Емоцията около мача със Славия е задължително да се канализира в константно присъствие по трибуните

Желю СТАНКОВ

Трудно ще бъде променена футболната култура на нашего брата българския запалянко, въпреки че постоянно изникват поводи, които ни карат да се замислим над следното: Защо сме на стадиона само в моменти, в които си струва?!

Ботев Пловдив е един от стълбовете на родния спорт и като такъв, а и като типичен представител на регионалния мотив периодично събира по зали и особено стадиони къде по-малко, къде повече хора. Съботният ден или по-точно вечер е такъв момент. Стадионът със симпатичното прозвище „Колежа“ ще бъде пълен до дупка, защото Ботев играе поредния си мач, но вероятно малцина са тези, които свързват това само заради чистата неподправена любов на жълто-черната половина на Пловдив. Ясно е, че идеята „Всички за Илиян“ посъбуди така наречената пасивна част от публиката на канарчетата. Кончината на човека, който построи стадиона и впоследствие се зае с издръжката и оперативното ръководене на клуба, накараха привържениците да отдадат почит към човека, който на практика спаси тяхната футболна любов от действителен фалит. Или нека го кажем така – Илиян Филипов се захвана с постепенното изплащане на дълговете, пое заплатите, направи селекция и задвижи машината.

Нека обаче всички тези, които ще отидат на мача със Славия, се върнат назад във времето и заставайки пред огледалото, си отговорят – защо не съм всеки път на мач. И трябва ли да се случи нещо такова, че да отида на стадиона…

____________________________

Четете целия анализ в днешния брой на вестник “Тема Спорт”