Нямаше да мога да играя в този състав, сподели асистентът в щаба на Левски

Янаки ДИМИТРОВ

Понякога да направиш интервю с някого, когото познаваш от 20 години, не е лесна работа. Все го има онова – „Не е сега моментът“, докато накрая той наистина не настъпва. На уговорената дата и час сме на стадион „Георги Аспарухов“, а пресаташето на Левски Ивайло Йовчев прави обстановката за разговора ни с Дарко Тасевски (42 г.) още по-приятна. Сред обичайните неформални подмятания този път има и по-различни, връщащи ни дори към антична Спарта, за да си обясним някои работи – като това защо за местните бойци е било позор да останат без щит, но не и да загубят меч или броня. Отговорът стотици години преди новата ера е даден от спартанския цар Демерат, който обяснява: „Шлемът и бронята служат за лична безопасност, а щитът е част от общата защита на цялата армия“… След това интервюто започва.

“Хулио Веласкес е най-големият щит. Защото пази не само тези в съблекалнята, а всички хора в клуба – като тръгнем от чистачката и стигнем до портиера и пазачите, които ни посрещат, а след това изпращат. Той винаги застава най-отпред и пази. Никога не се оправдава с играчите и не си мие ръцете с тях, няма го това досадно и ядосващо: „Аз им казах да играят това, но те вършеха онова“, е само малка част от това, което Тасевски сподели пред “Тема Спорт”.

_____________________

Четете цялото голямо интервю с Дарко Тасевски в понеделнишкия 32-страничен брой на вестник “Тема Спорт”