Българинът, който се извиси в Града на небостъргачите
В Хонконг Божидар Краев откри идеалното място за себе си и своето семейство
Теодор БОРИСОВ
Благодарение на своите 567 сгради с височина над 150 метра Хонконг е градът с най-много небостъргачи в света. Мащабите в специалния административен район на Китай са наистина впечатляващи, а средната гъстота от 7062 души на кв. км показва, че трябва да направиш сериозни усилия да се отличиш от тълпата. Влизайки в търговския център в Цюн Кван О, обаче не ни отнема много време, за да забележим човека, заради когото сме пропътували близо 8400 км – Божидар Краев. През това лято националът изненада мнозина, след като подписа договор със завършилия на 3-то място в местната Премиер лига Лий Ман. Заедно с него са съпругата му Бруклин и техният син, който по време на нашия разговор безгрижно спеше. За съжаление, още при пристигането ни стана ясно, че Божидар е получил контузия на глезена по време на тренировка, поради което той не взе участие при победата с 1:0 над Саутърн в предишния ден. Впоследствие стана ясно, че травмата е по-сериозна от очакваното и Краев ще е извън терените до края на годината – изключително неприятно стечение на обстоятелствата предвид силния му старт на сезона.
„След 4 години в австралийската Ей лига усетих, че е необходима някаква промяна. Имах предложения от няколко европейски отбора от Португалия, Гърция и др., но ставаше въпрос за клубове без особени амбиции, което не ми допадаше. Тогава се появи офертата от Лий Ман, чийто проект ми допадна, а фактът, че треньор на тима е Джанкарло Италиано, с когото сме работили заедно в Уелингтън Финикс, ме спечели окончателно. Преди това обаче трябваше да обсъдя предложението вкъщи, тъй като съм на такъв етап в живота и кариерата си, в който водещи са не толкова финансовите условия, колкото интересите на семейството“, започва разказа си българинът. В спортно-технически план всичко тръгва повече от добре – 4 гола и асистенция в 8 мача във всички надпревари. „Тукашните фенове са единодушни, че той притежава
отлична
техника
поглед върху играта и класа. Взимането на играч с опит на най-високо европейско ниво не е случайно и той показва своето хладнокръвие в ситуации 1:1, както и пред противниковото наказателно поле“, свидетелстват колегите от страницата Come! Hong Kong Football, които след нашето запитване пуснаха анкета сред своите последователи, в която те да изразят мнението си за Краев.
Създаден през 2017 г., Лий Ман е един от най-амбициозните клубове в страната. Генерален спонсор на Златните дракони е Lee & Man Chemical – компания, която при своето създаване се занимава с продажба на чанти, но от началото на този век прави сериозно развитие в химическата промишленост и неслучайно през тази година сключи договор за изграждане на свой производствен завод във Виетнам на стойност 203,6 млн. щатски долара. През 2024 г. тимът стана шампион на Хонконг без загубен мач, а участието му в груповата фаза на Шампионска лига 2 през 2024/25 е стандартът, който всеки следващ отбор трябва да достигне. За целта обаче трябва да бъде спечелена
шампионската титла
а там конкуренцията е повече от сериозна – 13-кратният шампион Китчи, действащият носител на националната купа Тай По и изненадващият лидер Норт Дистрикт. Само на точка от върха, на полуфинал в Сениър шилд (турнир, водещ началото си от 1896 г.), както и в битката за ФА Къп и Купата на лигата, чийто действащ носител са, сезонът предлага безброй възможности пред Лий Ман.
Извън чисто спортно-техническия аспект може да кажем, че Божидар Краев вече е спечелил своя шампионски трофей в житейски аспект. „Хонконг е мястото в чужбина, където се чувствам най-добре. Всичко тук ми харесва. От футболна гледна точка разстоянията са изключително близки, особено в сравнение с Нова Зеландия, където за всяко гостуване трябваше да пътувам до Австралия. Тренировъчната база е близо до дома ни, детето има възможност да ходи на детска градина, а социалният ни живот е много по-добър от този в Австралия. Хората тук са много по-сърдечни – в Сидни, когато те видят с количка, никой не ти обръща внимание, а тук веднага започват да се радват на детето“, споделя Краев.
За отзивчивостта на местните може да говорим от първо лице – когато някой види, че се застояваш повече от необходимото на обозначително табло, веднага ти предлага своята помощ, а една служителка на хонконгската ФА ни съпроводи от стадион „Сиу Саи Ван“ чак до хотела в Норт Пойнт (близо 30 минути с обществен транспорт) само за да е сигурна, че няма да се загубим. По подобие на нас и българският футболист е впечатлен от местните храни и напитки – от вървящите с чай задушени или пържени хапки Дим Сум до
звучащата
странно за
европейците
комбинация кафе с чай с мляко. Възможността да играе дълго време зад граница е променила изключително много светогледа на Краев, който разбива на пух и прах клишето за интелекта на футболистите. Признава, че следи и се интересува от политическите процеси в глобален мащаб, а препратките към икономическата теория на Джон Мейнард Кейнс могат да засрамят много от говорещите глави, които гледаме всеки ден от телевизионните студия. Отсега може да се каже, че след края на кариерата си той има потенциала да се развие във всяка сфера, която пожелае. Това обаче са въпроси за бъдещето, а настоящето ни показва, че Божидар Краев е сред малкото хора, успели да направят житейски избор, добър за тях в личен и професионален план. Нещо, което е по-ценно от купи и отличия.
———-
Може да стане третият
ни шампион там
При евентуална шампионска титла Божидар Краев може да стане третият българин с шампионска титла на Хонконг след Стефан Драганов и Димитър Калканов. Двамата са част от Инстант Дикт през сезон 1997/98. Тогава след края на първата фаза точките се делят, поради което отборът на бившите играчи на пловдивския Локомотив триумфира със само половин пункт пред Саут Чайна (26,5 на 26). Освен това те печелят националната купа, а за Калканов личното признание включва попадане в отбора на сезона и определянето му за футболист на годината (първи чужденец с този приз).
Впоследствие той играе за Хепи Валей и на няколко пъти е част от сборен тим на местната лига за приятелски срещи. Именно по този начин на 19 февруари 1999 г. в мач от турнира Карлсберг къп Димитър Калканов излиза срещу националния отбор на неговата родна България. Отборът на Димитър Димитров–Херо стига до убедителна победа с 3:0 след два гола на Христо Йовов и един на Христо Стоичков, но двубоят не попада в официалните статистики.









