17 октомври е денят, в който най-накрая най-успешният ни спорт може да се нормализира. Борбата, дала най-много медалисти на България от олимпийски игри, тъне в хаос и скандали. Съдът насрочи извънредно изборно събрание, на което опозицията очаква да се тръгне по нов път. Срещу настоящия президент Станка Златева излиза един от най-уважаваните хора в борбата – световният вицешампион от „Варна-91“ Тодор Ангелов. Много от големите личности в най-успешния спорт на България вече подкрепиха 60-годишния бизнесмен, който се хвърли в предизвикателството.

Тодор Ангелов е един от известните ни борци от миналото, като е световен вицешампион във Варна през 1991 г. и бронзов медалист от европейското първенство в Познан през 1990 г. в категория до 82 кг на класическия стил. Роден е на 19 август 1966 г. в село Братаница, област Пазарджик. Прави първите си стъпки в спорта под ръководството на своя първи треньор Стойчо Кръстев. Възпитаник е на Спортното училище в Пазарджик, което завършва през 1985 г. От 1985 до 1987 г. е състезател на ЦСКА – София, където тренира под ръководството на именитите треньори Стефан Ангелов и Георги Райков, а след това продължава кариерата си в Левски-Спартак с треньори Александър Томов и Борис Бутраков. Трикратен победител в престижния турнир „Никола Петров“ – през 1990 г. във Варна и през 1991 и 1994 г. в София. След края на кариерата си развива успешен бизнес, но остава близо до спорта. Дълги години е член на Управителния съвет на Българската федерация по борба, като има съществен принос и за развитието на женското направление.

Ангелов прие да даде ексклузивно интервю пред Труд news.

– Г-н Ангелов, не за първи път сте имали предложения да оглавите Българската федерация по борба. Защо чак сега се съгласихте?
– Аз съм част от борбата. Благодарение на любимия ми спорт се изградих като спортист и човек. Болно ми е и страдам като много други мои колеги от разногласията и интригите, които задушават федерацията и въобще родната борба. И се питам с какво ги заслужихме? Отговор не намирам. Това е знак, че нещо трябва да се направи и аз не мога да стоя безучастен.

– Хората от борбата се славеха като най-задружните. Какво се случи?
– Една дума – разединение, което направо шокира колегите от другите спортове. Уморих се да ме питат: „Какво става с вас? Бяхте еталон за единство?!“ Никой не го очакваше, но се случи. Сами си го направихме с грешен избор. И сега сами трябва да си помогнем. Спешно да се разделим с грешките и отново да се обединим, за да тръгнем пак напред по-силни. Клубовете и хората, които ме подкрепят, са убедени, че мога да се справя с тази мисия. Никога не ми е било самоцел да бъда президент на федерацията и затова във времето съм отклонявал поканите да се кандидатирам за поста. Сега обаче промяната е твърде наложителна и не мога да стоя настрани.

– Кои са най-важните промени, които трябва да се направят във федерацията?
– На първо място да се определи конкретен регламент за участниците на световни и европейски първенства и той при никакви обстоятелства да не се нарушава. Наложително е спешно да наблегнем на работата с подрастващите до 15 и до 17 години. Трябва да регламентираме задължителни за всички национали базови лагери. Не виждам пречка при провеждането им състезателите да идват с личните си треньори. Условието е едно – правомощията и йерархията да се спазват на сто процента.

– Българи или чужденци трябва да са треньорите на националните отбори?
– Нашата школа е достатъчно авторитетна и призната в международен план. Нелепо е наши специалисти да са работили за вдигане нивото на борбата по целия свят, а сега да нямаме кадри за представителните си отбори. За мен българи трябва да водят националите. Колкото до състезателите – въпросът е друг. Няма проблем в отборите ни да има и състезатели-чужденци с българско гражданство – светът на спорта се промени и натурализацията отдавна е повече от мода. Но смятам, че е необходимо да въведем лимит за легионерите и покрай настоящите да градим нашите таланти. Навремето, около Армен Назарян и Сергей Мурейко, изградихме световни и европейски шампиони от нашата школа. Този модел доказано работи.

– Подкрепят ви легендарният Валентин Йорданов и спонсориращият от 35 години родната борба Гриша Ганчев. Обсъждахте ли с тях критичната ситуация?
– Естествено. Само да припомня нещо просто: във времето, когато Валентин Йорданов водеше федерацията, а Гриша Ганчев я подкрепяше, българската борба вървеше нагоре. После те се отдръпнаха и дадоха път.  Днес виждате докъде стигна спортът и помагат не, за да се върне някой на стол, а за да се върне нормалността. Гриша Ганчев не се е отказал от идеята да финансира създаването на модерни центрове за борба в страната, в които да се моделират млади състезатели. Тук обаче не трябва да търсим количество, а качество. Борцовите клубове по места трябва да разговарят с общината, да търсят спонсори, да подобряват условията си и в тези начинания да имат подкрепа и като цяло гръб в лицето на федерацията. Време е всички, които се занимаваме с нашия спорт, да започнем диалог и да взимаме правилните решения. Затова, ако бъда избран за президент, ще заложа на работещ, а не на формален Управителен съвет. В него ще искам не само да обсъждаме, но и да сблъскваме позиции. И да стигаме до решения, зад които в крайна сметка всички ще застанат. Имам идея да организираме поне три пъти годишно семинари за треньори и съдии. Ще обикаляме държавата, за да видим проблемите на клубовете, но също така ще се събираме с техните представители и в София под домакинството на федерацията. И ще очаквам всеки да дава своите конкретни и подплатени с примери предложения за оптимизиране на работните процеси.

– Какво е положението в школите?
– За първи път ситуацията е притеснителна. Треньори ми сигнализират, че през последната година за първи път са намалели децата, които искат да тренират борба. Това е най-тревожното. Но как да обвинявам родителите, че не ги записват? И аз да съм на тяхно място, няма да го направя при всички тези интриги, хаос и обвинения, които се появяват нонстоп и публично около родната борба.

– Валентин Йорданов управляваше федерацията 18 години – от 1998-ма до 2016-та. Той прие ли да ви подкрепи, ако на 17 октомври застанете начело на централата?
– Да, за което му благодаря. Няма как да остане безучастен, когато вижда, че корабът потъва. Ще отправя апел пред делегатите Валентин Йорданов – емблемата на родната борба – да стане почетен президент на федерацията с право на глас в Управителния съвет. Той е не само велик шампион, но и кристално чист човек. Ще е безумие без неговия огромен опит и авторитет да се води битка за връщане на позициите на родната борба и в частност на федерацията.

– Съгласен ли сте с мнението, че сте сред най-ощетяваните български борци като състезатели и на никаква цена няма да допуснете несправедливост, ако ви изберат за президент?
– Няма да се връщам към миналото, но да – може да се каже. Заради битки за власт във федерацията платих със световната титла на домакинското първенство във Варна през 1991-а и с участието си на олимпиадата в Барселона. За да настанат промени не трябваше да имаме златен медал на домакинското световно и това се случи. Отдавна не нося обида за това – нося урока. Докато аз съм отговорен, никой състезател няма да става жертва на подобни интриги. Моето време на борец е минало. Сега ще се радвам за всеки, на когото успея да помогна да стане европейски, световен или олимпийски шампион.

– Не само в борбата у нас спортът е разделен на ЦСКА и Левски. Но като че ли конкуренцията между двата гранда в най-успешния спорт на България вместо в прогрес се изроди в нещо пагубно за всички. Това притеснява ли ви?
– Бил съм и в двата най-големи отбора на България. Кадър съм на класическата борба, но най-близките ми приятели са от свободния стил. Никога няма да позволя противопоставяне, разделение, толериране на някого за сметка на друг. Гарантирам го!

– Отговаряхте за женското направление и натрупахте опит и успехи там. Как го постигнахте?
– На първо място създадохме страхотен колектив. Отвоювахме медали на всяко първенство. След като се оттеглих преди десетина години, женското направление продължи известно време с добрите резултати по инерция, докато настъпи хаосът. Интригите и вътрешните битки взеха връх и се стигна до разделение и загуба на позиции. Накрая това всъщност се оказа чисто самоунищожение. Впрочем, по тази спирала надолу се движи генерално сега и въобще родната борба.

– Какво мислите за статута на вече натурализираните чужденци?
– Безспорно е, че българските борци трябва да са водещите – затова и говоря за лимит занапред. Но с тези, които вече са тук, трябва да подходим умно, а не емоционално. Чужденците с българско гражданство донесоха две олимпийски титли от Париж 2024 и от това спечели цялата ни борба, включително като бюджет. И именно въпросният бюджет трябва да остане висок и да е в полза на подрастващото поколение. Да спираме от участие на големи първенства легионери, за които вече сме платили цената, е против собствения ни интерес. Трябва да продължим напред без да ги толерираме, но и без да ги репресираме с непосилни изисквания, както е сега. Правилата ще важат за всички и ще се контролират от федерацията и от българските старши треньори на националните отбори.

– Какво не работи в БФБ? Мислил ли сте за екип?
– Естествено, че имам идея кои хора да поканя. На първо място трябва да бъда избран, все пак. Обществото вече знае кои ме подкрепят. Много сериозни личности се изказаха положително и с доверие за мен и моята кандидатура, за което използвам това интервю да им благодаря. Заедно с клубовете трябва да намерим оптималния за днешно време работещ модел. Не може да има само ЦСКА и Левски“. Наложително е да се направи карта на състоянието на клубовете в цялата страна и да помислим за 5-6 големи центъра. И да фиксираме как малкият клуб да получи средства, ако формира състезател за центъра или за националния отбор в съответната възраст. Разбира се, федерацията не може да помага с всичко. Но би трябвало да се ангажира максимално с посредничество за това клубовете сами да си намерят финансиране чрез община и спонсори.

– Наясно ли сте, че спокойните ви дни са на път да приключат?
– Как да не съм? Но това не ме плаши. Още като състезател оставах след тренировките и работех допълнително, защото знаех, че иначе няма как да стигна до медал. Същото важи и за работата във федерацията. Но по-добре неспокойни дни, отколкото непрекъснато да се чудя какво да отговоря на вече баналния въпрос: „Какво става в борбата?“. Стига толкова! Стига сме се самоунищожавали! Няма да е лесно, но все още имаме шанс да върнем борбата там, където ù е мястото. Надявам се делегатите да са го осъзнали преди гласуването на 17 октомври.

– Как виждате ролята на държавните институции в мисията за връщане на успехите?
– Без държавата спортът не може да съществува. Наскоро имах среща с Любо Ганев, който ръководи изключително успешно волейболната федерация. Консултирах се по немалко въпроси и имам план за действие. Разбрах обаче, че нашето положение днес е променено. Ние за жалост вече не сме лидерът сред федерациите.

– Очаквате ли провокации на 17 октомври?
– Чух какво се говори. Няма да влизам в тази игра. Знам само, че на 17 октомври в залата ще има хора, които цял живот работят с деца и познават положението в борбата по-добре от всеки. Разчитам на тяхната преценка и на нищо друго. Аз се кандидатирах, за да опитам заедно с моите колеги да върнем имиджа на най-успешния спорт на България! И вярвам, че ще го направим!