Джейми КАРАГЪР

The Telegraph

Ето един въпрос, който не очаквах да си задам на който и да било етап от този сезон – ще спечели ли Ливърпул Висшата лига? Би било прибързано да определим неделния сблъсък на „Анфилд“ като дуел за титлата. Арсенал е по-добре подготвен да защити короната си, докато червените все още са в процес на изграждане. Какъвто и да е резултатът този уикенд, топчиите ще си тръгнат от Мърсисайд като фаворити за втора поредна титла. Те имат 6 точки преднина пред Ливърпул. Ако разликата нарасне на девет, основната цел на Андони Ираола от началото на сезона ще остане непроменена – класиране за ШЛ.

Това, което прави предстоящия уикенд по-значим, е, че шампионите ще се сблъскат с различна атмосфера на „Анфилд“ в сравнение с края на миналия сезон, когато настроението бе толкова минорно, а новата кампания започна с неяснота какво предстои. Дискусията за това какво може да постигне Ливърпул през следващите месеци се променя с всяка изминала седмица, докато отборът постепенно

набира скорост

оставайки донякъде извън светлината на прожекторите.

Има причини някои хора да смятат, че тимът на Ираола може да притисне Арсенал повече от очакваното. На първо място обвинителната присъда по делото срещу Ман Сити промени облика на сезона и вдъхна увереност на онези, които искат да поемат инициативата. Когато Ираола замени Арне Слот, беше трудно да си представим как Ливърпул може да изпревари едновременно Арсенал и Сити в рамките на една година. Сега обаче гражданите ще бъдат наказани и вратата е отворена за преследвачите.

Общото очакване е, че Арсенал има възможност да превърне битката за титлата в надпревара с един участник. Микел Артета няма да допусне подобно самодоволство, нито ще очаква толкова лесен път. А когато оценяваме кои отбори имат потенциала да бъдат най-близките му конкуренти, кой изглежда по-вероятен кандидат от Ливърпул? Начинът, по който Ираола подхожда към преустройството на отбора, е вълнуващ. Той работи с несъвършен състав, изграден с огромни средства, но футболистите успяват да постигат добри резултати и са загубили само веднъж във всички турнири.

Това е отличен навик за един нов треньор. Любопитното е, че единственото поражение, дошло срещу Сити, беше посрещнато по-скоро с положителни, отколкото с негативни настроения. В продължение на час двата отбора бяха равностойни, а мачът беше решен от спорния червен картон на Райън Гравенберх. Оттогава се появяват все повече окуражаващи признаци, че отборът се развива, а отделните футболисти изпитват удоволствие да играят под ръководството на новия мениджър.

Още от самото начало в полза на Ираола говореше стилът на игра, който превърна Борнемут в толкова

приятен за

гледане отбор

Ако обичате футбола, няма как да не се наслаждавате на начина, по който неговите състави действат, стремейки се да преминат от защита в атака с невероятна скорост.

Футболните треньори винаги ще бъдат разделени на два ясно разграничени лагера – тези, които поставят атаката на първо място, и онези, които ценят успеха, изграден върху стабилна защита. Противопоставянето между Ираола и Артета може да бъде разгледано именно през тази призма. Независимо към коя категория причислявате любимия си треньор, специалистът с офанзивна философия, който се стреми към съвършенство, винаги ще иска отборът му да бъде малко по-добър в защита. А наставникът, залагащ на отбраната, ще копнее за повече в нападение. В крайна сметка най-великите отбори притежават съвършеното съчетание от баланс и контрол.

Ираола е треньор, който

обича инициативата

и агресивния футбол

но последните успехи на Ливърпул се основават на по-стабилна защита. В същото време ефективността в атака започна да се повишава. Червените отбелязаха 15 гола в последните си 5 мача. Все още не сме видели пълни 90 минути, в които всички компоненти от играта на Ливърпул да функционират едновременно, но вече има повече поводи за възхищение, отколкото за притеснение.

Ираола започна отлично да разсейва съмненията относно сравнително малкия си опит. Той не се страхува да взема важни решения. Предпочита Трей Ниони и Люис Кумас пред по-опитни футболисти като Федерико Киеза и Уатару Ендо, готов е да оставя извън състава утвърдени шампиони като Гравенберх и никога не губи време, когато трябва да направи смени, способни да променят хода на мача.

Подобен оптимизъм обаче изисква и реализъм. Отговорът на първоначалния ми въпрос дали Ливърпул ще спечели титлата този сезон все още е „не“. Но за разлика от преди няколко седмици, сега това отрицание далеч не е толкова категорично. Ако Ливърпул постигне впечатляваща победа над шампионите в неделя, няма да бъда единственият, който ще смекчи позицията си…