От книгата „Още футболни и други историйки“, автор Стефан Янев

Преди три години се видяхме в Пловдив на промоцията на книгата за местните дербита. „Ицо, имаш малко излишни килограми… ” – намекнах дипломатично. „Малко ли? 35 са! Лекарите ми казаха, че от това са болките в коленете, ще ходя в Германия на преглед…” – отговори Зума. „Болките са и от финтовете ти навремето, от тях аз пък имам дископатия” – развеселих бившия си съперник от терена. Христо Бонев и до днес си остава един от най-великите български футболисти и… зевзеци. Но съвсем сериозен е гафът с майничката, допуснат от иначе добрия столичен треньор Серги Йоцов, който водеше юношеския национален отбор, а по едно време и мъжете на ЦСКА. Столичният спец кани Зума на проверка. „Извикаха ме на една контролна среща на юношеския национален отбор, всички бяха с по 4–5 години по-големи от мен. Бях като уплашен заек. След мача треньорът Сергей Йоцов ме попита дали уча, вървя ли добре в училище и вика: „По-добре се занимавай с училището!” – без злоба Зума разказва за старта на невероятната си футболна кариера.

А тя мина и през ЦСКА, където отби военната си служба, но не пожела да остане. Тръгна приказка, че отглеждал прасета някъде край Марица, предпочел бизнеса си. Тогава нямаше жълти медии, но абсолютно достоверна е случката, която е много характерна за онзи футболен „професионализъм”.

През пролетта на 1971 г. футболистът на „Локомотив” (Пловдив) и на националния тим Христо Бонев е назначен като офицер в МВР, което беше нарушение на всички възможни параграфи. Зума иска да играе в „Левски–Спартак” с Гунди, същото желание имат министърът на вътрешните работи Ангел Солаков и първият секретар на БКП в Пловдив Костадин Гяуров (брат на великия оперен певец Николай Гяуров). Разговарят с ръководството на града и на „Локомотив” и, както се очаква, „получават” тяхното съгласие. Но според разпоредбите на БФФ това може да стане само след завършването на първенството. А то е в разгара си. Скандалът е неизбежен, защото не само прекият конкурент за медалите ЦСКА ще тръгне „на нож”, а и защото централата ще даде лош пример с нагаждаческото си поведение. В Пловдив хилядите почитатели на „Локо” скачат срещу кражбата на любимеца им. В същото време под тепетата стават важни партийни рокади, похотливият Коце Гяуров е пратен като дипломат в далечна Монголия, мястото му заема Дража Вълчева. Любимката на Тато отказва да изпълни уговорката между Гяуров и Солаков и Христо Бонев е уволнен от МВР, за да може да играе в родния „Локомотив”!

Веднъж Зума беше изключен и от националния отбор с обяснението „поради слаба игра, за неизпълнени обещания и излъгани надежди”. Това става с разпореждането на самия Борис Велчев, втория човек в партийната йерархия след Тодор Живков. Всички знаеха, че страстното му хоби е футболът, а любимите му играчки – „Левски” и националният отбор. Той след световните финали в Германия `74 решава да бъде освободен треньорът Христо Младенов и да се откаже уговореното гостуване на „Ювентус” за контрола, тъй като „в момента нямаме национален отбор и затова не бива да гостуваме в Италия”. Тогава изгаря и Христо Бонев. Но реакцията на запалянковците очевидно прави впечатление на „националния селекционер” Борис Велчев и в края на годината той връща Зума в тима на България.

По-късно се оказа, че и партийният треньор има вина за слабото представяне в Германия. Мой бивш приятел, участник в отбора, ми разказа: „Преди мача с Холандия в Дортмунд изненадващо се появи Борис Велчев! Имаше дълго съвещание с треньорите, но без футболистите. В състава бяха включени петима левскари! Загубихме с 1:4!”

Ето го и състава: Ст. Стайков, Ц. Василев, Д. Пенев, К. Ивков Ст. Величков, Б. Колев, Ив. Стоянов (46 – Ат. Михайлов), Хр. Бонев, В. Войнов, П. Панов (65 – Кр. Борисов), Г. Денев.