Единственият футболист, станал шампион с 4 различни отбора у нас, сега е делегат на юношески мачове

Желю СТАНКОВ

В днешни времена вече е изключително трудно български футболист да стане шампион с 4 разрични отбора у нас. Това е постижението, което любителите на спорта от не съвсем младото поколение веднага свързват с едно име – Стефан Колев. И веднага всеки се сеща за прякора му. А той е един от хората, които не си харесват прозвището. Днес той навърва 60 години. Навремето му викаха Кучето, обаче последва зловещото Доктор Менгеле и първата асоциация предполага много груби нарушения на терена, тоест хем много, хем много груби. „Винаги съм знаел кой е нацисткият престъпник д-р Менгеле и че е избил много хора. В единоборства влизах твърдо, но никога с цел да контузя съперников играч“, казва Стефан Колев с уговорката, че уточняваме произхода на прякора му само с информативна цел.

Той е юноша на Левски, роден е точно преди 60 години.

Освен за Левски, е играл за Академик Свищов, Спартак Варна и забележете – два отбора, които са регионални спортни врагове – Етър и Локомотив Горна Оряховица и пак наоколо в Янтра Габрово, ЦСКА, Шумен, Славия, Литекс, Спартак Плевен и Урвич. Снефан печели титлата на България по футбол с най-напред с Левски през 1998 година и след това при демокрацията с ЦСКА през 1992-а година, после със Славия през  1996-а и два пъти с Литекс 1998 и 1999.

Първият му треньор е Цветан Веселинов – Меци. Казармата я кара далеч в Свиленград. Започва като ляво крило. „Е, помнят ме като защитник, но това е нормално, сега не всеки, дори и твоите колеги обичат да ровят назад“, казва Стефан Колев. Трансформацията става като при много други известни футболисти. Отваря се дупка и обикновено някой от по-грамотните тактически, а и технически играчи, я запушва. Идеята е на Стефан Аладжов. Потърсихме тази синя легенда, а той се върна назад във времето. Стефан Аладжов е от редовните събеседници на  „Тема Спорт“ когато стане въпрос за представянето на сините. Сега обаче го търсим по друг повод. „Охо, да, как да не помня какво беше със Стефчо. Станахме републикански шампиони за младежи с него, Вили Вуцов, Владко Шаламанов, Кирил Вангелов. Добър футболист беше Коблев. Живееха тук в Младост, чаках ги с колата за тренировка. Добре беше, с ляв и десен крак играеше. В спортната рота ги вадех да тренират, да се упражняват с левия крак. Два часа преди мачовете от А група играехме тогава на същия терен“, каза Аладжов. „И аз догодина ставам на кръгли години – 80. Да е жив и здрав Стефчо, добър човек е“, добави един от първите треньори на Колев.

Прякорът на Стефан всъщност е Кучето, с такива се кичеха още български играчи, между които и Георги Денев и Христо Стоичков. Това са тип футболисти, които не се предават и като захапят някой, няма пускане. При защитниците обаче е най-подходящо, а тогава централните бранители бяха персонални пазачи, нещо като лична охрана на нападателя на другия отбор. „Имах много спортна злоба и това ми помагаше“, спомня си юбилярят, който не може да открои някого като свой любимец или пък дори идол. „Божидар Искренов“, казва Стефан.

Първата му титла е при легендарния Васил Методиев – Шпайдела. „Той тогава беше всичко, треньор, доктор… Сега времената са други, но такива личности няма“, казва Стефан, който има един мач със синята фланелка в дербито с ЦСКА. Това е на 23 август 1987 година, мачът завършва 2:2, а Колев трябва да пази Христо Стоичков. През този сезон Стефан играе в 6 мача за първенство и в по едни за купата и в евротурнирите, това му е първата титла на България.

През лятото на 1991 година той отива в ЦСКА. „Бате Стоян Йорданов ме беше гледал в няколко мача, обсъдили са с Аспарух Никодимов и така станаха нещата. Същия сезон станахме шампиони. Имаше страхотни  футболисти – Трифон Иванов, Йордан Лечков, Лъчо Танев, Безински, Киро Метков, Ивайло Андонов, Джони Велинов, Павката Дочев. Имаше силен колектив, а и треньорът беше много класен. Ние отстранихме Парма за Купата на УЕФА“, спомня си Колев. После Паро Никодимов е заменен от Цецо Йончев, който казва на Стефан, че няма да разчита на него.

Следва титата със Славия през 1996 г. „Много хора не искаха Славия да стане шампион, не ни взимаха насериозно. Ние,  футболистите, както и бате Кано Коцев, сами си спечелихме първото място. Недоброжелателите винаги говорят какво и не. По същия начин говореха и за Локо Пловдив през 2004 г., и за Лудогорец. Но никой нищо не доказва, а шампионът си е шампион“, казва човекът, чието постижение едва ли някога ще бъде повторено.

Много играчи са ставали шампиони с Левски и ЦСКА и не че това е лесно, но е доста по-трудно да си първенец със Славия и с Литекс. Потърсихме двама преддтавители на тези клубове.

Петър Цветанов бе част от шамионския тим на белите и бе много близо на терена до Стефан Колев. „Голяма фигура беше Стефчо. Абсолютно на всяка тренировка оправдаваше прякора си Кучето, за мачовете да не говорим. Безкпомпромисен за всяка една топка, той ни заразяваше с тази си всеотдайност“, казва сега Цветанов, който е от софийското село Петърч, но от време на време играе за ветераните на Славия. „Стефан беше нещо като треньор на терена. Кано Коцев му имаше гоямо доверие, ние знаехме това и се съобразявахме“, казва още Пепи Цветанов.

В Ловеч треньор на Литекс е Димитър Димитров – Херо. „Всеки треньор би се радвал като отиде в нов отбор, да завари фигура като Стефан Колев. Смея да твърдя, че той бе професор в този отбор на Литекс, който стана шампион веднага след като влезе в А група“, спомня си Димитров. „Стефан играеше с двата крака, много рядко срещано за защитник и така можеше да играе в центъра на отбраната, а и на фланговете. Истински лидер, авторитет, цепи въздуха като се впусне напред да помага. Ето с такива играчи се става шампион и неслучайно той го направи с 4 различни отбора. Сега някой българин да повтори това? Абдурд! Това си остава за Стефан Колев“, категоричен е Херо.

Юбилярят бе треньор в школата на Левски, а сега е делегат на БФС на юношески мачове.