Не можех да стоя безучастно, докато страната ми гори, признава украинският треньор, който победи Реал Мадрид на “Бернабеу”

Само 5 месеца след великата победа на Шериф Тираспол с 2:1 над Реал М на “Бернабеу” през септември 2021 г. украинецът Юри Вернидуб (набор 1966) изоставя всичко, за да се присъедини към армията на страната си. Това е разказът на един нетипичен треньор, който е убеден, че в период на война именно футболът предлага „глътка свеж въздух” на неговите сънародници.

Оливие БОСАР
FRANCE FOOTBALL

Датата все още силно резонира в главата му. 24 февруари 2022 г., четвъртък посред нощ. Действието се развива в град Брага, Португалия. Юри Вернидуб спи дълбоко в хотела преди мач, в който неговият Шериф ще се бори за място в 1/8-финалите на Лига Европа. Мисията е в ход благодарение на победата с 2:0 в първия мач, но будилникът в спалнята показва 4:30 сутринта, когато мобилният телефон вибрира на нощното му шкафче. От другия край на линията е неговият син с треперещ глас: „Татко, войната започна.” В един миг украинският треньор разбира, че животът му току-що се е променил.

„Такъв ден е невъзможно да се забрави – проронва Вернидуб. – Това разделя живота ти на преди и след. Трябваше да съм си у дома, за да защитавам страната и семейството си. Не се поколебах нито за секунда. Шокиран или не, истинският мъж трябва да действа в подобна ситуация. Не можех просто да стоя безучастно и да не правя нищо, докато страната ми гори.”

Реваншът с Брага е горчив заради загубата с 0:2 и отпадането с дузпи, но това не тежи много в сравнение с ужаса на войната.

Сбогом на
семейния уют

Само няколко седмици по-рано треньорът се е съгласил да подпише нов договор с молдовския клуб, базиран в Приднестровието (провинция под руски контрол). „Шериф се справяше добре, договорът беше добър, отборът силен, но всичко изчезна за миг. Решението бе незабавно – разказва той. – Обещах си, че ще се присъединя към украинските въоръжени сили, ако е необходимо. Не беше за слава, награди или благодарност, а дълг като човек и гражданин. Роден съм тук, както и съпругата, децата и внуците ми. Нямаше друг отговор. Когато страната ти е в опасност, всичко останало е без значение.” Да, дори успешната футбола кариера, бихме добавили.

————————————————————————————

ЦЕЛИЯТ МАТЕРИАЛ МОЖЕ ДА ПРОЧЕТЕТЕ В ДНЕШНИЯ БРОЙ НА “ТЕМА СПОРТ”