Ашли Йънг даде интервю за DIEMA SPORT 2, в което разказа за края на 23-годишната си професионална кариера, най-важните моменти в нея и плановете си за бъдещето.

Бившият футболист на Астън Вила, Манчестър Юнайтед и Интер говори за отношенията си със сър Алекс Фъргюсън, спомените си от престоя в Англия и Италия, както и за специалната си връзка с българската легенда Стилиян Петров.

След повече от две десетилетия на терена Йънг сложи край на кариерата си, а сега се наслаждава на живота извън професионалния футбол.

„Да, разбира се, че е различно. Когато си бил във футбола 23 години, имаш определен ритъм и ежедневие, но постепенно свикваш. Сега мога да прекарвам повече време със семейството, ходя на фитнес, играя голф, занимавам се с телевизия и медии. Наслаждавам се.“

Йънг призна, че през последните години на няколко пъти е обмислял отказването, но продължавал да играе.

„Честно казано, през последните четири-пет години на няколко пъти бях готов да се откажа, но продължавах да играя много мачове и просто не спирах. Когато отидох в Ипсуич и говорих с Кийрън Маккена преди да подпиша, му казах, че това със сигурност ще бъде последният ми сезон. Целта беше да върнем клуба във Висшата лига и успяхме.“

Предстоящата смяна на тазобедрена става също е повлияла на окончателното му решение.

„Имам нужда и от смяна на тазобедрена става, което също ми помогна да взема окончателното решение. Щастлив съм, че го направих, и сега се наслаждавам на този нов етап от живота си.“

Отказът на Уотфорд го амбицира

Един от най-важните моменти в кариерата на Йънг идва още когато е на 16 години. Тогава от Уотфорд му казват, че не е достатъчно добър, за да стигне до първия отбор.

„Винаги съм казвал, че онзи момент, когато бях на 16, до голяма степен оформи цялата ми кариера. Всеки път, когато някой се е съмнявал в мен, съм се връщал мислено към онзи ден. Бях на 16 и ми казаха, че няма да стигна до първия отбор, че не съм достатъчно добър.“

„Всичко е до психиката. Винаги съм казвал, че съм много силен ментално. Много пъти през кариерата ми са ме отписвали, но почти винаги съм намирал начин да им отговоря.“

Той определя случилото се като повратен момент:

„Сякаш някой ме ритна отзад и ми каза: „Сега или никога“. За мен футболът беше всичко още от петгодишен. Това беше единственото, което познавах и единственото, което исках да правя. Знаех, че това трябва да бъде кариерата ми. На 16 трябваше да се погледна в огледалото и да си кажа: „Това е моментът да променя мнението на хората“. За щастие се получи.“

Мартин О’Нийл го убеждава да избере Астън Вила

Йънг избира Астън Вила пред Уест Хем и Тотнъм, а основна роля за решението му изиграва тогавашният мениджър Мартин О’Нийл.

„Точно това беше. Мартин О’Нийл. Говорих с Уест Хем, говорих и с Тотнъм, но в момента, в който се срещнах с Мартин О’Нийл… всички знаят какъв характер е той. Буквално след десет минути вече знаех, че съм направил правилния избор.“

„Бих казал, че 80% от решението ми беше заради Мартин О’Нийл. И до днес съм му изключително благодарен, че ме привлече във Вила.“

В Астън Вила той попада в съблекалня с редица силни характери, сред които Гарет Бари, Джеймс Милнър, Габи Агбонлахор, Джон Карю и Стилиян Петров.

„Имахме страхотна група. Извън терена постоянно бяхме заедно – излизахме, играехме карти, семействата ни се познаваха. Това създаваше специална връзка. И до днес поддържам контакт с част от тези момчета.“

За Стилиян Петров Йънг говори с особено топли думи:

„Винаги съм казвал – не го казвам само защото си българин, за мен Стилиян е един от най-добрите хора във футбола. Може би най-добрият човек, с когото съм играл и работил. Наистина го обичам. Като човек е трудно дори да намеря достатъчно думи, за да опиша колко много означава за мен.“

Йънг продължава да подкрепя благотворителните инициативи на Петров, включително участието си в мача в София през 2023 г.

„За мен всичко започна от начина, по който той ме прие в Астън Вила. Бях сравнително млад, когато отидох там, и той буквално ме прегърна и ми помогна да разбера клуба. Просто ми каза да изляза и да играя така, както мога.“

Бившият английски национал си спомня и тежкия период, в който Петров се бори с болестта.

„Един от най-тежките моменти беше да видя Стан в състоянието, в което беше тогава. Посещавах го много пъти в болницата. Беше страшно трудно. Но сега, когато ми се обади, винаги вдигам. Когато има нужда от мен, ще бъда до него. Винаги ще чувствам, че му дължа нещо за начина, по който ме прие във Вила и ми показа какво означава този клуб. И съм сигурен, че ще останем приятели завинаги.“

„Къде е химикалката? Знам с кого искам да подпиша“

През 2011 г. Йънг преминава в Манчестър Юнайтед, след като собственикът на Астън Вила Ранди Лърнър му дава обещание, че ще го пусне при интерес от страна на „червените дяволи“.

„Ранди Лърнър ми даде дума, че ако Манчестър Юнайтед все още има интерес към мен година по-късно, ще ми позволи да си тръгна. Каза ми, че съм дал достатъчно на клуба.“

Интерес към него проявяват още Манчестър Сити и Ливърпул, но срещата със сър Алекс Фъргюсън се оказва решаваща.

„Имаше и други клубове. Срещнах се с Манчестър Сити, Ливърпул също се свърза с мен. Но после се срещнах със Сър Алекс. Аз, агентът ми и той прекарахме около два часа заедно. Първите 30 минути говорехме за футбол, а през следващия час и половина той и агентът ми говореха за вино и коне. Аз просто седях там – все едно ме бяха забравили. Но аз вече бях решил. Казах на агента си: „Къде е химикалката? Знам с кого искам да подпиша“.“

Йънг печели Висшата лига, ФА Къп и Лига Европа, а най-голямото му постижение остава шампионската титла.

„За мен титлата в Премиър лийг е най-голямото постижение.“

За сър Алекс той продължава да говори с огромно уважение:

„Завинаги ще бъда благодарен на Сър Алекс. Все още си говорим. И все още малко ме е страх от него.“

Капитанската лента на Манчестър Юнайтед е друг връх в кариерата му.

„А да бъда капитан на Манчестър Юнайтед… това беше върхът. Не мисля, че можех да поискам нещо повече.“

Сред любимите му мачове е разгромът с 8:2 над Арсенал, в който Йънг вкарва два гола.

„Да останеш в историята с такъв двубой, да вкараш два гола, а това да е и първият ти домакински мач за сезона… беше невероятно. Още по-хубавото беше, че семейството ми беше на стадиона. Майка ми е голям фен на Арсенал. След мача тръгнах да я целуна, а тя се дръпна назад. Попитах я: „Какво ти става?“, а тя ми каза: „Ти луд ли си?“. Аз я питам какво съм направил, защото бях страшно щастлив. А тя ми казва: „Току-що би моя отбор с осем гола, вкара два и сега идваш да ме целуваш?“. Беше много смешно. След това не ми говори цяла седмица.“

Италия и ново предизвикателство с Интер

На 34 години Йънг прави нова голяма крачка в кариерата си, преминавайки в Интер. Там печели и титлата в Серия А.

„Аз съм амбициозен човек. Няма значение дали съм на 34 или на 24. Не играех толкова редовно.“

Ромелу Лукаку го убеждава да приеме предложението, а разговорът с Антонио Конте се оказва решаващ:

„Той ми каза директно: „Ашли, ако дойдеш, идваш да играеш, не да стоиш на пейката“.“

„Мениджърът беше луд, но точно затова вади най-доброто от футболистите. Той е победител.“

Йънг е категоричен, че решението му е било правилно:

„А най-важното за мен беше, че щях да играя редовно, вместо да остана в Юнайтед с по-второстепенна роля. Това беше точният момент да приема предизвикателството.“

Завръщането във Вила Парк

Десет години след първото си напускане Йънг се завръща в Астън Вила и вижда клуб, който се е променил значително.

„Когато се върнах там, си казах: „Аз това място никога не съм го виждал“. Беше напълно различно от първия ми престой.“

Проектът на новите собственици, целящ връщането на клуба в Европа, както и работата на Унай Емери, впечатляват ветерана.

„За мен тези две години бяха успешни. Исках ли да остана още една? Да, исках. Но понякога нещата просто не се получават.“

На въпрос за кого стиска палци, когато Астън Вила играе срещу Манчестър Юнайтед, Йънг отговаря с усмивка:

„Искам и двата отбора да победят, но това няма как да стане. Сега, след като вече съм се отказал, просто искам да гледам хубав мач. Не искам да казвам, че предпочитам единия или другия. Ако двубоят е добър и забавен за гледане, това ми е достатъчно.“

Йънг не мисли за треньорска кариера

Що се отнася до бъдещето, бившият футболист засега не планира да става треньор.

„Категорично не! Виж ме колко съм млад и свеж. Виждал ли си мениджърите? Изглеждат стари!“

„Тази работа си казва думата. Мислил съм за треньорство и за това да бъда мениджър, но в момента телевизията ми допада много. Говоря за футбол, така че по някакъв начин пак съм близо до играта. Затова телевизия, медии и, разбира се, възможно най-много голф – това е следващото за мен.“