webcafe.bg

Когато съдията Джон Брукс най-накрая даде последния съдийски сигнал след мъчително дългото допълнително време във финала за Купата на лигата срещу Ливърпул, половината с фенове на Нюкасъл на “Уембли” изпадна в делириум. Във въздуха бушуваше море от ръце и черно-бели шалове, а в ложата Алън Шиърър подскачаше така, че каскетът му нямаше как да се задържи на голата му глава.

Но в някои части на трибуните с “джордита” цареше цареше и необяснима тишина. Всъщност – имаше си обяснение.

За някои фенове на “свраките” истинското осъзнаване на момента дойде малко по-късно, когато играчите на Еди Хау вдигнаха трофея. Веднага след края на мача обаче те сякаш не можеха да повярват, че това наистина се е случило.

И, трябва да признаем, това е напълно разбираемо. Ще отнеме време, преди радостта на “джордитата” да се уталожи напълно. След 56 години чакане за голям трофей, много от тези фенове вероятно са си мислили, че този ден никога няма да дойде.

Защото не са много тези от тях, които съзнателно си спомнят предишния такъв триумф. Клубната легенда и вечен голмайстор в историята на клуба Алън Шиърър дори не е бил роден, когато Нюкасъл за последно печели значим трофей – Купата на панаирните градове през 1969 г.

Говорим за повече от половин век без отличие. А на вътрешната сцена чакането бе още по-дълго – от онзи триумф в турнира за ФА къп през 1955-а. Сметката е лесна – точно седем десетилетия. Но след толкова много болка, чакането си заслужаваше.

Този отбор влезе в историята

Ако има нещо сигурно след черно-белия празник в Лондон, то е, че този отбор ще остане в историята. Мениджърът Еди Хау, голмайсторът Александър Исак и местното момче Дан Бърн, който отбеляза първия гол и бе избран за играч на мача, завинаги ще бъдат клубни легенди.

А още по-сладкото е, че Нюкасъл категорично беше по-добрият отбор, доминирайки над Ливърпул от началото до края.

С изключение на последните няколко напрегнати минути, “свраките” контролираха играта, а от момента, в който Бърн се извиси във въздуха и заби топката във вратата на мърсисайдци в края на първото полувреме, сбъдвайки детската си мечта, Нюкасъл изглеждаше като сигурен победител.

Този гол беше първото попадение на Нюкасъл във финал от 1976 г., когато Алън Гоулинг вкарва за Купата на лигата при 1:3 срещу Тотнъм. По ирония на съдбата – в неделя Гоулинг отпразнува 76-ия си рожден ден, а подаръкът му беше специален.

“Не искам да заспивам, защото се чувствам сякаш сънувам и всичко това накрая ще се окаже лъжа – разкри чувствата си Дан Бърн. – Не вкарвам често, затова си запазих този гол за специален повод. Чувствам се странно, направо вцепенен.”

И как да не е?

Повече от 20 английски клуба спечелиха значим трофей, откакто Нюкасъл за последно спечели турнир. Сред тях Оксфорд, Норич и Лутън… Да не подценяваме никого. Все обичани от феновете си отбори, но нищо общо с онази футболна лудост от Североизтока, над която тегнеше някакво проклятие. До неделя.

Че Нюкасъл е по-жаден за успеха си пролича веднага. Още от първия съдийски сигнал “свраките” се бореха за всяка педя терен, преливаха от енергия и страст срещу уморения Ливърпул.

И това беше всичко, което Еди Хау искаше от своите – агресия, експлозивност и хладнокръвие. Той бе предал ясно послание на играчите си и всичко сработи по ноти.

Салах беше незабележим

Може би най-големият проблем на Ливърпул беше натрупаната умора след 120-минутната битка срещу Пари Сен Жермен в Шампионската лига във вторник.

В хода на мача Арне Слот се опита да промени динамиката му с включването на играчи като Харви Елиът, Къртис Джоунс, Дарвин Нунес, Коди Гакпо и Федерико Киеза, но нещо куцаше в цялостния подход на мърсисайдци към този финал.

Като прибавим и тотално слабата игра на Мохамед Салах, който за първи път в кариерата си с екипа на Ливърпул не отправи нито един удар и не създаде нито едно голово положение в мач, в който се игра повече от 100 минути, “червените” заслужиха съдбата си.

Египтянинът пренаписа историята, откакто дойде на “Анфийлд”, но просто изчезва във финалите. Вярвате или не – единственият му гол в мач за трофей е срещу Тотнъм от дузпа в заключителната битка в Шампионската лига през 2019 г. в Мадрид.

Неволите на Мо в неделя на “Уембли” бяха от всякакво естество. Той хем бе притиснат и неутрализиран от добре подредената защита на Нюкасъл в стабилната формация 4-5-1, хем страдаше заради изненадващо директната тактика на Ливърпул.

По някаква причина “червените” постоянно изритваха дълги топки напред, вместо да се опитат да укротят ентусиазма на “свраките” с контролирано владение на топката, което понякога изпълняват брилянтно.

През първото полувреме точността на подаванията на Ливърпул беше само 74% – най-ниският процент на тима за сезона във всички турнири.

Явно идеята на Слот беше да се избягват рискованите къси пасове, които биха позволили на напористия Нюкасъл да открадне топката и да контраатакува, но този подход се оказа прекалено предпазлив. Сякаш мърсисайдци не играеха финал за Купата на лигата с един от “абонатите” си, а се презастраховаха като за финал в Шампионската лига срещу Реал или Барса.

А когато в края на мача Ливърпул най-после се отказа от дългите топки, вече беше твърде късно.

Нюкасъл се класира за Европа и даде нова енергия на проекта на Хау

От отработената комбинация при корнера, който доведе до гола на Бърн, до пресата на Бруно Гимараеш и Сандро Тонали – планът на Хау беше почти съвършен.

В личен план младият наставник за пореден път доказа, че разбира играта, а погледнато по-глобално – този триумф ще е от фундаментално значение за бъдещето на клуба.

На първо място дългото чакане приключи и феновете на Нюкасъл вече ще очакват още успехи.

Освен това, тази купа оправдава напълно работата на Хау. По-малко от четири години след назначението си през ноември 2021 г., когато Нюкасъл беше на 19-о място във Висшата лига мениджърът изведе тима до голям трофей.

Той стана и първият английски треньор, който печели Купата на лигата или ФА къп от 2008-а насам и върна Нюкасъл в Европа.

Мечтата на феновете най-после бе сбъдната, а както те, така и футболистите, имат всички основания да вярват, че най-доброто тепърва предстои.