Мони ГЕОРГИЕВ

В България има играчи, чиято кариера трудно може да бъде побрана в обичайните представи за футболна съдба. Стефан Колев, който днес навършва 60 години, е такъв. Юноша на Левски, шампион с четири различни клуба, включително ЦСКА, капитан на Славия при един от най-паметните сезони в историята на белите и основна фигура в началото на възхода на Литекс. Пет шампионски титли с четири отбора – постижение, което само по себе си го превръща в изключение.

Роден на 11 октомври 1966 г. в София, Колев израства във време, когато защитникът трябва да умее не само да играе с топката, но и да печели единоборствата, да вдъхва респект и да не отстъпва пред никого. Играе като ляв бек, макар че в началото на кариерата си действа и отдясно. Твърдият му стил му носи прозвището Кучето, а по-късно и далеч по-известното, но неприятно за него – Доктор Менгеле.

Историята му започва на „Герена“. През 1976 г. тръгва на тренировки в школата на Левски, а първият му треньор е Меци Веселинов. Живее в столичния квартал „Ботунец“, в един блок с Божидар Искренов, и именно средата около него го насочва към футбола. Пътят до мъжкия отбор обаче не е лесен. В защита конкуренцията е сериозна, а имената на Красимир Коев, Николай Илиев, Петър Петров и Пламен Николов оставят малко възможности за младия бранител.

Така Колев заминава за Академик Свищов, където през есента на 1986 г. дебютира в „А“ група. За студентския тим записва 17 мача, преди да се завърне в Левски. През сезон 1987/88 става шампион със сините, макар че участието му в първенството е ограничено до шест срещи.

Един от спомените му от този период е свързан с Христо Стоичков. В дерби, завършило 2:2, Колев получава задачата да пази бъдещата световна звезда. Играе като десен бек, но е заменен още в 36-ата минута, след като получава ранен жълт картон. „Какво да кажа за него?! Беше бърз, експлозивен, действаше на скорост“, разказва по-късно защитникът.

След шампионския сезон обаче идва сериозна контузия. Получава травма на коляното по време на зимен турнир в Казанлък и месеци наред тренира с разкъсани връзки. Болката не изчезва, а отношенията му с треньорското ръководство се усложняват. Колев решава да се оперира, договорът му е прекратен и той напуска Левски. Тогава едва ли някой предполага, че именно това ще го отведе към една от най-необикновените шампионски биографии в българския футбол.

Следват Спартак Варна, Етър, Локомотив Горна Оряховица и Янтра Габрово. Колев трупа опит, мачове и увереност, докато през лятото на 1991 г. получава предложение от ЦСКА. В състава на Аспарух Никодимов заварва внушителна компания – Трифон Иванов, Йордан Лечков, Лъчезар Танев, Красимир Безински, Кирил Метков, Ивайло Андонов, Джони Велинов и Павел Дочев.

През сезон 1991/92 Колев отново става шампион. Юношата на Левски няма проблем да облече червената фланелка и да се раздава за ЦСКА. За него клубната принадлежност не е оправдание за половинчато отношение. „Играя за ЦСКА, оттам ми дават пари, за да издържам семейството си, значи това е отборът, който защитавам към този момент“, обяснява той. С армейците печели и Купата на България през 1993 г.

Европейските вечери също оставят следа в кариерата му. Колев е част от ЦСКА в периода, в който тимът отстранява Парма за Купата на УЕФА, макар че контузия го лишава от участие в реванша. След смяната на треньорското ръководство защитникът разбира, че няма да бъде част от плановете на отбора, и поема към Шумен.

Там отново попада в клуб, който се бори за високи цели. Тимът се изкачва в елита и през сезон 1993/94 завършва на четвърто място. Колев има възможност да усети и вкуса на европейските турнири, но след края на кампанията приема предложението на Славия.

Именно на стадиона в „Овча купел“ преживява един от най-значимите периоди в кариерата си. През сезон 1995/96 белите печелят шампионската титла и Купата на България, а Колев е капитанът на отбора, прекъснал 53-годишното чакане за злато. Дубълът остава едно от големите постижения в историята на клуба.

Любопитното е, че в началото на сезона никой не говори сериозно за титла. Селекцията се прави в движение, а стартът е колеблив. „Ако погледнете резултатите, ще видите, че в първите три кръга имаме две загуби“, спомня си Колев. На полусезона Славия изостава с пет точки от Левски. Тогава треньорът Кано Коцев прави промени в състава и постепенно отборът набира скорост.

Пролетта се превръща в демонстрация на постоянство. В 15 мача белите записват 11 победи и четири равенства, а у дома допускат само два гола. За Колев критиките към по-защитния стил на игра са неоснователни: резултатите и представянето на терена говорят достатъчно красноречиво.

Успехът обаче е съпътстван и от слухове. По онова време се разпространяват истории за намеса на силови групировки и за съмнителни обстоятелства около титлата. Колев категорично отхвърля подобни твърдения. „Ние, футболистите, както и бате Кано, сами си спечелихме първото място“, заявява той. Според него именно когато Славия започва да се намесва сериозно в борбата за върха, се появяват опитите успехът да бъде омаловажен.

Капитанът подчертава и значението на колектива. В съблекалнята няма разделение на групички, а футболистите се разбират отлично, включително с Наско Сираков, който се присъединява към отбора по-късно. Нападателят има сериозен принос за дубъла, а отношенията между играчите са една от силните страни на шампионския състав.

Колев си спомня и за прекратения финал за Купата на България срещу Левски. Именно негово действие предизвиква недоволството на сините, които претендират за втори жълт картон на защитника. Последвалото решение на Томас Лафчис да извади отбора от терена остава сред най-скандалните епизоди във футбола ни през 90-те години. „До прекратяването реферът в никакъв случай не е ощетил Левски“, категоричен е Колев.

След спечеления дубъл капитанът напуска Славия. Договорът му изтича и той приема ново предизвикателство – този път във втория ешелон. През лятото на 1996 г. преминава в Литекс, който току-що е изпаднал от елита и е поет от Гриша Ганчев. На пръв поглед ходът изглежда необичаен за капитана на актуалния шампион, но се оказва поредното правилно решение в кариерата му.

Колев бързо получава капитанската лента и се превръща във важна фигура в проекта на ловешкия клуб. Литекс печели първото място във втория ешелон и се завръща в елита, а още през следващия сезон стига до шампионската титла. През кампанията 1998/99 ловчанлии повтарят постижението си, а левият бек е сред стабилните играчи в състава.

Така към шампионските отличия с Левски, ЦСКА и Славия Колев добавя две титли с Литекс. Пет първи места с четири различни клуба – рядко срещано постижение, което трудно може да бъде повторено.

В Ловеч обаче има и болезнени спомени. Най-тежкият е отпадането от полския Видзев Лодз в евротурнирите. След победа с 4:1 в първия мач Литекс губи реванша със същия резултат, а след това отпада при дузпите. При успех българският тим е щял да се изправи срещу Фиорентина на Габриел Батистута и Руи Коща. Разочарованието е огромно, а след сезона Колев напуска клуба.

През януари 2000 г. се завръща в Славия, а след това играе за Спартак Плевен. През лятото на 2001 г. приключва състезателната си кариера, оставяйки след себе си не просто дълъг списък от клубове, а история, която се измерва с шампионски трофеи.

С националния отбор на България Колев има един мач – в неофициална контрола срещу руския клуб Шинник през 1995 г., спечелена с 4:1. Записва и участия за младежките национални формации. Парадоксът е, че футболист с пет шампионски титли и участия в европейските клубни турнири остава с толкова скромна статистика на международно ниво.

След края на кариерата си Колев не се отдалечава от футбола. Работи като помощник-треньор в Конелиано Герман, води Урвич Панчарево, където през 2006 г. печели първенството в областната група на София без загуба, и работи в детско-юношеските школи на Славия и Левски. С юношите на белите, родени през 1990 г., печели шампионска титла. По-късно води Спортист Своге и Спартак Плевен, а между 2019 и 2022 г. е селекционер на националния отбор на България до 15 години. Работи и като делегат и скаут на Българския футболен съюз за Северозападна България.

И все пак, когато стане дума за Стефан Колев, неизбежно се стига до прякора Менгеле. Самият той никога не го приема с усмивка. Не е сигурен кой го измисля, макар да предполага, че може да е бил Велислав Вуцов, с когото се познават от деца. Причината е твърдият му стил и безкомпромисните влизания в единоборствата. Преди това го наричат Кучето – заради начина, по който захапва съперниците на терена.

„Знам кой е нацисткият престъпник д-р Менгеле и колко народ е избил. Аз не съм убиец“, казва Колев в интервю. Признава, че му е неприятно, когато медиите използват прозвището, без да споменават истинското му име. „Все едно нямам самоличност“, обобщава той.

Зад прякора обаче стои футболист, който е умеел да се приспособява към различни отбори, да печели доверието на съотборниците си и да бъде част от шампионски колективи. Колев не се задържа дълго на едно място, но почти навсякъде оставя следа. И независимо дали е обличал синята, червената, бялата или оранжевата фланелка, винаги е защитавал цветовете на отбора си докрай.

Може би именно затова историята му е толкова необичайна. Юноша на Левски, шампион с ЦСКА, капитан на шампионската Славия и двукратен първенец с Литекс. Пет титли, четири отбора и кариера, която доказва, че понякога най-интересните футболни съдби са тези, които не се подчиняват на очакванията.

А прякорът? Той остава част от футболните спомени на 90-те. Но зад него винаги ще стои името на Стефан Колев – защитникът, който превърна шампионските титли в своя запазена марка.