Хулио Веласкес и Илиан Илиев са колкото еднакви, толкова и различни

Янаки ДИМИТРОВ

Всяка война се печели благодарение на няколко основни неща – правилна стратегия, отлично подбрана тактика, талантлив пълководец и обучена армия. Всеки футболен мач си е битка, която в края на сезона определя дали ще бъдеш посрещнат триумфално на собствения стадион, или ще си просто един от останалите.

В неделя на „Тича“ на тъчлинията ще е също толкова горещо, колкото и на терена, защото край нея, а сме убедени, че тя дори може да бъде прекрачена, ще са предводителите на Черно море и Левски. Думата ни е за Илиан Илиев и Хулио Веласкес, на които спокойно можем да лепнем прякора – Избраните. Варненецът е живото олицетворение на поговорката, че камъкът си тежи на мястото. С бюджет далеч от този на водещите клубове, той от 28 декември 2017 година насам (б.а. – тогава за пореден и засега за последен път застана начело на тима) все доказва, че парите не играят на терена. И в две поредни кампании стигна до медалите – сребърен през 2023/24 и бронз през 2024/25. Испанецът Веласкес влезе в историята на Левски, защото прекъсна 17-годишната суша без титла, детронирайки властвалия 14 лета Лудогорец. Наред с това след 16 г. чакане сините отново са в същинската фаза на евротурнирите.

Жар и страст – това ще видят наблюдаващите от двамата в неделя. Илиан често ръкомаха – по свои, чужди, съдии. Веласкес пък навърта голям километраж, непрекъснато подканвайки нещо играчите си. А понякога, когато брънката се скъса, той излиза

извън кожата

си и го отнасят конструкциите на резервните скамейки, яростта му се е изливала включително и върху тази на „Тича“.

Двамата са от хората, които умеят да палят по идеите си играчите, както и да увличат тълпата – трибуните скандират имената им. Педанти са по отношение на тактическите детайли и тактиката им се базира на слабостите на опонента. Много често в интервютата след мач ще чуете как Илиев разкрива част от замислите си и прави чисто футболен разбор на мача. Хулио също повдига завесата, но далеч по-малко от колегата си. Точно обаче при изказванията става видно, че те са колкото еднакви, толкова и различни. В 99% от интервютата си Веласкес не пропуска да каже, че е горд с играчите си, даже понякога го прави по няколко пъти. На него може да му падне пердето на терена, но не и след това, когато, както помощникът му Дарко Тасевски се изрази пред „Тема Спорт“ – Хулио става щит за тима. Защото отборното стои много по-високо от собственото Аз.

Така може и да е за Илиан Илиев, но веднъж дотолкова си изпусна нервите, че

със сигурност

втрещи не само

играчите

На 11 септември Черно море водеше с 2:0 във Варна на Локомотив София, остана с човек повече на терена и не успя да победи. „Трудно е да се обясни това, което се случи. Още като видях червения картон, казах на момчетата, че това не е добре. Знам мисленето на футболистите. Пълно престъпление от наша страна. За всичко, което се случва, съм виновен аз. Събираме някакви мъртъвци в съблекалнята и им даваме шанс. Направих много компромиси с доста неща. И сега като бумеранг това се връща към мен. В съблекалнята няма кой да поеме отговорност. Събираме хора, които нямат характери. Аз съм виновен. Психиката не можеш да я промениш. Такъв се раждаш и такъв заминаваш“, избухна той. Ясно е, че понякога трябва да стъпиш на врата на подопечните, но премината ли бе границата в този случай? Илиев знае най-добре, защото отлично познава тима си. Може би пък точно това е трябвало да чуят играчите, при това

право куме в очи

И речта на специалиста пред медиите (б.а. – може би е имала още по-гореща в съблекалните) явно даде резултат. В следващия кръг Черно море водеше като гост на добре окомплектования Арда, като си тръгна с точка от Кърджали.

Ако за миг се върнем към началото на текста, то неминуемо трябва да отбележим, че през миналата кампания Левски, а в предишните Черно море, постигна успехите си благодарение на добре обучени, а не многобройни армии. Кадровият ресурс бе ограничен и изпъкваше работата на пълководците. Е, нещата се промениха много – на „Герена“ в момента разполагат с доста отлично школувани наемници. А на „Тича“ бройката си остава малка, но намаляха и добре обучените бойци и лидерите. Това е и причината Илиев да избухне, но да продължи да работи усилено.

Факт е, че ще гледаме треньорски дуел между едни от най-добрите у нас. И след двубоя ще чуем, че Веласкес е горд от хората си. Ще знаем и как са реагирали възпитаниците на Илиан точно месец след безпощадната му критика. Всъщност след двубоя може да са си заслужили коренно различно определение.