Тиаго Силва – роден на днешната дата 4 април, безспорно е един от най-обичаните чужденци, играли в ЦСКА. Бразилецът игра у нас за последно през 2007 г., но силните му мачове с екипите на армейците и Литекс не са забравени. През 2016 г. Тиаго отново бе в България и даде любопитно интервю пред екип на предаването “Код спорт” по TV+.

– Тиаго, добре дошъл отново в България! Какво те води отново у нас?
– Много благодаря! С удоволствие се връщам тук да видя моите приятели.Какво ме води тук? Мъчно ми беше за тази страна, както и за някои приятели.

– Какво толкова ти харесва в България?
– В България всичко ми харесва. Хората тук винаги са ме приемали много добре. Харесва ми местната кухня, времето. Всичко е окей тук.

– Феновете, особено тези на ЦСКА, не са те забравили. Разкажи с какво се занимаваш в момента?
– Страхотно е, че феновете имат хубави спомени. По онова време наистина давахме нещо на публиката – спечелихме титлата, изиграхме хубави мачове. Мисля, че отборът на ЦСКА от 2005 и 2006 г. завинаги ще остане в сърцата на “армейските” привърженици.

– С какво се занимаваш в момента?
– В момента работата ми е много малко футбол, а 90% от дейността ми е свързана със строителство в Бразилия. Ориентирах се към тази сфера след футбола и съм радостен.

– Нека да поговорим малко и за футбол. Ти по едно време искаше да ставаш футболен мениджър. Имаш ли такива амбиции все още?
– Не мога да кажа, че имам такива амбиции. Но играх футбол професионално в продължение на 18 години и имам много връзки в тази сфера.Хората винаги ме търсят и ми помагат. Няма да стана футболен мениджър, но винаги ще бъда близо до този спорт.

– Носител си на Копа Либертадорес, имаш финал за Междуконтиненталната купа и си играл с Роналдиньо в младежкия национален отбор на Бразилия. Как стигна до България, а не отиде например в Испания?
– Ще разкажа една стара история. До 2001 г. бях в Бразилия. “Пармалат” беше спонсор на моя отбор Палмейрас, а тогава компанията имаше проблеми в цял свят и фалира. Всеки футболист мечтаеше да излезе навън. Бях 21-годишен и свободен агент. Мениджърът ми ме докара в България, след като един румънски агент бе направил връзката. Дойдох тук, за да изкарам една-две години и престоят ми да бъде трамплин към по-силно първенство – Германия, Италия или Испания. Но се влюбих в България и останах почти седем години.

– Като футболист на Литекс победи ЦСКА във финал за Купата на България, а после с “червените” спечели всички възможни трофеи – титла, купа и Суперкупа. Какви са спомените ти от “Армията”?
– Най-хубавите ми спомени са от този стадион. Публиката ме приемаше много добре, подкрепяха ни през цялото време. Същото бе и в Литекс, когато станахме шампиони. Публиката беше зад нас. И в Литекс, и в ЦСКА се чувствах много специално и ми е мъчно, че това време е в миналото.

– Ти беше един от героите на “Анфийлд”, когато ЦСКА победи Ливърпул. Какво е чувството да победиш европейския шампион в неговия дом?
– Не мога да опиша това чувство.Това е нещо много голямо.Само преди три-четири месеца те бяха изиграли онзи феноменален мач с Милан в Турция. Този отбор на ЦСКА също беше много силен. За съжаление не можахме да направим добър резултат тук. Победата на “Анфийлд” остава за цял живот в сърцата на всички, които обичат ЦСКА.

– Защо ЦСКА не успя да надгради върху този успех? Един месец по-късно победихте два пъти Байер (Леверкузен)?
– Отборът видя, че може да стигне по-напред в Купата на УЕФА. Може би ни липсваше малко постоянство.

– Следиш ли какво се случваше в ЦСКА в последните години?
– Да, информирах се за нещата, които се случват. Глобализацията, всички тези пари във футбола са нещо нормално. Клубове си сменят собствеността, фалират, променят се. Дано с новата си политика ЦСКА да може да се вдигне.

– Ти си работил с Гриша Ганчев в Литекс, той ще успее ли в ЦСКА?
– Ще успее, ще отвори вратата за повече хора. ЦСКА е голяма организация, трябва да има повече идеи. Сигурен съм, че той знае това и ще действа в тази насока, за да може да повтори постигнатите успехи с Литек”, и с ЦСКА и този отбор да отива нагоре.

– Кои хора в българския футбол най-много цениш?
– Много високо оценявам Стоичков. Аз съм му фен заради годините в Барселона, които прекара заедно с Ромарио. Също уважавам много Стойчо Младенов, който ме прие много добре в ЦСКА. Имам приятели, с които съм играл тук като Велизар Димитров, Тодор Янчев, Витомир Вутов.

– Няма как да подминем твоето участие в националния отбор на България. От кого дойде предложението?
– След като от година и половина бях в Литекс, започнаха да говорят с мен за идеята да играя за националния отбор на България. След четири години, прекарани тук, получих българско гражданство, натурализираха ме и бях много щастлив.

– Знаеше целия химн на България и помня, че в едно интервю пред в-к “Труд” дори го написа с латински букви. Сега помниш ли го?
– Да, помня го.

– Можеш ли да кажеш нещо?
– Да. (започва да пее) “Горда Стара планина, до ней Дунава синей, слънце Тракия огрява, над Пирина пламеней. Мила родино…”. Това означава много за мен и няма как да го забравя.

– Какво означава за теб мачът с Турция? Това е единствената ти среща, в нея България победи с 3:1, а Христо Стоичков беше национален селекционер.
– Всички бяхме много щастливи. Жалко, че не можах да продължа да играя за националния отбор. Означава много за мен. Победихме и играх с големи звезди на България, а треньор ни бе Стоичков.

Националният отбор на Бразилия се провали на последните две издания на Копа Америка, но взе олимпийското злато в Рио. Преди няколко дни победихте Аржентина с 3:0.Това вече истинската Бразилия ли е?
– Не мога да кажа, че е истинската, защото формата на Аржентина в момента не е много добра.Имат малко проблеми, психически Меси не е на върха на възможностите си, след като е поискал да спре да играе за националния отбор. Сега настъпва времето на новия треньор на Бразилия.

– Знаем, че Тите е бил твой треньор.
– Да, той ми даде път от юношеския в мъжкия футбол. Направи ме титуляр в Жувентуд.

– Разкажи някоя история с твоя приятел Роналдиньо?
– Имам много истории с него, но ще разкажа една по-различна.Бяхме в Банкок (Тайланд) в хотел и в 3 часа през нощта той минава, чука на вратите и кара всички да слязат долу. Беше организирал тайландски масаж за целия отбор.

– Кой мач най-много си цениш в твоята кариера?
– Финалът за Копа Либертадорес, който загубихме с дузпи. Мачът беше между Палмейрас и Бока Хуниорс през 2000 г. След това се изправихме срещу Манчестър Юнайтед в Япония. Развоят на този мач бе негативен, но аз го ценя, защото стигнахме до финала, въпреки че не успяхме да станем световни шампиони.

– Питаме повечето гости на “Код спорт” кой е по-добър – Кристиано Роналдо или Лионел Меси?Може би ти ще ни кажеш нещо за Неймар?
– Не, не…На Неймар ще му бъде трудно да достигне нивото на Роналдо и Меси. Мисля, че Меси е футболист, който ще остане в историята като най-добрия, може би след Пеле.

– В какво се целиш в бъдеще и няма ли да те виждаме по-често в България?
– Да, ще ме виждате по-често, защото сега животът ми е по-организиран. Сгоден съм и ще се женя.

– Честито!
– Мерси. След няколко години ще се оженя. Искам да поканя всички приятели от България да дойдат на тържеството.Тогава ще мога да дойда за повече време в България.

– Може ли сватбеното пътешествие да бъде в България?
– Може, защо не? Може едно в Бразилия и едно в България. За приятелите там и за приятелите тук.

– Тиаго, благодарим ти за интервюто и ти желаем успехи със строителството и в семейния живот.
– Много благодаря и изпращам прегръдки на всички приятели в България.