webcafe.bg, по ESPN

Ханзи Флик спокойно можеше да се появи с кожена туника и меч в ръка след мача на Барселона срещу Селта, и досущ като героя на Ръсел Кроу в “Гладиатор” да запита: “Не се ли забавлявате? Не е ли това причината да сте тук?”

Защото Барса може да не е най-силният отбор в Европа в момента, но определено е този, който гарантира най-голямо зрелище.

През уикенда шампионът на Ла Лига записа четвърти мач през този сезон, в който падат шест или повече попадения. Победата с 4:2 над Селта допринесе за общо 66-те отбелязани гола в последните 14 мача на тима – повече от 4 средно на мач.

С безразсъдно смелата тактика на Флик, Барселона в момента е най-добрата гаранция за спиращ дъха футбол с екшън и пред двете врати, великолепни изпълнения, фрапантни грешки и труден за предвиждане краен резултат.

Повечето фенове, които гледат испански футбол, жадуват именно за такова развлечение, даже без задължително да поддържат някой конкретен отбор и да мечтаят за конкретни резултати.

А Барса на Флик доставя огромни дози от това, което се търси.

Когато каталунците излязат на терена и започнат да атакуват вихрено, а защитата им е изтеглена до централната линия, ситуациите пред двете врати се редуват една след друга и във всеки момент може да се случи нещо критично за вратарите.

Това е футболният вариант на Джейк Ламота с нагласата “Нанасям ти моите удари и после ти нанасяш твоите”. Рискът е максимален и заради това шоуто е неизбежно.

Флик и неговият пропусклив, но същевременно прекрасен отбор смесва лудостта с магията и вече се сблъсква с почти толкова критики извън игрището, колкото са ударите към Войчех Шчезни във всеки двубой.

Само в последните няколко дни футболни легенди като Рууд Гулит, Тиери Анри и Дидие Дешан се изредиха да упрекват Барса и Флик за свръхнападателния стил на игра.

Треньорът на Франция заяви: “Барселона играе с много висока защитна линия, независимо в какъв момент от мача е, и това поставя защитниците в невъзможни ситуации”.

Гулит, типично за него, беше по-брутален. “Защо ти е да се придържаш към план, който е обречен да се провали?”, държеше да знае той и определи като “камикадзе” подхода на Барса в отбрана.

Нидерландецът някак забрави, че този план не беше никак обречен през миналия сезон.

Анри все още обича клуба, с който спечели Шампионската лига през 2009-а, и не скри раздразнението си от равенството 3:3 с Брюж преди седмица.

“Не искам да говоря така за бившия си отбор, но… не можеш да продължаваш да се защитаваш по този начин. Не мога да подмина факта, че продължават да оставят противниците да тичат сами срещу вратата”.

Водещият и също бивш футболист Иън Пол Джой допълни: “Помнете думите ми, ако продължи да играе с тази висока линия, Барселона може да не спечели нищо през този сезон”.

Изглежда всички те забравят, че първо, печеленето на трофеи по този начин е абсолютно възможно и Барселона завоюва три на брой в предната кампания именно с такъв подход.

И второ, високата защита беше също толкова осмивана и критикувана и тогава.

А освен успехите с Барса, тя донесе на Флик требъл с Байерн Мюнхен само преди няколко сезона.

Несъмнено тактиката е изключително рискована и не оставя място за грешки, но е много ефективна, когато е изпълнена добре.

“Можем да говорим за идеята да променя всичко… но не съм треньор, който би направил това”, обясни наскоро Ханзи Флик.

“Искаме да играем по начин, който отговаря на ДНК-то на Барса. Не искам да стоя прибран отзад и да победя с 1:0 с контраатака”.

Разбира се, наставникът би могъл да не минава директно в другата крайност, а да потърси някакъв баланс между риска и сигурността.

Това най-вероятно ще превърне Барселона в по-стабилен отбор – но ще отнеме от атракцията.

“Фактът е, че този тим има уважението на цяла Европа. Като се погледнем в огледалото сме горди от нашата отдаденост и стил на игра”, категоричен беше германецът.

През миналия сезон отбраната на каталунците успяваше да изпълни по-добре заръките на треньора, отколкото в момента, отчасти защото липсата на напусналия Иниго Мартинес се отразява тежко.

Но и тогава видяхме поредица от голови трилъри, на които трябва да се радваме, че станахме свидетели.

Можем да вземем за пример победата с 3:2 над Борусия Дортмунд или онази с 5:4 над Бенфика (с доста по-слабо представяне на защитата, отколкото през тази кампания, но с уникален победен гол в добавеното време).

А нужно ли е да припомняме двата поредни спектакъла с Интер на полуфиналите в Шампионската лига, донесли общо 13 попадения?

Накрая Барса беше губещата от тях, но всички зрители бяха победители.

Победата във Виго беше шампионатен мач №50 на Флик начело на “блаугранас”.

Балансът му от 37 победи, 5 равенства и 8 загуби е впечатляващ, а отбелязаните 188 гола в тези срещи (близо 4 средно на мач) доказват какво носи Барса на футбола.

Сякаш обаче в момента този състав не получава заслужените похвали за това, че никога не се предава и че е способен на трудни за осмисляне обрати.

Случва се играчите на Флик тотално да смазват противника (общ резултат 15:1 в мачовете с Хетафе, Валенсия и Олимпиакос този сезон), но в други ситуации се налага да получат няколко удара преди да се съвземат и да отговорят.

Независимо дали ще победят или ще загубят, можем да сме сигурни, че във всеки мач ще атакуват яростно и масирано, а опонентът трудно ще ги удържи.

Анализаторите са прави, когато изтъкват недостатъците във философията на Флик и уязвимостта на неговия тим.

Но те твърде често забравят да отдадат дължимото за стойността, която Барселона придава на футбола като цяло.

В днешно време повечето от нас са претоварени от преработване, недоспиване, стрес, безпокойство и неудовлетвореност, недостиг на пари или свободно време и какво ли още не.

Ако футболът е вашето развлечение, Барса ще ви се отплати, независимо дали харесвате или мразите отбора или сте безразлични към неговите резултати и постижения.

С каталунците забавлението е гарантирано, но с него и липсата на достатъчно уважение към този треньор и към неговото разбиране за играта.

Докато се справя с редица кадрови проблеми, Флик продължава да сваля средната възраст на своя впечатляващо млад състав.

Покрай головете, спектаклите и рисковете, през сезона той вече даде шанс за дебют на нови четирима тийнейджъри – Жофре Торентс (18 г.), Дро Фернандес (17), Тони Фернандес (17) и Рууни Барджи (19).

Като си спомним и колко млади все още са Ламин Ямал, Алехандро Балде, Пау Кубарси, Фермин Лопес, Педри и Марк Касадо, ще осъзнаем какво постижение е това.

Когато Флик говори за ДНК-то на Барса, това не са празни приказки. Той не се притеснява да се довери на младоците и да им даде картбланш да атакуват и да заблестят.

Сигурно още много пъти разни критици ще се възмущават от безразсъдно високата защитна линия на Барселона и ще я определят като рецепта за катастрофа.

Но когато чуем нещо такова, можем да си спомним репликата на Алан Хансен, който гледаше Райън Гигс, Пол Скоулс, Дейвид Бекъм, Ники Бът и Гари Невил в Манчестър Юнайтед и отсече: “Не можеш да спечелиш нищо с хлапаци”.

Винаги ще бъде така и докато едни критикуват, други ще се забавляват. Мачовете на Барселона дават предостатъчно основания и за двете.