Мачът на Марсилия с Льо Авър показа, че Левски има своите шансове на „Велодром“

Теодор БОРИСОВ

Магазини с изкривени решетки и счупени стъкла, остатъци от горящи контейнери за боклук и боядисани със спрей паметници. Така изглеждаше центърът на Марсилия в неделния следобед, броени часове след края на поредната серия протести. Заедно с Париж, Лион и други големи френски градове, средиземноморското пристанище попадаше в новинарския поток с негативни вести, а спортните страници не представляваха голяма утеха за местните жители. Само преди няколко дни фокейци загубиха с 0:1 гостуването си на Щурм в Лига Европа, което бе тяхно трето поредно поражение в надпреварата. Отрицателните резултати срещу Бешикташ (1:4) и Олимпиакос (0:1) само допълниха трагичното състояние, в което се намира европейският клубен шампион от 1991-а. Съвсем доскоро тимът бе сред опашкарите в Лига 1, а пораженията в мачовете срещу ПСЖ, Монако, Рен и ФК Париж показаха, че нещо в самия клуб е изначално сбъркано. Ако попитате президента Стефан Ришар, причината за всичко се крие в отчаяните опити за спазване на финансовия феърплей. За да оправи баланса си, ОМ трябваше да съкрати бюджета за заплати от 160 на 100 млн. евро, което можеше да бъде постигнато само с изходящи трансфери през лятото. Такива бяха осъществени на стойност 90 млн. евро, като най-значимите липси са на голмайстора Мейсън Гринууд (отишъл във Фенербахче), халфа Квинтен Тимбер (Кристъл Палас) и бранителя Факундо Медина (Леверкузен). Случаят с последния и Хамед Траоре бе куриозен, тъй като те бяха привлечени (съответно от Ланс и Борнемут) само за да бъдат препродадени (в случая с котдивоареца преотстъпен) седмици след това. Когато подписваше 2-годишен договор с клуба, Бруно Женезио едва ли знаеше в какво се забърква, но спешно трябваше да се адаптира към ситуацията, в която

започна сезона с

едва 19 футболисти

Новият спортен директор Грегори Лоренци, пристигнал от Брест, също се оказа в небрано лозе и можеше само да констатира нанесените щети.

В края на седмицата край Лазурния бряг обаче пристигна закотвилият се на дъното Льо Авър, който бе събрал едва 2 точки от началото на сезона. Тимът на Дидие Дигар определено бе в позицията на аутсайдер и се очакваше ОМ да успее да оправи настроението и головата си разлика срещу него. За разлика от сблъсъка ПСЖ – Лион, който бе пренасрочен за понеделник, срещата на „Велодром“ остана незасегната и това даде възможност на 51 000 души да се насочат към легендарното съоръжение. По-малко от 10 минути път с метро делят гара „Сен Шарл“ от „Рон-Поан дьо Прадо“ – най-близката станция до стадиона, така че логистиката за привържениците е обезпечена. За разлика от клубния магазин на булевард „Ла Канебиер“, който бе затворен заради опасения от вандализъм, този на „СЕПАК Велодром“, както е официалното му име, бе препълнен с желаещи да си закупят фенски артикули. Съставът за мача с Льо Авър бе коренно различен от този при гостуването в Грац, въпреки че използваната схема отново бе 4-2-3-1. Най-важните играчи от настоящия тим – халфът Пиер-Емил Хьойберг и лявото крило Игор Пайшао, чиито продажби през лятото бяха спрени в последния момент, бяха на линия и поне в началото изглеждаше, че разликата в класите между двата тима е отчетлива.

Още в 5-ата минута разиграване след ъглов удар позволи на Емерсон Палмиери да изпрати топката на главата на Си Джей Игън-Райли и английският централен защитник нямаше проблем да открие резултата. Вместо да се пречупят, гостите започнаха да оказват по-голяма съпротива при борбата за всяка топка и само неточният мерник на Джибрил Узиад ги лиши от изравняване. Слабото темпо определено бе по техния вкус и не се знаеше докъде ще стигнат нещата, ако в 33-ата минута Тимъти Уеа не удвои след отлична солова акция. Носещият капитанската лента национал на САЩ очевидно бе вдъхновен от визитата на своя баща Джордж в лагера на фокейците няколко дни по-рано. Второто полувреме започна с отлична възможност за Льо Авър, но Джефри де Ланге за пореден път през сезона показа, че заминалият за Манчестър Сити Херонимо Рули има достоен заместник под рамката. Две ключови отигравания на Амин Гуири в 50-ата и 55-ата минута помогнаха на Игор Пайшао и Химад Абдели да се разпишат, с което срещата трябваше да е приключила. Някакво

вътрешно чувство

ни подсказваше, че този резултат не отразява реалното съотношение на силите, но показаното на светлинното табло сякаш ни убеждаваше, че сме се възползвали прекалено щедро от поднесеното на почивката от любезните домакини розе.

Когато в 77-ата минута Джош Маджа се разписа от дузпа, отсъдена за нарушение на Тимъти Уеа срещу Раян Фофана, притеснението изненадващо бързо се настани на трибуните. Появилите се като резерва играчи на ОМ не само не освежиха играта на тима, а вместо това Нухум Камисоко бе надигран в ситуацията, предшестваща гола на Ламин Н‘Диайе в 86-ата минута. Три по-късно появилият се от пейката Кайто Мизута изпълни отлично свободен удар и отново Маджа бе неуловим за домакинската отбрана – 3:4. Драмата на „Велодром“ придоби библейски размери в добавеното време на срещата, когато съдията Клеман Тюрпен очевидно се уплаши да отсъди втора дузпа за Льо Авър за чиста игра с ръка на Таджидин Ммади и побърза да свири края на срещата.

Да си фен на Олимпик Марсилия и да гледаш мач на тима си се оказа чувство, сходно с това да употребяваш нашумялото лекарство „Оземпик“ – след консумацията му нямаш никакъв апетит, а редовната му употреба може да доведе до драстично сваляне на личното тегло.  Фактът, че най-слабият елитен отбор във Франция бе близо до обрат от 0:4 трябва да окуражи феновете на Левски, тъй като срещу Виктория Пилзен любимците им показаха, че могат да наказват грешките в противниковия лагер. Евентуално поражение на ОМ при гостуването на Леверкузен ще елиминира и минималните им шансове за продължаване напред и като нищо „Велодром“ ще се окаже доста по-гостоприемно място, отколкото на „Герена“ са очаквали.