Спортният журналист Динко Гоцев сподели емоционални думи след завръщането на ЦСКА на стадион “Българска армия”. В седмичния обзор на Sportcast с водещ Деян Веселинов, Гоцев похвали червеното ръководство и разкри възхищението си от новото съоръжение.

Ето какво каза Гоцев:

“Това беше обединителен момент за общността. Виждайки тези хора долу на терена, някои от които през годините са имали конфликти помежду си, а други са били или все още са в сложни взаимоотношения с публиката на ЦСКА, всичко това беше забравено. Хората изживяха много емоционално тези два часа преди мача. Всъщност дори бих казал доста повече, отколкото на самия двубой. Много хора плакаха, което не ме изненадва. Мога да говоря от свое име – ако някой ми беше казал преди 10 години, че ЦСКА ще има такъв стадион, нямаше да му повярвам. Аз вече бях загубил вяра.

Един мой приятел, когато преди четири-пет години е чул, че Валтер Папазки ще се захване с изграждането на стадиона, е бил сигурен, че всичко ще бъде изпипано до последния детайл. Това е човек, който е имал взаимоотношения с негови бизнес компании. Той ме увери: „Бъди сигурен, че всичко ще бъде както трябва“. Аз мога да кажа, че съм бил на доста стадиони в Европа, включително на някои от абсолютните катедрали на футбола, и този стадион по абсолютно нищо не отстъпва на средностатистическите съоръжения.

Удоволствието да седиш на удобно място, да можеш съвсем наблизо да слезеш и да вземеш нещо за себе си или за детето, да хапнете, да пиете – всичко това променя преживяването. Самият начин, по който гледаш футбол, също е различен. Убеден съм, че и за самите футболисти ще бъде различно. Това се видя още в първия мач, въпреки че в началото имаше известно напрежение. Оттук нататък срещите на този стадион ще изглеждат по друг начин. Няма как да не си мотивиран, когато излезеш на подобно съоръжение. Видяхме го и при играчите на Славия. Между другото, огромни поздравления за Славия и за феновете на отбора, че дойдоха толкова много и за това, че самият клуб се беше подготвил със специални тениски, с които играчите излязоха на терена преди мача.

Цялото изживяване беше невероятно, включително и долу, при барчетата за храна. Там постоянно свършваха продуктите и се налагаше да поръчват допълнителни количества. Очевидно е, че няма как още от първия път да си подготвен за подобен наплив. Всеки искаше да си вземе нещо. Това още веднъж показва за каква друга орбита говорим, в която преминава клубът. И тук не става въпрос само за емоции. Има една приказка, че дървото не може без корени. Това е коренът. Това е коренът на общността.

Но има и огромно икономическо значение. Дори да няма по 18–20 хиляди зрители на всяко домакинство, нека бъдат по 10 хиляди. Всеки от тях с удоволствие ще оставя пари на стадиона – било то във феншопа, който е прекрасно зареден, било то за храна и напитки. А скоро ще заработи и музеят. Представете си как човек идва на стадиона, посещава музея, след това отива във феншопа, купува си нещо, взима си храна и напитки и накрая гледа мача. Всичко това означава, че приходите от едно домакинство, които са основно перо в бюджета на всеки голям европейски клуб, ще се увеличат многократно.”

Динко Гоцев сравни ЦСКА – Славия с ЦСКА – Барселона (1989 г.) и България – Германия (1995г.)

“Да вървиш към стадиона два часа и половина, може би дори малко повече, преди началото на мача, през дъждовната Борисова градина, и да виждаш как хората около теб се прегръщат като малки деца – познати и непознати. Стотици вървят заедно към стадиона. Това не се беше случвало от много време. Може би само два пъти в живота си си спомням подобно нещо – толкова много хора да се отправят към стадиона часове преди началото на мача. Единият случай беше двубоят на ЦСКА с Барселона през 1989 година, който помня много смътно, защото тогава бях дете. Другият беше мачът на България с Германия през 1995 година на стадион „Васил Левски“, когато валеше невероятен дъжд.”

Спортният журналист завърши с думите, че това е идеалният момент за обединение

“Стадиони има много. Но не бетонът е душата на един стадион. Душата е това, което се случва вътре. И именно тук е един от двата големи коза на ЦСКА, освен икономическия, които според мен ще изстрелят клуба на съвсем друго ниво. Общността отново се чувства като общност.

Това е идеалният момент за обединение. Самият факт, че въпреки всички приказки, които се изговориха и изписаха за тези фенски карти, за биометричните данни, за това как едва ли не извънземните ще ни вземат личната информация, доколкото знам, вече има близо 40 хиляди продадени карти. Убеден съм, че ще надхвърлят 50 хиляди. Само си представете какво означава това за българския футбол. В първенство, в което, с изключение на определени мачове, всички знаем каква е посещаемостта. И на този фон да продадеш толкова много фенски карти, които дори не са билети за мач и не предоставят кой знае какви привилегии, е нещо изключително. Сам по себе си този факт показва какво обединение съществува в тази общност.

И всичко се върти около корена на дървото. А този корен е стадионът. В продължение на три години ЦСКА беше дърво без корен.”