Съботният коментар на Жаклин Михайлов

Левски завърши с пет поредни победи есенната част от кампанията, но тази поредица от успехи не предизвика никакъв възторг. Първо, съперниците бяха много слаби и второ, победите бяха постигнати с неубедителни аргументи. И трето, синя България изобщо не се зарадва и не ги оцени. Така като фактология Станислав Генчев си спаси поста и за пролетта, но играта на подопечните му изгоря всички мостове. От лошо към още по-лошо се развиваше кампанията. Дори парадоксално, загубите бяха светлитя лъч в представянето на тима, защото в някои от тях имаше демонстрация на приличен футбол. И на другия полюс бяха изявите от победната серия, с която завърши полусезона.

Сините са добре поставени в първата четворка, което им гарантира шест плейофни мача срещу най-силните в първенството. Продължават и в четвъртфиналите за купата на България, което пък оставя реален шанс за спечелване на трофея. Но поради посочените причини, това не предизвиква почти никакъв ентусиазъм, защото и по най-занижените критерии се вижда, че отборът е посредствен. А е такъв, защото демонстрираните възможности от отделните единици не дават достатъчен повод за утеха. Началото създаде доста необосновани илюзии, че на „Георги Аспарухов“ са направили страхотна селекция и новите, заедно със старите, ще създадат супер отбор. С течение на времето истината блесна и фанфарите бяха прибрани в калъфите.

Обективно никакъв напредък не бе реализиран в последните четири месеца, а Станислав Генчев изобщо не се оказа треньорът, който може да промени събитията към положителна посока. Но все пак точно Генчев трябва да отговаря за малкото хубаво и за многото лошо. Това, което той направи, е класически пример на неуспешен експеримент. И както се случва в ситуация на фарс, в един момент по-лековерните бяха започнали да вярват, че Генчев е правилният избор. Но точно на „Герена“ всичко се повтаря като под индиго и не трябва да се чака дълго време за да се разбере, че поредният балон се е спукал.

Анализът на стила на Станислав Генчев е до болка ясен. С демонстрация на фалшиво самочувствие той наложи някаква негова си представа за футбола, която в началото му донесе мними успехи, но с течение на времето стана напълно ясно, че възходът и прогресът са като кула от пясък. И истината много скоро излезе наяве. Това, което се налагаше като визия и стил, всъщност се оказа липса на сериозна идея за правилен футбол. И корнерите се оказаха единственото реално оръжие в арсенала на този Левски. Но само с ъглови удари голям футбол не се играе, трябват много други компоненти, които напълно липсват в играта на Левски.

Все пак надеждата трудно си отива, особено, когато е оцветена в синьо. Паузата ще заличи тягостното настроение от последните месеци и както се казва, напролет с нова порция илюзия. Но някъде към края на май ще се отчете, че някогашният гранд е фиксирал поредната година на мизерно съществуване. И тогава ще дойде новият спасител – до болка познато!