Симеон Демирев/24chasa.bg

Стигнахме дотам да сме дори повече от доволни на успех над Люксембург. А само допреди години двубой с такъв опонент влизаше в графата безпроблемен.

Но това бяха други времена. Сега реалността е друга. Изумихме дори букмейкърите, които преди срещата фаворизираха Великото херцогство.

И няма как да е друго, след като след 3 мача в дивизия C на Лигата на нациите нашите бяха последни в групата с една точка, а за капак и бяхме паднали вкъщи от Люксембург в Пловдив на старта на надпреварата.

Но сами се докарахме дотам. Виновниците много пъти са сочени с пръст. И няма смисъл повече да се задълбава по темата. Победата над Люксембург си остава. За жалост, можем да надделяваме само над такива опоненти като тези от дивизия C на Лигата на нациите поне към този момент. Това е живата реалност.

И на фона на всички издънки победата 2:0 над Люксембург си е постижение за националния отбор. Едно, че падна от същия този тим преди 10 дни. И друго – от 19 г. националният отбор няма успех с 2 или повече голове като гост. А сме играли в годините с Гибралтар, Северна Македония, Люксембург и т.н. А в тима в този период със сигурност е имало по-класни от сегашните повикани.

За настоящия успех заслугата е на треньора. Дори временен такъв, тъй като Атанас Рибарски бе извикан на пожар да спасява положението, след като Александър Димитров напусна тръгналия да потъва кораб след двете домакински срещи и последното място в групата.

Позицията на селекционер се смята за ала-бала у нас. Така твърдят всички зевзеци. И че дори и Пеп Гуардиола или Жозе Моуриньо да поемат родния представителен тим, положението нямало да е по-различна.

Но май не е баш така. Кой е начело, явно има значение. Така твърдят и играчите. Влиянието на Рибарски, който работи в БФС като треньор на юношите до 19 г. в първия отбор, се видя почти веднага. Футболистите изглеждаха спокойни, бяха наясно какво се иска от тях.

Дори и при загубата с Исландия (0:3) се забеляза някаква идея. И то при цялото напрежение, под което бяха поставени всички в тима.

Идея липсваше в първите 2 мача, когато начело бе бившият вече селекционер Димитров. Но във вторник вечерта Рибарски сякаш успя да промени коренно същите тези играчи, обявени за срам.

И ги вдигна, успокои ги, накара ги да играят смислен футбол.

Не се страхуваше да сменя според ситуацията мястото на единия централен защитник с левия ни бек още от 10-ата мин. Че взехме, че бихме Люксембург. А за първи път от години насам играчи публично излизат и възхваляват треньора си.

“В първите 2 мача от групата (загубата от Люксембург с 1:2 и 0:0 с Естония в Пловдив – б.а.) можеше да се справим по-добре. Излизахме в срещите без тактика. Очаквахме да се сбием. Нямахме ясен план и тактика”, каза Андриан Краев – един от най-опитните в тима, с което ясно даде да се разбере, че при правилния подход към играчите и точните указания нещата може и да станат.

А с изказването си със сигурност е жегнал бившия селекционер Димитров, който пък си тръгна, обявявайки, че е изгубил доверието на играчите.

Думите на Краев подкрепи и капитанът в срещата във вторник Илия Груев. А човек, който играе в най-силното първенство – Висшата лига на Англия, със сигурност знае какво е тактика и един отбор да бъде вдигнат.

“Треньорът ни показа как да играем само за 4-5 дни. Без всички в щаба тази победа щеше да е много трудна. Мисля, че на футболистите е по-лесно, когато знаят какво да правят”, каза футболист №1 на България за миналата година.