Коренно различни съперници срещат българските отбори

Жаклин МИХАЙЛОВ

Днес е един от онези особени дни, които попадат под графата европейски тест за българския клубен футбол. Денят става още по-специален и особен, защото за пръв път от 16 години насам в играта през есента са Левски и ЦСКА, а Лудогорец гледа отстрани и подсмърча. Спрямо мачовете в европейските турнири по традиция слагаме индигото и започваме да нареждаме познатите широкомащабни клишета. Значението се хиперболизира, но за сметка на това убягват някои важни нюанси, свързани със съперниците на терена. И често не правим разлика с днешните реалности, спрямо онези отпреди 40 или 50 години. Всички примери от старите времена вече изобщо не са релевантни. Тогава в международните мачове се влагаше повече страст и по-малко се мислеше за комерсиалния ефект. До голяма степен промяната на мисленето започна със сформираните на групи. Затова каквото и да се случи довечера, то не трябва да бъде надценено. Защото котерийните победи не променят абсолютно нищо.

Написаното дотук цели да покаже, че последното нещо, което се случва в един обикновен мач от групова фаза в ЛЕ или ЛК, е да се играе на живот и смърт. Този подход е достатъчно атавистичен. А и само с мотивация и концентрация вече не се получава…

_______________

Четете целия материал в днешния брой на вестник “Тема Спорт”