Sportcafe

Ранното утро на 12 април 2010 г. Кевин Хансен е събуден от силен трясък в апартамента си в Хамбург. Втрещен и все още замаян от обхваналия го преди това дълбок сън, футболистът няма идея какво се случва. Само секунда по-късно ченгетата са вече в спалнята му. Десетина. От специалните части. Със спуснати козирки на шлемовете и насочени към него оръжия. Крясъци “Горе ръцете!” раздират въздуха.

“Това беше най-лошият ден в живота ми”, спомня си Хансен, който е окован с белезници и отведен в следствения арест. А малко по-късно влиза и в затвора, след като се доказва по категоричен начин, че е замесен в най-големия наркоскандал в историята на федералната република. Заловени са над 1,3 тона кокаин в контейнерен кораб на хамбургското пристанище. Дрогата е скрита в дървени брикети.

В продължение на повече от година полицията е по следите на банда от седмина души, която планира удара на живота си. Кокаинът е за 40 млн. евро и идва от Парагвай. Крайната точка на доставката е Холандия, но плановете на трафикантите са осуетени.

Германските таблоиди надминават себе си със сензационни заглавия, а властите празнуват грандиозния си успех.

Пратката е заловена след подслушването на повече от 200 телефона в продължение на месеци. Иззета е не само дрогата, но и оръжия, пари в брой и други доказателства. Всички заподозрени за участие в наркосхемата са арестувани. Сред тях е и Кевин Хансен, някогашен голям футболен талант, който достига до Бундеслигата.

Още като юноша играчът започва да си гради репутация на изкусен техничар, елегантен плеймейкър и безкомпромисен стрелец от далечни разстояния.

“Той имаше най-добрия шут от всички момчета, с които съм работил през дългата си кариера”, спомня си треньорът Армин Фе. С Кевин са заедно в Ханза Рощок и му дава дебют в Бундеслигата в последния кръг на сезон 2001/02. Бойното кръщение на Хансен не е срещу кого да е, а срещу могъщия Байерн Мюнхен. 21-годишният тогава играч влиза на терена в 70-ата минута, а 12 по-късно праща топката във вратата на Оливер Кан. След двубоя се разплаква от щастие. Просълзени на трибуните са и гордите му родители.

Изглежда така сякаш светът е в краката на младия футболист. Но съдбата има други планове.

Вместо да се превърне в една от големите футболни звезди в страната, Хансен изиграва още само осем мача в германския елит. Попадението му срещу баварците остава единственото.

Причината за това се крие зад един инцидент от февруари 2003 г. След борба за висока топка се приземява лошо на замръзналия терен. Чува се зловещо изпукване, а диагноза е сурова: счупен глезен.

Кевин стиска зъби и вярва, че ще се оправи. Че ще играе футбол отново и ще сбъдне мечтите си. Претърпява десет операции и се консултира с едно от най-големите светила в областта на подобни травми в клиника в Базел.

Контузията обаче така и не отшумява.

Изиграва още няколко мача във втория и третия ешелон с Ханза и Ерцгебирге Ауе, но годините на болка го изтощават до краен предел и през 2008-а се примирява, че е футболен “инвалид”. На 28-годишна възраст прекратява кариерата си и се завръща в Хамбург.

В родния си град се отдава на партита, а нощният живот го среща с някои неподходящи хора.

Един от тях е Коста Ф. Той е веселяк по природа и с Кевин се познават от детството. Но вече не е онова хлапе от миналото, което помни от футболното игрище в квартала им Билщад, а мъж с криминално досие.

Това обаче не го притеснява и отново си стават близки. Хансен предпочита да не рови в миналото. А и Коста не дава никакви индикации, че се занимава с нещо нередно. Толкова му вярва, че в един момент дори му дава ключ от апартамента си.

Нещата стават подозрителни за бившия футболист, когато приятелят му оставя голяма чанта с пари в жилището му.

“Ставаше въпрос за милиони, а аз бях един наивник”, спомня си той. Коста му казва да не се притеснява и че ако се обърка нещо, името му няма да бъде замесено по никакъв начин. “Нямаш нищо общо с това”, убеждава го той.

Но когато специалните части нахлуват в жилището му на 12 април, нямат съмнение, че е замесен в наркотрафика, въпреки че на ченгетата им е пределно ясно и друго – че не е високо в йерархията.

Разследващите му предлагат да свидетелства срещу по-лека присъда. Приема.

И до днес не е ясно точно каква роля изиграва Хансен в цялата история.

Der Spiegel го нарича “мениджър на парите на наркокартела”. Самият той твърди, че е станал жертва на злощастно стечение на обстоятелствата.

“Нямах никакви проблеми с парите. За какво да го правя?”, връща се назад Кевин. И наистина. В момента на аферата вече получава инвалидна пенсия в размер на над 3 хил. евро.

Много неща около бандата, която получава името “Los Paraguayos”, вероятно завинаги ще останат забулени в мистерия. В търсене на сензация някои таблоиди изкараха Кевин Хансен, че е едва ли не кукловодът на наркосхемата. Пълен абсурд.

Други пък твърдяха, че са изгорели само няколко “бушона” и властите изобщо не са достигнали до върха на пирамидата. Нищо чудно истината да е някъде по средата.

През февруари 2011 г. Кевин е осъден на две години и половина затвор – сравнително лека присъда заради сътрудничеството му на властите. Официално е осъден за “подпомагане и съучастие в трафик на наркотици”.

Бившият футболист е освободен условно предсрочно още в края на следващата 2012-а и започва работа като данъчен инспектор.

Изминаха почти 12 години от онзи 12 април 2010-а. Най-лошият ден в живота му, в който “костенурките нинджа” насочиха пистолетите си към него, докато още беше в леглото.

Щастлив е, че е оцелял след целия този кошмар. И си е извадил нужните поуки. Най-малкото вече не е толкова наивен да вярва, че някой да държи торба с пари в твоя дом, не е свързано с големи неприятности.