От детските мечти и възхищението към Трифон Иванов до ценните уроци от Ферарио Спасов и предизвикателствата пред треньорската професия. Селекционерът на България Атанас Рибарски разкри любопитни и малко известни моменти от своя житейски и професионален път в откровен разговор за официалния подкаст на Българския футболен съюз.

Специалистът, който временно пое националния отбор през октомври, се върна към началото на футболната си кариера, разказа за тежката травма в главата, довела до преждевременния край на състезателния му път, и сподели спомени за хората, оставили трайна следа в развитието му.

Един от тях е легендарният Трифон Иванов, чието влияние се оказва определящо дори за избора на игровия номер на Рибарски.

„Като дете бях най-малкият за възрастта си. Мислех си, че съм нападател, когато играех в квартала и на улицата. Треньорите обаче ме преквалифицираха и взе, че ми хареса. Един от кумирите ми също играеше на тази позиция“, спомня си той.

А на въпроса кой е бил неговият идол, отговорът идва без колебание: „Разбира се, Трифон Иванов. Светла му памет! Много го харесвах. Заради него играех с №3.“

Особено емоционална част от разговора е посветена на покойния Ферарио Спасов. Двамата работят заедно в „Берое“, където младият тогава треньор Рибарски получава уроци, чието истинско значение осъзнава години по-късно.

„За мен той беше истински човек. Личност, която, без да те дирижира, те кара да погледнеш нещата от другата страна. Да осъзнаеш, че понякога можеш да грешиш, а друг път да си прав. Беше изключително уравновесен. Имаше дарбата да открива таланти и да извлича максимума от тях, за да успеят“, разказва Рибарски.

Именно от Ферарио Спасов за първи път чува колко голямо значение имат отношенията в един отбор и процесите, които остават невидими за хората извън съблекалнята.

„Преди 10–12 години от него чух за микроклимата и процесите в съблекалнята. Като млад треньор тогава не осъзнавах напълно думите му, но по-късно разбрах колко е бил прав. Той запазваше невероятно спокойствие, независимо колко трудна беше ситуацията.“

Рибарски споделя и личен спомен, който най-добре описва характера на именития наставник.

„Два дни преди един мач имахме страшно много проблеми – контузени, наказани футболисти, а в един момент докторът дойде и съобщи, че още двама са с температура. Казах си, че нямаме правилен ход. Тогава Ферарио ме погледна с невъобразимо спокойствие и каза: „Насе, срамота е с тази фамилия да не ме заведеш веднъж на риболов.“

„Всички се засмяхме. Обещах му, че ще отидем. За съжаление, така и не остана време – от мач на мач, от тренировка на тренировка. Светла му памет“, завършва емоционалния си разказ специалистът.

В разговора Рибарски обръща специално внимание и на бъдещето на българския футбол. Той изрази своите впечатления за проекта „Академия БФС“, който събира талантливи деца, родени през 2013 година, от различни краища на страната. Младите футболисти живеят и тренират в efbet футболна база в Бояна, като съчетават спортната си подготовка с обучението в 57. спортно училище „Св. Наум Охридски“.

„За мен това е уникален проект. Не помня в детско-юношеския футбол да е имало подобна инициатива с толкова голям мащаб, толкова много селекционни етапи и възможност за участие на толкова много деца. В началото имаше известен скептицизъм, но уникалното е, че целият процес беше документиран и хората ще могат да видят как се дава шанс на таланти, включително от населени места, в които дори няма футболни отбори“, коментира той.