Янаки ДИМИТРОВ

„45-години стигат! Времето е наше!“ беше един от слоганите в началото на демокрацията у нас. Сега с него спокойно може да се закичи Алберт Попов, който постигна първата си победа в Световната купа по ски. Направи го на 8 януари 2025-а в италианския курорт Мадона ди Кампильо по изумителен начин, при това с намигване от съдбата – точно преди 45 г., отново на 8 януари, Петър Попангелов бе завоювал първия ни и до снощи последен успех, пак на слалом, за СК от Белия керван.

Не съм бил на представление на американския илюзионист Дейвид Копърфийлд, който прави така, че планини да изчезват. Но като запален любител скиор имах щастието да присъствам на нещо, случило се на 18 и 19 февруари 2012 година в Банско. Тогава имах усещането, че един нисичък австриец направи така, че да премести планината. Дребен, но от движенията му и перфектните завои струеше такава мощ, че сякаш не той се движи по пистата, а тя се мести под краката му. Онзи хлапак, който го правеше, се казваше Марсел Хиршер. Момче, отписвано до малко преди това, защото през 2011-а година счупи глезен и не се знаеше дали пак ще може да се състезава. Та в онези два дни той сложи в малкия си джоб голямата звезда тогава Боде Милър (б.а. – американецът се преби зрелищно на финала в един от двата старта) и спечели първо гигантския слалом, а след това и слалома. И изведнъж направи така, че шансовете му да триумфира с Големия кристален глобус да се изстрелят в небето и в крайна сметка да го измъкне от мощните лапи на мощния швейцарски майстор в скоростните дисциплини Беат Фойц.

До снощи, не вярвах, че пак ще изпитам онова чувство, че някой дребен човек мести планината. Кефът и удоволствието обаче бяха хиляди пъти по-силно от преживяното преди 13 години в Банско! Защото наше момче дръзна да го направи! Алберт Попов! И не само пробва, но и му се получи перфектно! Емоцията в гласа на родния коментатор Никола Ибришимов бе завладяваща, но и очаквана. Ако можете обаче, изгледайте втория манш на Аби с казаното от шпикерите на английската версия на телевизията, излъчваща спусканията. За да разберете, че Аби им скри шапките – както на конкуренцията, така и на специалистите. „Отново на старт… Какво предстои след брилянтната му трета позиция през 2023-а в Палисейдс Тахо, Калифорния, САЩ? Попов – в отличен ритъм в откриващите врати! Хо-Хо, ихуууу! Погледнете го как кара тук! Сега Попов трябва да е внимателен, за да не пресготви манджата на стръмното. Точно това и направи! Светлината е зелена (б.а. – за времеизмерването)! Тези ритъм, скорост и темпо са доказателство! Оу – 75 стотни аванс! Брилянтна стръмна част! Сега Попов се нуждае просто да се носи по тези плавни и бавни завои. И България… (поемане на дъх, докато Аби пресича финала)! Да, България, България! Човекът от Банско (б.а. – Аби е от София, но е асоцииран със ски-курорта, а и надписът на каската му го рекламира) взима водачеството!“. Минути по-късно, след като лидера от първия манш Атле Ли Макграт от Норвегия се загуби в мъглата (б.а. –имаше повече от секунда аванс пред Аби, отпадне, коментаторът отново изпадна във възторг: „Алберт Попов спечели първата си победа! Първа победа за България от 45 години!“.

Да, Аби извади късмет! Но карането му във втория манш бе феноменално. След осмо място в първия, той даде най-добро време във втория и третия сектор на пистата! И в крайна сметка ликува! А след това с възторг възкликна пред камерата: „Кая, за теб!“ – поздрав, а и явно посветена победа на малката му дъщеричка!

Бил нисък, бил дребен – но пък с огромно сърце. Ако не бе с такова, може би нямаше да е сред нас! През пролетта на 2012-а Хиршер потегли към рекордите си и направи уникална кариера. 2 години по-късно, само на 17, Алберт дебютира в световната купа. Но на 17 ноември 2015-а изживя истински кошмар. Тогава претърпя зверска автомобилна катастрофа, докато се връщаше от тренировка край Зьолден. Той беше един от двамата пътници в колата, управлявана от Драго Грубелник, тогавашен старши треньор на българския отбор, който беше придружен и от помощника си Митко Христов. И тримата бяха ранени, като Грубелник по-късно почина от раните си в болница в Мурнау, Германия…

Физическите травми са едни, душевните съвсем други! А за да не се огънеш пред тях се искат три неща – сила, воля и сърце! Те не се измерват с мерни единици. Или рухваш, или газиш и продължаваш напред. В крайна сметка Попов се завърна на пистата. За да докаже на всички, че колкото по-стръмна и заледена е тя, толкова по-остри са кантовете му, здраво натискането, отсечни завоите. Този път му се получи и преходът към по-равното! Излъчваше гигантска мощ, а трасето сякаш само се местеше под ските… И същевременно изглеждаше толкова лесно, завладяващо и красиво!

Който поне веднъж е бил през зимата в планината, знае неповторимото усещане на поетия дълбоко въздух! Чувството е като на прераждане! Е, ако не прероден, то Попов вече е на друго ниво! Продължавай да местиш планини, Аби! И помни – Олимпиадата през 2026-а е в Милано. А пистата за слалом отново ще е същата! Вярваме, че след финала отново може да си на най-високото стъпало! Защото доказа, че можеш. И доказа на другите, че следваш ли с постоянство мечтата си, накрая я постигаш!