Теодор БОРИСОВ

През последните десетилетия Африка е континентът, който се утвърди като водеща люпилня на таланти, изпреварвайки по този показател Южна Америка. Като изключим родения в днешен Мозамбик Еузебио, само един друг негов представител е успявал да стигне до най-големия индивидуален приз в световния футбол – „Златната топка“. През 1995 г. Джордж Уеа триумфира в първото издание на анкетата, даващо право на участие на футболисти извън Европа, изпреварвайки убедително Юрген Клинсман и Яри Литманен. Навършващата днес 60 години легенда е отличен заради силното си представяне в Шампионската лига, където става голмайстор, а историята му може да бъде вдъхновение за всеки играч от Черния континент.

Джордж Мане Опонг Уеа е роден в столицата на Либерия Монровия, но израства в бедните части на Клара Таун. Неговите родители – механикът Уилям Уеа старши и съпругата му Анна, занимаваща се с търговия, се разделят, докато той е още бебе и цялото му възпитание и отглеждане пада на плещите на баба му Ема Клонджлале Браун. Тя е ревностна християнка, а за влиянието върху малкия Джордж свидетелства фактът, че макар по-късно той да

приема исляма

нейната смърт го кара отново да се върне към Христовата вяра. Ранните години на либерийската легенда са загадка за футболните статистици – твърди се, че бележи над 34 гола за Йънг Сървайвърс, след което прави дубъл с Майти Барол, преди да спечели титлата с големия им съперник Инвинсибъл Илевън. Началото на кариерата му съвпада с важни политически промени в страната – през 1980 г. президентът Уилям Толберг бива свален с държавен преврат и начело застава Самуел К. Доу. Неговият стремеж е да заличи разликите между местните жители и т.нар. конгос (потомци на освободени американски роби, съставляващи 20% от населението), като футболът трябва да играе ролята на обединител. През 1986 г. националният отбор пътува за тренировъчен лагер в Бразилия, получава за селекционер местния специалист Пауло Луиш Кампос, а държавата не пести средства за най-великата игра. Талантът на Уеа, който съчетава футбола с работата си на телефонен оператор, не остава незабелязан и той подсилва камерунския Тонер Яунде. Макар със своя английски да е малцинство във франкофонска среда, либериецът хваща окото на националния селекционер Клод Льороа, който го препоръчва на треньора на Монако Арсен Венгер.

В Княжеството Уеа показва своя потенциал и неслучайно през 1989 г. е определен за Играч на годината в Африка (нещо, което ще се повтори през 1995-а). Големия си пробив той прави в ПСЖ, с който играе 2 полуфинала в Европа (Купата на УЕФА 1993 и КНК 1994), а през 1994/95 бележи гол на Байерн в ШЛ, дриблирайки покрай четирима защитници, преди да преодолее Оливер Кан. Години по-късно либериецът ще заяви, че не помни с добро престоя във френската столица заради постоянните расистки подмятания.

Трансферът в Милан

и пребиваването му на „Сан Сиро“ ще минат под знака на попадението му срещу Венеция на 8 септември 1996 г. Тогава африканецът пробягва близо 90 метра за 14 секунди под безпомощния поглед на противниковата защита, преди да прати топката в мрежата. В три от четирите си пълни сезона в миланския гранд Уеа е голмайстор на тима, а през 1998/99 заедно с Оливер Бирхоф е с основен принос за изненадващото скудето. Като изключим гола в дебюта му за Челси срещу Тотнъм, неговият престой във Висшата лига е разочароващ, а този в Марсилия е белязан от борбата за оцеляване. Джордж Уеа е сред великите играчи, които никога не са участвали на световно първенство, като освен липсата на равностойни на него футболисти в националния отбор трябва да отбележим, че между 1989 и 1996 г. страната се намира в гражданска война. Основната действаща фигура в нея Чарлз Тейлър става президент на Либерия, а по време на управлението му избухва нов въоръжен конфликт, продължил от 1999 до 2003 г.

В тези трудни времена освен лидер на тима, нападателят е и негов спонсор и със свои средства покрива разходите и екипировката на своите съотборници. На 2 пъти Самотната звезда, както е прякорът на националния тим на Либерия, достига до финалната фаза на Купата на африканските нации, но така и не успява да прескочи групите.

След края на кариерата си вместо към треньорството Джордж Уеа се

насочва към политиката

и през 2005 г. се включва в президентските избори. Там губи от Елън Джонсън-Сърлийф, превърнала се в първата жена на този пост в цяла Африка. По време на кампанията бившият футболист е уязвяван за това, че няма необходимото образование, поради което той взима мерки и завършва бакалавърска степен по бизнес администрация в Университета „Де Врай“ в Маями. През 2017 г. печели 61,54% от гласовете и едно от първите му действия като президент е да награди своите откриватели за големия футбол Клод Льороа и Арсен Венгер.

На 12 септември 2018 г., когато е на 51 години, той се пуска в игра за националния отбор в срещата с Нигерия, явяваща се негов бенефис. За съжаление, Уеа не успява да се справи с най-големия проблем в африканската (а и не само) политика – корупцията, поради което периодът му начело на държавата няма да бъде запомнен с позитивни неща. Постигнатото на футболния терен обаче е достатъчно да определим жизнения му път като напълно успешен.