За президента Гонзо става все по-трудно да изкара пълния си мандат

Жаклин МИХАЙЛОВ

След сравнително тихите и спокойни първи два сезона от своя четиригодишен мандат, перспективите пред президента Гонзо да запази поста стават все по-мрачни. И както си е по традиция, всичките проблеми на Георги Иванов започнаха от съдийството. Както се казва

С неговите камъни по неговата

глава. През лятото между две пътувания до САЩ за световното първенство, Иванов поддаде на натиска от хора от Изпълкома и смени успешния председател на Съдийската комисия Станислав Тодоров. Направи го просто защото някой трябваше да плати цената на прекъсването на хегемонията. Отмъщението, да се го кажем направо, изобщо не си заслужаваше дори усилието, но пък беше задължително да се демонстрира сила. Все пак Георги Иванов бе назначен точно от статуквото, а се оказа, че то е губещо при неговото управление. И то много губещо, сравнете само моментната ситуация в Левски и ЦСКА, спрямо тази в Разград. При най-големи разходи, Лудогорец към момента събира най-малки приходи. А това няма как да не води до силно раздразнение.

И през уикенда някогашният Крал Слънце, чийто блясък видимо избледня в последно време, а значението му за българския футбол почти изчезна, изригна и то по повод на мач на Левски. На следващия ден от подопечния му клуб пък продължиха атаката с нови факти и доказателства колко привилегировани са актуалните шампиони. И който е гледал мача Дунав – Левски няма как да не се съгласи, че действията на Мариан Гребенчарски и Станимир Тренчев граничиха с футболно престъпление. На Левски бе спестен изключително явен и неоспорим червен картон, което няма как да не предизвика недоволство и да не направи впечатление.

Но както винаги, крушката си има опашка, а реакцията макар и справедлива – не казва всичко. Всъщност в основата на цунамито от съдийски гафове е именно онази смяна на шефа на СК през лятото, а сега

Се плаща много висока цена

Президента Гонзо трябва да обясни каква важна роля върши италианецът Трефолони, който сигурно е прекарал в България не повече от 7-8 дни, откакто пое функцията на председател на Съдийската комисия. И понеже Матео е като паднал от луната, Георги Иванов носи цялата отговорност, а и задаващите се последствия. А като написах цунами само ще спомена, че след последния кръг справедливо недоволство от съдийските отсъждания изразиха от Ботев Враца. Преди това проплакаха и още много други клубове в ефбет лига. В ЦСКА например са в пълното си право да се смятат за специално ощетени при гостуването си на Спартак Варна, а фактът, че имат получени близо тройно повече картони от Левски и Лудогорец, също е повод за размисъл.

Въобще вълната се надигна вече много високо и няма как да бъде спряна. Грешките на съдиите са фрапиращи, но още по-лошо е, че те ще продължат да се нижат, защото позитивната картина от миналия сезон с налагането и утвърждаване на млади арбитри е тотално компрометирана и заличена. В момента най-слабите съдии в елита са „водещите“ Любомиров, Гребенчарски, Митрев, Минев… и те на практика не могат да се справят с нито един свой мач. Дори физиономиите им издават неувереност, а това впоследствие се реализира на терена във вид на спорни решения. Дори ще бъда снизходителен към тях – при създалата се атмосфера, всеки съдия би се чувствал като нестинарка на жарава. Но констатацията е, че по този начин се унищожават покълналите кълнове на някаква положителна промяна в съдийския апарат. Но така се

Правят нещата в българския

Футбол – всички рано или късно трябва да се превърнат в маскари. Което си е нормалното положение на нещата.

Съдийството подпали чергата и тя ще гори много сериозно през цялото първенство. Тепърва ни чакат още по-сериозни премеждия, а както добре се вижда, щраусът не вади главата от пясъка. И реакцията е наказания – един от шефовете в Дунав изгорял с 5000 евро за мача с Левски. Но имал право да обжалва, което означава, че сумата ще бъде редуцира десетократно. Това също говори много показателно как се разсъждава в Боянските футболни сараи. Там постоянно са в някаква форма на Параграф 22.

Още един парадокс се задава на хоризонта. След няколко дни завършва кампанията на националния отбор в Лигата на нациите. Ние вече се провалихме достатъчно, но поредният срам този път дори няма да предизвика особено голям отзвук. Веднага вниманието ще се прехвърли към събитията в клубния ни футбол, където със сигурност ще бъдат произведени нови скандали до зимната пауза.

Но в началото започнах със симптоматичната реакция на отстъпилия от позициите си доскорошен хегемон. Зад думите в двете декларации всъщност прозира явна заплаха, че времето на президента Гонзо в БФС изтича. Общо взето му казват, че както са го назначили, така и могат да го уволнят предсрочно. И макар да не съм особено сигурен си мисля, че извънредният изборен конгрес на БФС се задава. Като дори съм склонен да спекулирам с кандидата срещу сегашния президент. Мисля, че от триото Бербатов – Мартин – Стилиян, само последният все още се интересува от български футбол и може би е най-подходящият да го оправи. Той си беше най-подходящ и преди последния изборен конгрес, но остана лоялен към напълно неподходящия Бербатов. И макар да пробвахме вече два пъти с футболни легенди, съм склонен да приема, че си заслужава и трети опит точно със Стилиян Петров. Напълно ясно е, че той може да разчита на достатъчна подкрепа поне да изравни везните с настоящия владетел на трона, но може и направо да го отнесе.

Някога преди много години се е родила фразата – така отминава световната слава. Гонзо не стигна никога до световна слава, но малко изненадващо постигна своето на родна почва. Но определено му пари под краката, колкото и да отказва да поеме хвърлената ръкавица. Обаче обстоятелствата рано или късно ще го извадят от пясъка. Защото всичко, което той направи за последните две години и половина, бе погрешно, но на принципа пътят към ада е осеян с добри намерения. Но такава е съдбата на марионетките, рано или късно им късат конците и те потъват отново в сенките, от които са ги изкарали на светло.