Следващата седмица е мост между миналото и бъдещето на червените

Желю СТАНКОВ

Историята често обича да си прави шеги, като в засимост от обстоятелствата можем да сложим и кавички, защото „шегата“ често е с положителен нюанс. А историята на славния ЦСКА е белязана от такива непредвидени случки от двата полюса.

Ако преди 18 години някой, който и да е той, бе казал на когото и да е, че ЦСКА няма да стане шампион точно за такъв период от време, щяха да го пратят на специализирано лечение или да го включат в листата за президентските избори. За този период от време армейците къде повече, къде по-малко, сами си бяха виновни за сушата, но основната причина бе появата на картата на така наречения проект Лудогорец. Помним онова за капарираните титли и – “играйкаме си”.

Ето ви знак от историята, който, преплетен с някои съвпадения, може да произведе като на шега основен фаворит за шампионската титла през този сезон. Някой веднага ще натисне синия бутон с искане да прекъсне всякакви дебати по въпроса, защото високо летящият дрон от около година, е Левски, който и към този момент е фаворит за следващ победител в Първа лига. Но както се казва, вече всичко е изцяло в червените ръце.
Защо вече? Ами защото ЦСКА вече има треньор, с всички уважения към отдадеността и страстта, с която работеше Христо Янев. Да, преди Веласкес треньорите на „Герена“ също бачкаха всеотдайни, но не им се получаваше. Червената футболна общност за отрицателно време даде цялото си доверие на Маркус Гиздол, а за да се върнем на темата с шегите и съвпаденията, ще погледнем програмата.

Ще избързаме със заключението преди изложението. Пред ЦСКА има 6 дни, които в никакъв случай не са белязани от рутина и които могат да пратят клуба и отбора в друго измерение. Не чак различна орбита, но ако всичко в тези 6 дни сработи, пулсът вече ще показва други стойности.
Ден 1 е понеделник. ЦСКА играе с Лудогорец за последно на националния стадион. Именно този отбор бе последен съперник на „Българска армия“ преди разрушаването на червената светиня. Тогава ЦСКА падна и изобщо не бе добър начина за сбогом. Огледално погледнато, ако в понеделник червените бият тима от Разград, това ще е отличен импулс за преместване на 350 метра на изток към чисто новия дом. Побеждаваш основен съперник за титлата и си на пистата за излитане.

Ден 6 е събота. Чисто новият дом, който няма как да събере всички червени сърца на откриването, ще предостави възможност на ЦСКА да прибави още три точки от мача със Славия. Тези 6 дни не са просто рутинна седмица от първенството. Те представляват мост между миналото и бъдещето на клуба — символично затваряне на страницата с мачовете извън дома чрез победа над основен враг и триумфално стъпване в модерното настояще на собствения им нов стадион срещу Славия.

Има я обаче като вероятност и „шегата“ с обратния ефект. Вместо да действат като писта за излитане, тези 6 дни крият риск от изкуствено нагнетяване на напрежение. Когато на един отбор се вмени, че съдбата му през целия сезон се решава в рамките на по-малко от седмица, това често води до скованост, а с ЦСКА има примери назад във времето. Това ще е основния психологически коз на Лудогорец, който в понеделник ще иска да покаже, че опитният машинист вече се е отърсил от проблемите и е готов отново да кара влака, връщайки си монопола.

Ясно е, че тук въпросът е в придобиване на голяма доза положителни емоции. Промяната към друго измерение няма да се случи с вълшебна пръчка за една седмица. Дори ЦСКА да вземе и двата мача, няма да спечели титлата, а дългият процес на изграждане под ръководството на Гиздол тепърва предстои. Обратното също е вярно — евентуални грешни стъпки срещу Лудогорец или Славия не трябва да се приемат като катастрофа, а като начална точка на един нов, по-модерен за клуба цикъл. За тима от Разград е ясно, че вече нищо няма да бъде както преди. Веднъж съборен, Лудогорец разбра, че всяко нещо на този свят си има и край.