Желю СТАНКОВ

Съдбата понякога си прави странни шегички, а в случая с Лудогорец, след изтегления жребий за Купата, подозираме, че май става въпрос за подигравка. Така нареченият футболен хегемон, който дълги години бе замесван във всичко футболно, а и задкулисно, сега постепенно придобива все по-голяма доза избледняване. Онзи перилен препарат, който на реклама изглежда като перфектния, в един момент започва да изсветлява дрехите, а в Разград като че ли не искат да вярват, че нещо такова им се случва на тях.

Лудогорец изтегли възможно най-късата клечка за Купата и вече е с перспектива този сезон да е капо, като надвисналата опасност се появи на твърде ранен етап. Разбира се, че би било твърде наивно да задраскаме орлите с дебелия флумастер, но надигналият се синьо-червен двуполюсен исторически модел като че ли негласно обедини усилия. Това се отнася най-вече за така наречения втори фронт. За разлика от минали години, когато всяко намигване към Разград в пряк мач срещу един от двата мастодонта предизвикваше неглижиране на конкретния проблем от другия, незамесения пряко. На сините не им пукаше, че съдията или някоя комисия от БФС помага на Лудогорец, както и обратното. Идеята беше – всеки друг, но не и Левски/ЦСКА.

Би било погрешно да се прогнозира, че орлите никога повече няма да летят на същата височина, но пък е абсолютно вярно, че съпротивителните сили на сини и червени ще допуснат да се върнат онези времена, когато всичко и всеки се съобразява с тогавашните силни на деня. Най-малкото, защото вече и политическата обстановка е някак по-различна, а най-многото, защото вечните футболни врагове, дори без да са се наговаряли тайно в някоя щабквартира, няма да позволят да се върнат онези времена. И най-най-многото, защото чисто спортно-технически вече изобщо не говорим за страшилището, което имаше двайсетина равностойни футболисти и въпреки че рядко случваше на треньори, имаше отбор, който, ако не рисуваше по терена, все пак играеше нещо.

Скорошната загуба от ЦСКА, казано на съвременен политически език, бе ясен знак, че симптоматиката съответства на диагнозата на разградската болест. Червените и друг път са били по-добрият отбор срещу Лудогорец, който обаче имаше манталитет, самочувствие и класа да излиза сух от тези мачове. Дали с късен гол, дали с дузпичка или друго съдийско намигване, но разградските хегемони не падаха така. Да, тогава и червените не бяха солидни, както сега.

И като нищо може да се окаже, че ЦСКА запона Лудогорец, а на Левски се пада честта да го довърши и рано-рано да го изкара от битката за трофей. Тимът от Разград никога не е бил в такава ситуация на този етап от сезона. Европа е само по телевизията, предстои гостуване на „Герена“, след което изоставането от първото място може да стане още по-голямо, и после още едно гостуване на същия стадион, след което Лудогорец може да напусне и турнира за купата. Утеха можеше да има в онзи нов странен турнир Купа на Елита, в който обаче орлите не пожелаха да участват. Така че на североизток могат да останат капо още преди Нова година, което не им се е случвало.