От поредицата ни “Футболните хегемони”

„Разделяй и владей“ превърна Лудогорец в недосегаем

Янаки ДИМИТРОВ

Бърз въпрос като за начинаещи – „Какъв е рекордът от поредни титли на най-успешния роден тим ЦСКА?“. Не се съмняваме, че сте дали верния отговор – 9. Съберете ги с най-многото последователни златни медали на Левски от първенството и ще получите 12. Бройка, която бе задмината от Лудогорец. А хегемонията не е към края си, защото разградчани са на една ръка разстояние от 14-ата поред победа и е само въпрос на време да я сложат във витрината си. В момента всичко за тях е безоблачно. Но бяха времена, когато хората от Делиормана не се притесняваха да минават „през трупове и кървища“, за да извоюват място под слънцето, което да огрява единствено Краля Слънце – така бе наречен от противниковите фенове единият от благодетелите на тима Кирил Домусчиев. Който заедно с брат си Георги наистина направи нещо невиждано до излизането на зелените на сцената.

Милиардерите предпочетоха през 2011-а да се захванат да правят „къща на гола поляна“, вместо да налеят сериозни инвестиции в ЦСКА (б.а. – Кирил Домусчиев бе част от управата на червените). А още в първия сезон в елита разградчани заложиха на римската максима „Разделяй и владей“, за да се настанят на първото място и повече да не мръднат от него. А затова им помогна и родният манталитет – дребното боричкане между историческите грандове ЦСКА и Левски, които вторачили се в собствените градинки и мании за величие, пропуснаха голямата картинка. Те така и не направиха общ фронт, а разчитаха

в някой сезон
да избухнат

и да детронират зелените. Но къщите им бяха разбутани, съпътстваха ги финансови проблеми, по правило бяха по-близо до ръба на бездната, отколкото до върха. От всичко това се възползва Лудогорец, който като октопод обхвана цялата пирамида – като в един момент държеше и телевизионните права, въпреки че в началото бе във фирма със сини и червени… Които така и не дръзнаха да си търсят полагаемото.

През сезон 2011/12 Левски изпадна от битката за титлата през пролетта, но ЦСКА бе в нея до последния кръг и дори влезе с преднина в него, но загуби гостуването в Разград с 0:1 и Лудогорец вдигна първата титла. Кампанията обаче бе белязана от големи скандали. Миньор Перник би Левски на „Герена“, което доведе до сътресения при сините, а след това направи 2:2 с Литекс в Ловеч. Но…. излезе с децата срещу Лудогорец заради претенции към Съдийската комисия. И на 18 април 2012-а падна с 0:7 у дома – на „Стадиона на Мира“ картинката беше мирна. Но не бе такава срещу ЦСКА, който бе претендент, на 12 май – победа с 2:0, здраво съдийско рязане и орлите останаха в играта. Да, тя вече бе мръсна, но я спечелиха.

През следващата кампания разградчани стигнаха пак с фотофиниш до златните медали, след като Левски се издъни в последния кръг у дома срещу Славия (1:1). След злополучния двубой нападателят на сините Базил де Карвальо изригна и наговори работи, които у нас не се изричаха гласно – как някой плащал на други да скачат на конкурентите, как срещу някои отбори излизали със свалени гащи…

Това бе началото. След което Лудогорец дръпна сериозно пред останалите. Но по един или друг начин, не спираше да показва на опонентите къде им е мястото. А на всичко това събирателен образ може да бъде брутално влизане на Козмин Моци през 2015-а година в сблъсък срещу ЦСКА. Тогава румънецът с удар от карате или друг боен спорт изрита нападателя на армейците Стефан Николич в ребрата, а главният рефер Георги Йорданов дори не отсъди фаул, камо ли да изгони защитника на разградчани… Заради такива изпълнения през годините се наложи на шефовете на съдиите да измислят и нови термини, за да оправдаят действията на подопечните си, които по правило свиреха в една посока. Петър Петров, който до не толкова отдавна отговаряше и за ВАР, влезе в историята с „джъмпинг“.

Лудогорец растеше, апетитите също, а държавата помогна с построяването на стадион. Покрай откриването на една от трибуните босът Кирил Домусчуев се обърна към журналист с: „Къде видя празни седалки, бе олигофрен?” Защото бе казал, че ще спре делото си, ако стадионът не се пълни. Егото на хегемонията растеше, витрината се препълваше от трофеи, но… празните седалки ставаха все повече. Както и някои странности. Както през по-миналия сезон, когато титлата отново се реши в последния кръг, Левски изигра странен мач с момчета в Разград, водеше на почивката и допусна обрат… Пак юноши и отново титла за орлите.

Истина е обаче, че Лудогорец е и най-добре структурираният клуб с

най-хубавите
условия

за подготовка. При това с много пред другите. Регулярното участие в груповите фази на евротурнирите направи така, че разградчани да нямат никакви финансови проблеми. Основите на добрите отбори бяха поставени благодарение на отличната работа на шефа на скаутското звено Методи Томанов, който доведе у нас играчи, превърнали се в легенди на клуба. И такива, които пълнеха касата с продажбата си. А изходящите трансфери на Кайсара, Кафу и Игор Тиаго бяха рекордни за български клубове. На терена хегемонията тръгна с основите, налети от треньора Ивайло Петев, с който отборът влезе в елита. След това делото бе продължено от Стойчо Стоев, който направи така, че името на Лудогорец да се чуе и в Европа – направи рейд до 1/8-финалите на Лига Европа. А след това с Георги Дерменджиев начело бяха отворени на два пъти вратите на мечтаните групи на Шампионската лига. Логично бе и целите да се повишат и да станат не само участие в основната фаза на континенталните надпревари, но и достигането до елиминациите напролет. Защото точно Европа е мерилото за този отбор, който у нас е организирал всичко така, че рядко да има проблеми. Дори и когато съставът определено издиша и не покрива зададените стандарти.

За да се стигне до този сезон, в който Лудогорец на практика е без конкуренция. Тимът финишира есента със 17 победи и 2 равенства, зимува с рекордните 13 точки на върха и е въпрос на време да стигне до рекордно бърза спечелена 14-а поредна титла.

Следващата част от поредицата на “Тема Спорт” “Футболните хегемони” ще излезе в броя на 6 януари, понеделник!