Бившият вратар на българския национален отбор Димитър Попов разкри как е пропуснал шанса си да играе в елита на Холандия заради шкаф, пълен с долари. Стражът, който в кариерата си е защитавал цветовете на двата столични гранда Левски и ЦСКА, гостува в подкаста „Код Спорт“.

„97-а година, тогава беше моят златен шанс, който аз пропуснах. И аз имам една теория, която я усетих на гърба си, и тая теория е, че ако Господ ти дава нещо, трябва да го вземеш. Ако го откажеш, всичко се обръща наопаки. И точно това стана 97-а година.

Ако си спомняте, аз тогава бях в Марица Пловдив. Имаше проблеми в ЦСКА с тогавашния старши треньор Георги Василев-Гочето. Нещо не ме обичаше.

Не знам какво имаше против мене. Видях, че няма смисъл и затова ме преотстъпиха половин година в Марица при Гецата Георгиев. Гецата ми беше приятел. „Ела да помогнеш тука, така и така там няма да видиш терен до края на сезона“.

И, аа, нали, той направо Господ ми го изпрати. Краси Чомаков дойде при мене един ден и каза: „Бе, аз работя с един мениджър хърватин. И той беше оня ден на мача.“ А ние играхме с Локо Пловдив. Тогава паднахме 1:0, но аз играх доста добре. „Харесал те е. Иска да се срещне с тебе.“

И срещнахме се. Динко Кърчев се казваше човекът. Показа си, нали, всичко – FIFA лиценз, така и така… Вика: „Имам отбор за тебе в Холандия, много ми хареса.“

И аз му обясних – аз тогава имах договори с Лъчо Танев. Обясних му каква е ситуацията, че не може да минем през главата на Лъчо Танев. Той каза: „Добре.“

Свърза се с Лъчо Танев, говориха, разбраха се, но каза: „Няма да ви казвам отбора, защото ще ме прескочите.“ Той си беше прав човекът.

Всяка седмица ми звънеше. Между другото, жена му е българка от Хасково и така… Българският не му беше… български, сърбо-хърватски, разбирахме се.

Всяка седмица ми звънеше, но една-две седмици не ми звъна и викам: „С тоя какво стана?“ Почнах да се притеснявам.

А в същото време Локо София, нали, контактуваха с мене.

По време на силния период на Гигов.

Имаше един мач България – Люксембург в Бургас.

И преди мача седим с Любомир Шейтанов, колегата, и си говорим нещо, и гледам го Гигов. Аз, нали, правя се малко на ощипан – не отивам на среща с Локо София, защото чакам за чужбина. И си викам: „Само Гигов да не ме види.“

Обаче Любо вика: „Е, г-н Гигов, ето го тука момчето, ето го.“ Типично в негов стил си е, както винаги.

И Гигов дойде и вика: „Митко, чакам те вторник в офиса.“

А проблемът при мене е, че аз като обещая нещо, го изпълнявам, нали, и това ми изяде главата в случая.

Викам: „Да, добре, ще дойда.“

И отидох в офиса във вторник. Беше до „Шератон“, на последния етаж.

И влязох вътре и Гигата: „Митко, къде си?“ Чукни, плесни. „Ела сега тука в една стаичка. Ей това е договорчето.“ И едно барче имаше такова. Само отвори вратата вътре – не знам колко милиона долара имаше. Само ей така гръмна една пачка пари. Сложи ги на масата пред мене, договора. „Айде, мисли!“, и си излезе.

Еми, какво да мислиш? Пет минути и вече подписът беше факт. Една купчина пари на масата пред тебе и това ми беше грешката.

След четири дни ми се обади тоя хърватинът, мениджърът. Вика: „Аре, дечко, всичко уредено.“

И аз като му казах, на него му стана лошо. Накара ми се едно хубаво на телефона. Каза ми отбора кой е и за какви пари става въпрос.

Отборът беше Рода Керкраде. Те точно продадоха Рууд Хесп на Барселона.

Отиде, вика: „Абе, де, както и да е.“

Беше ходил все пак да говорят, не стана.

В същия ден ми се обажда Ибрахим Коруджу, известният мениджър от Турция, за Ванспор. Пак една сума пари стабилна.

Обаче след тоя момент, който и да е мениджър, като му направиш такъв номер, няма да иска да работи с тебе, нали? Те са си прави хората.

От този момент всичко тръгна тотално надолу. Значи, Господ като ти дава, трябва да взимаш. Това ми е… това ми беше поуката“, заяви Димитър Попов.