Човекът с таралежите под мишниците Христо Крушарски този път някак е по-кротичък, може би защото Локо Пловдив вече съвсем не изненадващо е на гребена на вълната, без изгледи към спад, да не говорим за срив. И друг път черно-белите от „Лаута“ са били с постна пица като рамки на бюджета, ако използваме терминологията от бившия финансов министър Дянков. И друг път са им отмъквали централния нападател на средата на сезона, или пък в края — това няма значение. И друг път основен футболист е бил трайно контузен, макар и сега Димитър Илиев да няма същата главна роля във филма. И друг път феновете са били контра на Крушарски, а сега дори по подобие на „Герена“ има постоянни плакати с призив „вън“. И друг път шефът е контрирал привържениците да дават акъл само, ако дават пари.

И още сравнения имаме в кошницата. Но този път явно разликата е, че треньорският фактор на „Лаута“ вече е с много голямо влияние. Не откриваме топлата вода, но пък можем да включим котлона, за да ѝ дадем по-голяма температура, тоест да отбележим, че Душан Косич е човек, който трудно се усмихва, продължава да е някак загадъчен и хладен, не обича да си придава важност, вероятно прагматичният стил на игра на Локо Пловдив не е случаен. Лишеният от видими емоционални изблици словенец явно е пренесъл тази си черта от поведението в действията на отбора. А това, че на ранен етап след назначението си първо подсказа, а после и показа на Митко Илиев, че не прави компромиси и няма да се съобразява с минали заслуги, затвърди впечатлението за суров треньор. В Локо Пловдив сега няма звезди, очевидно няма и тартори, в играта няма фойерверки, което обаче не пречи смърфовете периодично да изригват като вулкан. Това с Арда дори преливаше към избухване на шампанско.

Косич дойде като някакъв треньор, който трябва да направи някакъв отбор с някакъв бюджет. Тихо, кротко, без фанфари и в началото дори шампионската му титла начело с Целе в Словения сякаш бе неглижирана. Не знаем Крушарски как ги намира тези източноевропейци, но Косич върви по стъпките на Бруно Акрапович, само дето е една-две идеи по-офанзивен и една-две идеи по-отворен към промяна на постройката, когато ситуацията го изисква. И като едното нищо Душан може да последва босненеца към ЦСКА, по подобие и на друг Душан от Пловдив.

Финал за Купата като огромна, огромна вероятност, отново срещу ЦСКА, с не толкова огромна вероятност — това може би не е само съвпадение.