Българската федерация по борба излезе с дълга декларация срещу Гриша Ганчев и Валентин Йорданов. От управата посочват, че моделът „Ганчев“ е довел до противопоставянето между българи. Управителният съвет излезе с позиция след тезите на един от кандидатите за президент.

“Управителният съвет (УС) на Българската федерация по борба (БФ Борба) се запозна с публично заявените тези на един от кандидатите за председател на федерацията, който заявява, че иска да “обедини всички клубове и борци”, а зад него застават Гриша Ганчев и Валентин Йорданов.

Прави впечатление, че тази кандидатура бе панически обявена “на пожар” – само няколко часа, след като УС на БФ Борба съобщи, че изпраща в Софийска градска прокуратура и в посолствата на САЩ, Великобритания и страните от Европейския съюз доклад със сериозни данни за заобикаляне на санкциите срещу Русия при трансфер на руски състезател. БФ Борба обяви също така, че в максимално кратки срокове ще провери и всички натурализации на състезатели от т.нар. “руски свят”, извършени по времето на предходни ръководства и председатели.

Причината за нашите действия и решения е, че ние реално работим за обединението на българската борба. И резултатите вече са налице. Само за година и половина българските деца в борбата извоюваха 23 медала от европейски и световни първенства, без да разчитаме на руски състезатели. Това е доказателство, че когато инвестираме в нашите деца, в нашите клубове и в нашите треньори, резултатите идват.

Но е необходимо да кажем ясно около какво трябва да бъде това обединение.

Българската борба не може да бъде обединена около връщането на стария модел на управление. Не може да бъде обединена около зависимостта от отделни клубове, бизнесмени и чужди борцови школи. И не може “обединението” да бъде прикритие за възстановяването на политика, която в продължение на десетилетия поставяше на преден план привличането и натурализирането на чуждестранни състезатели вместо последователното изграждане на български шампиони.

Това не е въпрос на отношение към отделни спортисти. Всеки състезател, който е получил право да представя България по установения ред, заслужава уважение за труда си.

Въпросът е за модела.

И тук трябва да подчертаем още нещо важно. Предложеният за “обединител” не идва отвън и не е страничен наблюдател на този модел. Той е част от управленските среди, при които беше развита политиката на масово привличане и натурализиране на чуждестранни, предимно рускоговорящи, състезатели.

Затова е редно да даде отговор на въпроса как човек, участвал в изграждането на този модел, днес ще го променя, като предлага връщане към същия подход.

В продължение на повече от 30 години в българската борба се развива политика, с която се налагат чуждестранни състезатели, треньори и спортни кадри, свързани с руската и постсъветската школа.

Основоположник на този модел още през 90-те години на миналия век е Гриша Ганчев, който по това време е председател на БФ Борба. Моделът “Ганчев” започва с привличането на рускоговорящи състезатели в тогавашния негов борцов клуб “Славия-Литекс” и продължава да се развива през следващите десетилетия. Апогеят му идва след 2017 г., когато Гриша Ганчев отново установява силно влияние върху управлението на БФ Борба чрез председателя Христо Маринов, а самият той е член на УС на федерацията. Новото е само името на новия му клуб – ЦСКА, който заменя “Славия-Литекс” като платформа за привличане на рускоговорящи състезатели и техните треньори.

Днес същите среди застават зад една кандидатура и предлагат това да ни бъде представено като “обединение”.

Но обединение около какво?

Ако “обединението” означава федерацията и българската борба отново да се превърнат в заложник на два клуба, които системно разчитат на натурализацията на чуждестранни състезатели като инструмент за постигане и отчитане на спортни успехи, това не е никакво обединение. Ако означава зависимост от чужди борцови школи и интереси, които надхвърлят чисто спортните отношения и могат да бъдат разглеждани в контекста на по-широки хибридни влияния, това също не е обединение.

В публичните си изяви същият кандидат поставя като един от основните си приоритети “връщането” на състезателите на ЦСКА в националния отбор.

Нека бъдем пределно ясни: никой никога не е гонил тези борци от националния отбор. Техният клубен произход никога не е бил основание да не бъдат част от националните отбори.

Проблемът, който се представя като конфликт между БФ Борба и определени състезатели, е привнесен и задълбочен от руските треньори, внедрени в националния отбор от предходното ръководство на федерацията. Това са същите руски треньори, които си позволяваха публично да поругават символите на българската държавност и да забраняват българския език на българския тепих.

Тъкмо моделът “Ганчев” – допускането на рускоговорящи състезатели, треньори и руско хибридно влияние да определят отношенията в националните отбори, доведе до противопоставяне между български състезатели, клубове и треньори.

Затова днес не може същият модел да бъде представян като решение на проблема, който самият той е създал.

Само по данните, събрани в първия доклад на БФ Борба, сред състезателите, получили български лиценз или представлявали България, се открояват:

Тарек Абделслам – 2017 г.;
Димитър Цеацуста – 2018 г.;
Ахмед Магамаев – 2019 г.;
Ахмед Батаев – 2020 г.;
Ислам Абизов – 2021 г.;
Рамазан Рамазанов – 2022 г.;
Семен Новиков и Абу Амаев – 2023 г.;
Магомед Рамазанов и Ален Хубулов – 2024 г.;
Алберт Доев – 2025 г.;
Шамил Мамедов – 2025 г.

Към тях се прибавят и състезатели, които са представлявали България с български лиценз, сред които Айк Мнацаканян и Алан Дзабиев.

Този списък сам по себе си показва мащаба на явлението. И показва защо трябва да говорим не само за отделни състезатели, а за дългогодишна спортна политика.

Особено показателно е присъствието на редица чужди треньори, повечето свързани с руската и постсъветската школа – Казбек Фарниев, Суслан Фарниев, Васил Татарли, Александър Грипков, Тарек Абделсалм, Елис Гури и Айлин Ашим.

Когато в продължение на десетилетия едновременно се привличат чуждестранни състезатели и чужди треньорски кадри, естественият въпрос е: къде остава собствената българска школа?

И още един въпрос трябва да бъде зададен: ако моделът “Ганчев” е бил толкова успешен, защо днес българската борба се нуждае от неговото възстановяване, за да бъде отново “обединена”?

Защото обединението не означава да забравим или да заровим главите си в пясъка. Защото ние сме борци, а не щрауси!

Не означава да затворим очи пред политиката на масови натурализации, пред зависимостите и пред факта, че през годините българската школа беше поставяна в неравностойно положение спрямо готовите решения отвън.

Какво означава истинското обединение?

Точно това е големият спор преди Общото събрание на 17 октомври. Не дали да има обединение, а какво ще обединим.

Ще обединим ли българските клубове около спортното развитие на българските деца?

Ще инвестираме ли в български треньори?

Ще създадем ли път от детско-юношеската борба до националния отбор, така че талантливият български състезател да не трябва да чака някой чуждестранен борец да освободи място?

Ще възродим ли собствената треньорска и методическа школа?

Или ще се върнем към модела, при който готови състезатели се привличат отвън, а след това успехите им се представят като доказателство за жизнеспособността на същата тази политика?

Това е същината на избора.

Затова не приемаме внушението, че всеки, който поставя въпроси за този модел, “създава напрежение”.

Контролът не е напрежение.

Нарушаването на санкции, наложени от ЕС, не е напрежение, а щета за публичния образ на националните ни отбори по борба.

Прозрачността не е напрежение.

Проверката не е напрежение.

Разговорът за бъдещето на българската борба не е напрежение.

И когато има данни, които налагат проверка от компетентните институции, отговорът не може да бъде “да не пишем по медиите”. Защото тези думи означават, че някой много се страхува от разследванията на масовите натурализации и на руското влияние в българската борба.

Затова всички факти и обстоятелства трябва да бъдат установени, а не заметени “под килима” на “обединението”, и да бъдат дадени ясни отговори.

Днес пред българската борба стои възможност да затвори страницата на масовите натурализации и да отвори нова – тази на възраждане на българското начало в борбата.

Страница, в която националният отбор не е сбор от индивидуални проекти на отделни клубове.

Страница, в която БФ Борба не е зависима от един човек, един бизнесмен и една чужда школа.

Страница, в която българският интерес стои над клубния интерес, а развитието на българските деца стои над политиката на готовите натурализации.

И нека тогава всеки сам си отговори на един прост въпрос: какво искаме за бъдещето на българската борба – още 23 медала на младите български таланти или още 23 натурализирани руски състезатели?

Обединение – да. Но около българската борба. Около българските клубове. Около българските деца. Около българските треньори.

Около ясни правила и еднакви критерии за всички.

А не около връщането на старите зависимости.

Българската борба има славна история. Тя е създала олимпийски, световни и европейски шампиони със собствена школа, собствен характер и български треньори.

Нашата задача не е да върнем миналото на модела “Ганчев”.

Нашата задача е да върнем силата на българската школа.

Именно това ще защитаваме на Общото събрание на 17 октомври.

Българската борба – независима, прозрачна и българска”, гласеше дългата позиция на федерацията.