webcafe.bg

Още преди да започне първият сезон на Андони Ираола в Ливърпул, мнозина анализатори предупреждаваха, че треньорът ще има големи проблеми със състава.

Но не защото наличните състезатели не разполагат с качества, а защото скамейката не е достатъчно дълга, за да позволи конкурентоспособност във всички турнири.

Домакинството на Виляреал в Шампионската лига беше един от онези моменти, в които изборът на единайсеторка е особено деликатен заради отсъстващите важни футболисти и неизбежната нужда от ротации.

Ираола предпочете да стартира без най-скъпите си попълнения в атака и поне донякъде това беше рисково – но ходът се оказа верен и даде възможност на сцената да излезе 18-годишният Рио Нгумоа.

За тийнейджъра това беше голяма вечер и накрая той прибра наградата за играч №1 в головото шоу, завършило 4:3 в полза на неговия тим.

Естествено, Нгумоа не е ново име за феновете на английския футбол и вече дори записа три мача за националния отбор на Англия.

Но момчето се нуждаеше от представяне като това в период, когато води ожесточена битка за титулярно място и му се наложи да смени предпочитания си ляв фланг след пристигането на Брадли Баркола.

Срещу Виляреал Баркола беше оставен сред резервите, също като Флориан Вирц и Александър Исак, а Виктор Муньос и Юго Екитике са контузени.

По груби сметки, нападението на Ливърпул струва около 400 млн. паунда, само че когато тимът изостана с 0:2 и се нуждаеше спешно от искра в предни позиции, най-скъпите попълнения ги нямаше. Те просто все още не бяха на терена.

В случая необходимият импулс беше осигурен от неопитния Нгумоа, който беше отмъкнат от Челси през 2024 г. и оттогава показва, че потенциалът му е сравним с този на Баркола, Исак и Вирц – а реалната му стойност е доста повече от тези 50 милиона, посочени в Transfermarkt.

Рио все още не се е разписвал през сезона, не вкара и на Виляреал, но достави две ключови асистенции и изглеждаше най-опасният футболист в червено.

След мъката през първия половин час и допуснатите два гола, “Анфийлд” имаше защо да е притеснен от облика на любимците си.

Но тогава другият герой на срещата Алексис Мак Алистър вкара след ъглов удар и настроението се промени.

Точно преди почивката Нгумоа отправи меко подаване на далечната греда към Роналд Араухо, който изравни за 2:2, а през втората част един от мълниеносните пробиви на тийнейджъра отдясно стана причина за втория гол на Мак Алистър и пълният обрат беше факт.

После резервата Вирц отбеляза оказалия се не по-малко решаващ четвърти гол, преди Виляреал да вкара за трети път и да разкрие още веднъж пропуските на “червените” в дефанзивен план.

Когато Нгумоа беше заменен от Баркола в 74-тата минута, стадионът гръмна със скандирането “Рио, Рио, Рио”, а след последния съдийски сигнал прозвуча хитовата песен Rio на Duran Duran, за да напомни още веднъж на кого принадлежеше вечерта.

Измина повече от година, откакто Нгумоа изгря на голямата сцена с паметен победен гол срещу Нюкасъл в добавеното време на мача.

Оттогава талантът е налаган постепенно и имаше откъслечни впечатляващи изяви, но нямаше как да не изпита и трудности в буреносния сезон, довел до раздялата с Арне Слот.

Този път обстоятелствата бяха различни, защото Нгумоа блесна не при поява от пейката в последните минути, а след като получи шанс в стартовата единайсеторка.

“Това е един от най-добрите ми мачове, забавлявах се на терена и отборът много ми помогна”, каза впоследствие Рио.

“Когато получа топката и има възможност да се надигравам един срещу един или един срещу двама, имам вяра в себе си, че мога да го направя. Ще продължавам да се опитвам и да бъда безмилостен”.

Както показва и резултатът, Ливърпул страдаше в защита и проблемът засега е нерешим за Ираола.

Отборът му е допуснал 10 гола в последните си четири мача и за момента е твърде крехък и лесен за преодоляване.

Но когато Нгумоа носи такава опасност за съперника, той е способен да промени развоя на всеки двубой. Младокът завърши успешно седем от осемте си дрибъла и донесе острота и ритъм, когато у съотборниците му не личеше вдъхновение.

Рио успява да се адаптира на десния фланг, което е особено ценно както заради собствения му статут в Ливърпул, така и заради вариантите пред Ираола по крилата.

Явно Коди Гакпо и Баркола ще са основните конкуренти отляво, а отдясно Муньос и Нгумоа ще опитат поне отчасти да запълнят дупката, оставена от Мохамед Салах.

Минутите на терена и силните изяви на 18-годишния талант са потвърждение, че той има бъдеще на “Анфийлд” и се очаква скоро да подпише нов договор при доста по-добри условия.

Андони Ираола обаче не пропусна да предупреди, че с Нгумоа трябва да се подхожда с търпение и той има още много да учи.

“Доволен съм от отношението му, защото има желание да подобрява нещата, които искаме да подобри, за да добави повече към играта си. Напоследък игра доста отдясно и се чувства много комфортно, но е само на 18 и още не е завършен продукт”.

“Надявам се да продължи по същия начин, но няма винаги да бъде така. Ще има върхове и спадове по пътя, но се радвам за него, защото откъм отношение е страхотен”, подчерта Ираола.

Изгледите са, че това няма да е лесен сезон за Ливърпул и почти всеки мач на мърсисайдци ще си остане труден за предвиждане, а премеждията ще бъдат много.

Но ако не друго, на “Анфийлд” могат да са сигурни, че разполагат със специален талант в лицето на Нгумоа и имат отговорността да разгърнат потенциала му, за да може той да радва публиката още много години наред.