2:1 за България срещу Германия стои най-високо в пантеона на непреходната слава

Жаклин МИХАЙЛОВ

Преди 30 години на този ден – 10 юли, България спечели четвъртфиналния си двубой срещу Германия с 2:1. Продължавам репортерски с допълнението, че българите обърнаха този епичен мач от 0:1 до 2:1. И свършвам репортажа с констатацията, че на този ден – 10 юли, събота, България за пръв и последен път в цялата си история изигра и спечели мач от четвъртфинална фаза на Мондиал.

Моето живо участие обаче е от стадион „Джайънтс“ в градчето Ийст Ръдърфорд, щата Ню Джързи. Без никакво значение е за историята, но за протокола – най-големият ни мач за всички времена не беше в Ню Йорк, както е прието да се смята, а в Ню Джърси. Със сигурност „Джайънтс“, който вече не съществува във вида от лятото на 1994, за мен тогава бе най-величественият стадион, който бях виждал с очите си. И може би и заради това

нашите записаха

най-знаменитата

си победа

под жаркото слънце на обедните часове. Естествено за българския народ началният и краен час не са били проблем, защото някъде около 20 часа вечерта хората са излели на улиците като пълноводна река. Преживях мача на стадиона, но така и не добих представа какво е било в България след него. По разкази на очевидци, по-щастливи не са били никога преди и след това.

Няколко думи за очакванията и залога на двубоя, които красноречиво говорят колко се е въздигнал нашия национален отбор с тази победа. Германия не само е актуален световен шампион, но и актуален европейски вицешампион към онзи момент. Освен това маншафтът е в серия от три поредни финала на световно, а няма смисъл да изтъквам факта, че по онова време немците бяха най-солидната и стабилна световна суперсила. И никога не бяха допускали поражение  от несебеподобен в елиминационна фаза. Германия можеше да загуби от Италия, Бразилия, Аржентина, Нидерландия, но бе немислимо да се очаква това да се случи срещу България. Този мач на 10 юли просто бе едно елементарно препятствие за Бундестима към неизбежните последващи големи сблъсъци с Италия и Бразилия. Но в рамките на едни

вълшебни три минути

– между 75-а и 78-а, пред очите ми помръкна и се изпари цяло дългогодишно могъщество на най-силния национален отбор в света. Рухването не се изразяваше само в неочаквания обрат, но и в поведението на бяло-черните в оставащите около 15 минути. Противно на цялата философия на немския футбол, световните шампиони не успяха да реагират и не създадоха и подобие на ответен удар. Което говори само едно – Бундестимът бе в пълен шок след головете на Стоичков и Лечков.

Тези две попадения няма никога да бъдат забравени и вероятно всеки българин ги е гледал стотици, ако не и хиляди пъти. Немците привидно контролираха ситуацията на терена, след като бяха повели в 47-а минута с гол от съмнителна дузпа. Матеус бе точен от бялата точка, малко след това бе отменен гол на Фьолер заради засада, която днешният ВАР можеше да преосмисли в друга посока. Тук е мястото да се отбележи фактът, че по време на американското лято България играеше много специфичен футбол, който по една или друга причина се оказа ефикасен. И докато за немците мачът се доиграваше, за българите още нищо не бе приключило. Златко Янков падна около наказателното поле на Германия и съдията Торес Кадена отсъди пряк свободен удар, без да  се съобразява, че при уменията на Христо Стоичков, това си е като дузпа. Шестима футболисти на Германия се наредиха на дълга, плътна стена – Матеус, Клинсман, Фьолер, Хелмер, Бухвалд и Бертолд. За повечето от тях това бе и последният им мач с бялата фланелка. Изпълнението на Стоичков може да се определи само

с една дума –

виртуозност

Той вдигна топката над най-високата част от зида, а летейки, тя се свали доста под гредата. И Бодо Илгнер по никакъв начин не успя да реагира на удара. Че Христо го може, го знае цял свят. Но вторият гол на Данчо Лечков може да се причисли изцяло към магията. Нито Златко Янков е изявен подавач, нито Лечков играе добре с глава. Но единият центрира ювелирно, а другият посрещна кълбото с голото си теме и го отправи неспасяемо в немската врата. И България продължи напред, за да се легитимира като четвъртия по сила отбор в света.

Това е хронологията на най-великата българска победа, която е трудно да бъде описана емоционално. Тя е много специална не само защото сме пристрастни, но и поради много обективни причини. Българите не играха фирменото си опълчение, а

надиграха

професорски

Германия

В онези незабравими 90 минути Борислав Михайлов, Трифон Иванов, Петър Хубчев, Цанко Цветанов, Златко Янков, Наско Сираков, Данчо Лечков, Красимир Балъков, Илиан Киряков, Емил Костадинов и Христо Стоичков се въздигнаха до самия световен връх. Изброих ги точно както са подредени на историческата снимка. Тези 11 велики българи завинаги остават в историята и това не е просто клише. Всички, които бяхме на стадиона, съзнавахме, че случилото се няма повече да се повтори и мигът е уникален по своята същност.

България не победи Германия само  в Америка. Година по-късно в един дъждовен юнски следобед нашите трикольори сътвориха още по-невъзможен триумф над Бундестима. Дошлата за лесно отмъщение на „Васил Левски“ Германия бе обърната от 0:2 до 3:2 и тази победа изключи напълно фактора „случайност“. Два пъти в решителни мачове България бе по-успешният отбор спрямо Германия и това също никога няма да се повтори.

Случи се преди точно 30 години, но все едно, че беше вчера. Това 2:1 няма остаряване и пенсиониране. Този огромен български, не само футболен успех, си остава вечен евъргрийн. Поклон пред героите, които изкараха България на улиците и направиха така един народ да пиянства от щастие до ранни зори.