

– Това бе невероятна купа за мен и целия ни отбор. Много хора не ни слагаха в сметките, но ние вътрешно вярвахме, че имаме силите да успеем. Бяхме много добре подготвени и се радвам, че триумфирахме. Това бе голям успех за Левски, но и за София като цяло, защото залата бе доста пълна за финала с ЦСКА. Това е поредно доказателство, че не винаги силните побеждават. Хората обичат да гледат такива турнири, защото всичко се решава в един мач и обстановката е доста наелектризирана.

Печелил си купата и от ролята на фаворит. Има ли по-сладка?

– Не бих казал. Всяка носи различен заряд и има своята стойност. По време на самото състезание и след финал, ако си бил аутсайдер е много по-приятно, защото емоцията е различна от тази на водеща позиция, когато затвърждаваш очакванията. И в двете има определен чар. В тези турнири обаче не е определяща силата на отбора и бюджета, а нагласата как ще влезеш в него. Възможно е да има и здравословни проблеми, което оказва неминуемо влияние, особено при по-слабите отбори. Затова харесвам този турнир, защото е непредсказуем. Играчите даваме всичко от себе си в един мач и не мислим за нищо друго.

Ако трябва да завъртя така въпроса, колко още такива турнири може да изиграеш?

– Не знам, не мисля по този въпрос. В момента се чувствам добре, щастлив съм от това, което правя. Ако догодина продължа да играя се надявам пак да участвам в турнира. А дали ще спечеля трофея или ще отпаднем още в първия ден, зависи от целия отбор.