Жаклин МИХАЙЛОВ

Изминалата седмица даде нов повод футболната общественост да се замисли адекватно ли е сегашното управление на БФС. Оказа се, че големият празник не е на централата или на Гонзо, а на съвкупния български футбол, а плеяда легенди не бяха поканени. Така едни от

най-заслужилите

български треньори

и футболисти

не получиха покана за събитието и не успяха да се докоснат до Джани Инфантино и Александър Чеферин. На практика десетки големи имена останаха без поздрав от ФИФА и УЕФА за сметка на хора, които нямат ама нищо общо с играта. Разни администратори и бизнесмени се оказаха по-добра среда за именитите гости, отколкото звезди от ранга Бербатов, Стилиян и Мартин Петрови, Димитър Димитров–Херо, Станимир Стоилов, Стойчо Младенов. Това, че тези хора и много други, които не бяха на тържеството, са табелата на българския футбол, явно няма никакво значение за Гонзо и сие.

А обясненията за случилото се са нелепи и показват интелектуалния статус на сегашното БФС. Да обясняваш, че щяло да има второ събитие през февруари, е

връх на глупостта

най-малкото защото няма да дойдат втори път президентите на ФИФА и УЕФА. А приказките за методите на поканване са направо абсурдни. Някой се обадил, друг пък не си вдигнал телефона, това, както казваше един президент на Локо Сф – е несериозно. Ако в БФС работят професионалисти, тези неща се правят по съвсем различен начин със съвременните технологии. Имам и собствената информация, че мнозинството от поканените няма да се отзоват за второто събитие през февруари заради нанесената обида. Но явно в Бояна

на мода са

празните приказки

каквито Георги Иванов ръси и сипе при всяка своя поява в избралите го медии. Досега за 9 месеца от допуснатите медии не са му задали нито един неудобен въпрос, а отговорите на удобните едва ли на някого са му интересни. Гафовете така или иначе се редят един след друг, а непризнаването им и замитането под килима не са никакво решение. Та нещата с така нареченото честване на 100-годишнината стоят отвратително. Дори избраният дрескод със смокинги, съчетан със заключителна част стриптийз, говори показателно колко ниско е паднало нивото. Мина се през Преслава, за да се стигне до пилона!?

Но празнуването е най-малката грижа, една вечер на голямо лицемерие и дотам. Лошото е, че от сараите идват ненадейни лоши новини. Така например вече стана ясно, че Младен Кръстаич е осъдил БФС да му бъдат изплатени всички суми по прекъснатия договор. Направили са го и неговите сръбски помощници, което означава, че БФС ще стартира календарната 2025 година със сериозни разходи, а касата, както заяви самият Гонзо, е празна. Обстоятелството, че решението е обжалвано, е преливане от пусто в празно, защото крайният резултат така или иначе ще е в полза на ищеца. И Кръстаич си е прав, защото правната система на УЕФА го защитава. Не са прави обаче началниците в БФС, които забравиха, че Кръстаич е чужденец и не могат да го пипнат по време на двегодишния му договор и с пръст. И ето, че втори треньор – чужденец, след Лотар Матеус, също си потърси правата. И отбелязвам, че в последните 30 години няма нито един, който да си е довършил първоначалния договор с БФС в националния отбор. Но повечето бяха българи и от тях само един – Пламен Марков, влезе в съда. Но с нашенците е лесно, а за чужденците трябва да се мисли. И следващия път да се сетят предварително как ще завърши авантюрата.

Вече девет месеца Георги Иванов задава една димна завеса за бъдещ щастлив живот. Но истината е много по-различна и неговата несъстоятелност лъсва при всеки повод.