„Както и да е“: “Негингът” на Тухел срещу егото на Белингам
“Тема Спорт”, по goal.com
Гледайте видеото отново и почти можете да видите как Джуд Белингам вече е подготвил отговора си, докато интервюиращият задава въпроса. Звездата на Реал Мадрид току-що бе научил, че селекционерът на Англия Томас Тухел е останал „разочарован“ от представянето на отбора след измъчената победа с 2:1 над Норвегия в Маями в събота вечер. Краткият и запомнящ се отговор на Белингам? „Както и да е.“
И точно така любовно-омразните отношения между селекционера и звездния му играч отново станаха централна тема. Всяка тяхна реплика вече се тълкува, преосмисля и анализира до най-малкия детайл. Тухел постоянно е засипван с въпроси какво е казал Джуд, защо го е казал и какво означава това за английския национален отбор.
„Чухте ли тези думи, Томас?“
„Всъщност харесвате ли този отбор, Томас?“
„Поздравления за победата, Томас, но според нас най-важният ви играч ви мрази!“
Добре, последният въпрос е с известна доза преувеличение. Но фактът остава: Тухел и Белингам водят публичен словесен двубой. Тухел критикува отбора за слабото представяне. Белингам го защитава. Тухел деликатно намеква, че Белингам невинаги е достатъчно отборен играч. Белингам пък поема отбора на плещите си, отбелязва два гола и след последния съдийски сигнал се взира в морето от бели фланелки, докато феновете скандират името му.
Ситуацията е сложна. Но дали Тухел и Белингам наистина се харесват, няма особено значение. Ясно е, че понякога си действат на нервите. Но кого го интересува? Засега това работи.
Тухел предизвиква Белингам
Терминът „негинг“ (negging) е въведен през 2007 г. от канадския гуру в свалките Ерик фон Марковик. Той го описва подробно в книгата си The Mystery Method: How to Get Beautiful Women into Bed („Методът „Мистерия“: Как да вкарате красиви жени в леглото си“).
„Негът не е обида, а невербално предадена отрицателна социална оценка. Все едно да извадите кърпичка и да си издухате носа. В това няма нищо обидно. Не сте я отхвърлили директно. Но в същото време тя ще усети, че дори не се опитвате да ѝ направите впечатление. Това я кара да се чуди защо е така и ви превръща в предизвикателство“, пише той. (Любопитен факт: последната книга на фон Марковик е електронно издание за връзката му с неговата приятелка с изкуствен интелект.)
Трябва да се уточни, че Тухел не се опитва да вкара Белингам в леглото си. Но в известен смисъл именно това прави – използва техниката на „негинга“. Той провокира звездата, леко я предизвиква и отправя фини удари по егото ѝ. Белингам иска да бъде звезда. Белингам знае, че е звезда. Но с думите си Тухел ясно показва, че в крайна сметка той е човекът, който държи контрола.
Всъщност в последно време Тухел не казва нищо невярно за Белингам. Той твърди, че успешното му представяне на световното първенство се дължи на това, че е приел идеите на отбора и е способен да бъде истински колективен играч. В събота го определи като „играч от световна класа“, но добави, че „няма какво повече да се каже“. До самото начало на турнира дори допускаше възможността Морган Роджърс да започне на позицията на Белингам.
Тухел много умело изгради образа на Белингам като част от колектива, а не като недосегаема суперзвезда. Почти никога не говори за него изолирано от останалите. Когато след съботния мач бе попитан за позицията на Белингам на терена, той само бегло отбеляза, че звездата му е действала като „десетка“ вдясно, след което веднага насочи разговора към Роджърс.
„Мисля, че за Морган беше трудно, защото не играеше на позицията, на която иска и може да играе. Той е един от ключовите ми футболисти и съм изключително доволен от представянето му днес“, каза Тухел. „Днес той направи огромна крачка напред, както и всички наши резерви. А специално за Морган, който игра на нова позиция, представянето беше наистина отлично.“
Най-доброто и за двете страни
Белингам засега приема всичко това спокойно и отговаря по най-добрия възможен начин – с представянето си на терена. Той вече има шест гола на това световно първенство, като се разписа по два пъти в два поредни мача от елиминациите. Единственият футболист, постигнал това на по-млада възраст от Белингам, е Пеле, който го прави през 1958 г., когато е едва на 17 години (жалко, че така и не постигна кой знае какво!).
Именно това е същността на историята. Цялата драма е забавна. Подмятанията между двамата създават съдържание, което събира милиони гледания. Клипът, в който Белингам коментира думите на Тухел, например, вече се доближава до 20 милиона гледания в официалния профил на Match of the Day в X.
Но всичко това сякаш извлича най-доброто и от двамата. Белингам се превръща в още по-добър футболист. А Тухел, който поставя отбора над отделните личности и не прави компромиси дори с най-голямата си звезда, може би също израства като треньор.
Гари Невил, който след цялата си кариера под ръководството на сър Алекс Фъргюсън вероятно знае доста за управлението на силни характери, обобщи ситуацията така:
„Много ми хареса това интервю на Белингам. След всеки мач на Англия на този турнир именно той говори пред медиите. Дори след равенството с Гана по-рано в турнира, когато Англия не игра добре и отборът беше подложен на критики.
Мисля, че има само няколко футболисти, които могат да си позволят да дадат такова интервю и леко да отвърнат на своя мениджър. Джуд Белингам е един от тях.“
Отговорът към критиците
Но това не е нещо ново. Белингам и Тухел играят тази игра вече почти година. Белингам имаше труден сезон в Реал Мадрид и така и не успя да намери най-добрата си форма след завръщането си от операция на рамото. Междувременно Морган Роджърс зае мястото му – и напълно заслужено за известно време. Той завърши сезона с 14 гола и 11 асистенции, помогна на Астън Вила да спечели Лига Европа и непрекъснато получаваше похвали от своя мениджър.
В същото време Белингам постоянно беше критикуван от Тухел. В един доста странен гаф с думите си селекционерът дори заяви, че поведението на Белингам на терена е „отблъскващо“. Това предизвика вълна от спекулации и анализи, според които халфът може да остане на резервната скамейка за Англия.
Едни от най-авторитетните английски футболни анализатори – сред които Алън Шиърър и Джейми Карагър – смятаха, че Белингам не трябва да бъде титуляр. Един от водещите английски вестници дори предложи той изобщо да не бъде включван в състава за световното първенство, тъй като можел да навреди на атмосферата в отбора. И макар Иън Райт да защити включването му, общественото мнение по-скоро беше на страната на Роджърс.
В същото време обаче Тухел постепенно подготвяше почвата за завръщането на Белингам. Повиквателната за Джордан Хендерсън например изглеждаше като знак, че звездата на Реал Мадрид ще бъде държана под контрол (добре известно е, че Белингам изпитва голямо уважение към полузащитника).
А след това дойдоха и силните представяния. Джуд отбеляза ключов гол срещу Хърватия, с който Англия поведе и впоследствие удържа победата – попадение, дошло след мощен пробив, изграден върху решителност и характер. След това се разписа срещу Панама, вкара два гола срещу Мексико, а в събота отново отбеляза два пъти. До момента Белингам е участвал пряко в седем от 11-те гола на Англия на това световно първенство. Това е Мондиал на големите звезди, но именно Белингам може би блести най-ярко.
До точката на кипене?
И все пак съществува риск Белингам да бъде притискан толкова силно. Част от цената на всичко това е, че той има характер и силно его. Притежава самочувствието, което повечето големи звезди трябва да имат. Вярва в себе си. Знае колко добър е и колко голямо влияние може да оказва върху играта.
Понякога обаче това води до изблици. В мач на Реал Мадрид той каза на съдията „майната ти“ и получи директен червен картон. След загубата на Англия в приятелския мач срещу Сенегал миналата година ритна хладилна кутия за напитки и изгуби самообладание спрямо рефера. А след като изравни в 95-ата минута срещу Словакия на Евро 2024, направи неприличен жест към резервната скамейка на съперника.
Всички тези постъпки са незрели и напълно заслужават критика. Самият Белингам също го осъзнава.
„Понякога заслужавам да се говорят лоши неща за мен. Знам, че това е част от живота на футболиста, и не тая лоши чувства към никого, който ме критикува“, каза той след победата над Хърватия.
„Имам и своите изисквания“
Съботният мач обаче беше отличен пример за това как отношенията между треньор и суперзвезда могат да функционират в пълна хармония.
Колкото и странно да звучи, и двамата заслужават похвала. Тухел остана верен на убежденията си и не се извини за думите си, като продължи да защитава мнението, че Англия не е играла особено добре въпреки победата.
„Горд съм и съм щастлив“, каза Тухел. „Но аз съм и футболен треньор, а като такъв имам своите изисквания.“
От своя страна Белингам намекна, че селекционерът не е отчел колко тежки са били условията за игра.
„Може би той не знае какво е да играеш при такива условия“, каза Белингам. „Мисля, че се опитахме да създадем позитивна атмосфера и трябва да я запазим и за последните четири мача. Не мога да кажа достатъчно добри думи за момчетата. Няма как да печелиш всеки мач само с разигравания и хиляди подавания. Понякога трябва да печелиш и по трудния начин.“
Трябва да се признае, че Белингам се справи отлично и с тази ситуация. Той изигра общо 210 минути в елиминациите, докато висеше с жълт картон. Ако беше получил официално предупреждение срещу Мексико или Норвегия, щеше да пропусне следващия мач. Когато Тухел го смени десет минути преди края на продълженията, очевидно мислеше и за това – да не рискува наказание на звездата си.
Белингам можеше да реагира недоволно, но вместо това напусна терена спокойно, изпрати въздушни целувки към феновете, стисна ръката на треньора си и след това внимателно изгледа края на мача от резервната скамейка. И Тухел заслужава признание за решението си – над 200 ценни минути в два елиминационни двубоя, две победи и без наказание за Белингам. В крайна сметка почти всички останаха доволни.
Аржентина и прогонването на някои демони
А сега идва ред на Аржентина, където тези отношения наистина ще бъдат подложени на изпитание.
Иронично, албиселесте се намират в подобна ситуация като Англия. Те не играят особено добър футбол и са далеч под нивото, което очакват както феновете им, така и техният селекционер. Лионел Меси, разбира се, продължава да осигурява голове и асистенции, а Хулиан Алварес най-накрая се появи за Аржентина с добро представяне в Канзас Сити в събота вечер. В останалите аспекти обаче световните шампиони изпитват затруднения.
В същото време Аржентина е отбор, който умее да прави мачовете грозни и с удоволствие ще се опита да затрудни максимално Белингам. Родриго де Паул, Алексис Мак Алистър, Кристиан Ромеро и Лисандро Мартинес са футболисти, които отлично владеят т.нар. „тъмни изкуства“ на играта. Най-вероятно Аржентина няма да иска това да бъде чисто футболен двубой.
Те ще ритат, ще се борят, ще забавят темпото и ще се опитат да накъсат играта. За Белингам може да бъде трудно да намери ритъм. Двубоят може да бъде и емоционално предизвикателство за него. Той е играл срещу тези футболисти в Ла Лига и Шампионската лига. Но полуфиналите на световно първенство носят съвсем различна степен на напрежение – емоции, които трудно се контролират дори от най-уравновесените играчи. Достатъчно е да си припомним прочутия червен картон на Дейвид Бекъм през 1998 година.
Без съмнение „негингът“ от страна на Тухел ще продължи, защото той вече е намерил правилната формула. Ако показва прекалено много обич към Белингам, може да му бъде по-трудно да го държи под контрол. Ако критиките станат прекалени, всичко може да се обърка. От своя страна Белингам също ще трябва да изпълни своята роля.
Ако Англия успее да намери правилния баланс, думата „както и да е“ никога няма да звучи по-добре.
